Автор: Бойко Маринков*.
Турция преживя драматични 157 дни между редовните парламентарни избори от 7 юни 2015 г. и предсрочните – на 1 ноември т.г. През юни управляващата партия загуби парламентарното си мнозинство с 259 мандата от 550-местния парламент, а на червените кресла в залата му за първи път седнаха 80 депутати на Демократичната партия на народите /HDP/.
Обществото и медиите оцениха резултатите като своеобразен референдум за последния мандат на ПСР и конкретно – по отношение на намерението за промени в конституцията, за които настояваше президента Р.Т.Ердоган. Като резултата от изборите от 7 юни 2015 г. бяха налице няколко възможности за нов политически баланс и нов преход след 12-годишното управление на Р.Т.Ердоган. i
Очакванията за сериозни политически промени – при съотношение 60 към 40 % в полза на опозицията – се колебаеха между надеждата за реализъм , според израза на председателя на Народно-републиканската партия /НРП/ Кемал Калъчдароглу, а възможността за предсрочни парламентарни избори – лесно предвидима.
Прогнозите на най-сериозните социологически агенции останаха непроменени до 22 октомври, последния възможен ден за публикация на данни, и се обединяваха около тезата, че изборите от 1 ноември ще повторят, с малки корекции, резултатите от 7 юни 2015 г. Така например, за управляващата партия бяха предвиждани между 40,0 и 43,5 % от гласовете. Такива бяха и оценките на политическите лидери, на авторитетни журналисти и блогъри.
Малцина бяха онези анализатори, които обърнаха сериозно внимание на драстичните промени в поведението на управляващата партия по кюрдския проблем, както и на геополитическите трусове, свързани със сирийската криза и миграционната вълна към ЕС, чието начало се намира на турска територия.Тези фактори мобилизираха в подкрепа на правителството допълнителен ресурс – вътрешен и външен .
Своеобразен водораздел за политическия живот в Турция в последните 30 – 40 години се оказа поведението на правителството на проф. Ахмед Давутоглу по време и след два терористични акта – в Суруч на 20 юли и в Анкара на 10 октомври, които драстично промениха обществените настроения.
Когато в 17:00 ч. на 1 ноември агенциите започнаха да публикуват първите резултати и фиксираха над 50 % за управляващата партия, това демонстрира за Турция и за света, че Ердоган и лидерската група на ПСР не допусна изненадата от 7 юни да се повтори. Логически последва наглото изявление на турския президент , че националната воля е застанала зад стабилността и зад мотото – „една държава, една нация, една родина, едно знаме”.
- Сравнителен анализ на изборините резултати от 7.06 и 01.11.2015 г
Общ брой на избирателите с право на глас – 56 965 099
Общ брой на гласувалите – 47 837 577
Процент на участие – 85,18 %
| Избори, бр. гласове, %, депут. мандати |
01 ноември 2015 7 юни 2015 г. | ||||||
| Партия | Брой гласове
/в млн./ |
% | Депут. мандати | Брой гласове
/в млн./ |
% | Депут. мандати | |
| ПСР /AKP/ | 23 469 | 49,4% | 317 | 18 864 | 40,86 | 258 | |
| НРП /CHP/ | 12 108 | 25,3 % | 134 | 11 518 | 24,94 | 132 | |
| ПНД /MHP/ | 5 691 | 11,9% | 40 | 7 519 | 16,28 | 80 | |
| ДПН /HDP/ | 5 144 | 10,75% | 59 | 6 057 | 13,11 | 80 | |
Тези резултати са на базата на преброени 100 % от гласовете, но е възможно да претърпят минимални корекции в окончателното решение на Висшия избирателен съвет.
Първият извод от тези резултати е очевиден – управляващата ПСР е преодоляла кризата в представителството си и за 5 месеца е успяла да мобилизира допълнително над 4,5 млн. гласа или 9 % от общия брой на гласувалите.
Този резултат е постигнат на базата на възстановения избирателен корпус от местните и президентските избори през 2014, а именно 20–21 млн. гласа. Допълнително привлечените гласове имат няколко източника:
– на първо място, 1,5 млн. от гласоподавателите на ПНД – това е крайния националистически и антикюрдски вот, който партията на Девлет Бахчели загуби с неадекватното си поведение в нестандартна политическа среда между юни и ноември 2015 г.;
– втори компонент в този процес са привлечените 400 – 500 000 гласа от малката проислямска Партия на щастието /Saadet partisi/.
За разлика от предходните парламентарни избори от 7 юни, за 1 ноември управляващата партия проведе изключително активна акция за гласуване на турските граждани в чужбина. Показателно е, че от регистрираните 2,880 млн., в изборите участваха 1,3 млн. души и 53 % от тях дадоха гласа си за ПСР.
Същото количество гласове за управляващата партия бяха привлечени допълнително в доминираните от ДПН области в Югоизточна Турция.
В областите Ван, Шърнак, Диарбeкир, т.е. в онези 12 области, в които партията на Селахатин Демирташ спечели над 50 % от гласовете, ПСР възстанови гласовете на консервативния кюрдски избирател. Съчетанието на груб полицейски натиск , репресии и страх даде своя резултат.
Още в края на август ръководството на ПСТ направи сериозен анализ на този сегмент от избирателното тяло, свързва го с поведението на правителството по време битката между силите на кюрдското опълчение и джихадистите за гр. Кобани през есента на 2014 г. и формира структури за работа на терен срещу активистите на ДПН.
Поведението на кюрдските избиратели като цяло е резултат и от огромния военнен и репресивен натиск върху това население,чиито градове и села бяха държани под обсада в продължение на седмици след началото на бомбандировките на базите на кюрдската съпротива в Ирак и особено след атентата в Суруч.
В предсрочните парламентарни избори от 1 ноември 2015 г. трите опозиционни партии имаха различна съдба. Общото между тях беше нарастващата репресивна политика от страна на управляващата партия, на която бяха жертви активисти и избиратели на опозицията и чиито финал беше самоубийствения атентат на площада на Централната гара в Анкара на 10 октомври.
Резултатите на НРП на изборите от 1 ноември демонстрират стабилизиране на влиянието в традиционните за нея областни центрове, както и водещата й позиция в 6 от тях – Одрин, Такирдаг, Къркларели, Измир, Айдън и Мугла.
Партията запазва сериозното си влияние в трите големи града на страната – в Истанбул, в Анкара и в Измир, където получава съответно – 28, 11 и 14 депутатски места или около 40 % от новата депутатска група. НРП продължава да бъде слабо представена в кюрдските области и в Югоизтока, където подадените за нея гласове са в рамките на 5 – 10 %.
Големият губещ на парламентарните избори е ПНД и за всички сериозни наблюдатели е очевидното персонално поражение на нейния лидер Девлет Бахчели. Партията губи 1,8 млн. избиратели, а парламентарната й група намаля наполовина. Ръководството на тази партия блокира през юли 2015 г. преговорите за коалиционно правителство както с НРП, така и с ПСР.
Нещо повече – беше пренебрегнато смелото и решително предложението на кемалистите лидера на ПНД Д. Бахчели да заеме министър-председателския пост. Категоричният отказ да се търси общ кандидат на опозицията за председател на Меджлиса документира окончателно пълната неадекватност на крайните турски националисти в решаващ исторически момент .
Самостоятелен и по-обширен анализ заслужава политическото поведение на ДПН, което трябваше да докаже своето самостоятелно, ключово и дълготрайно присъствие в турския политически живот.
Лидерите на партията бяха поставени под изключителен натиск, включително и чрез заплахи за отнемане на имунитета и забрана за политическа дейност. Анулирането на „мирния процес” от 2013 г. – „Плана Нарвруз” – след съмнителни атентати срещу турски военни машини в Диарбекър , изправи партията срещу организираната военно-полицейска и пропаганда акция, с която правителството обяви ДПН за „политическото крило” на ПКК.
Твърде съмнителната версия за двама индивидуални самоубийци на 10 октомври в Анкара, взривили експлозиви и избили 102 души, очевидно даде допълнителен тласък на антикюрдските настроения и постави лидерите на ДНП в изключително трудна ситуация.
Жертвите на това престъпление, атмосферата на страх от засилване на терора и насилието, принуди ръководството на тази парламентарна партия да отмени всички свои публични прояви в големите градове.
При конкретната атмосфера и при целенасочените усилия на правителството да изолира новата демократична, светска и лява формация , подадените за нея 5,060 млн. гласа и 59 депутатски мандата следва да се приемат като очевидно свидетелство за нейното трайно място в политическия живот на страната.
- Геополитическите фактори в предсрочните парламентарни избори
Времето между първия и втория парламентарен вот – от юни до ноември 2015 г. има особено място в общоевропейската миграционна и бежанска криза, както и особен етап от битката за бъдещето на Сирия.
Турция се оказа ключов геополитически фактор и в двата процеса, което застави както САЩ и ЕС, така и подкрепящите Башар ал Асад Иран и Русия да изпитват сериозни безпокойства по отношение на бъдещето и персоналния състав на управляващите в Анкара.
Русия положи максимални усилия да не допусне стагнацията в турско-руските отношения да се пренесе в следващия кризисен етап, засвидетелствайки особено предпочитание за диалог с президента Р.Т.Ердоган.
Заедно с това Турция се оказа предпочитания партньор и в първите етапи на Виенските преговори по сирийската криза.
ЕС и ЕК очевидно очакват стабилизиране на вътрешнополитическите баланси и ключовото място на управляващата партия и на президента на Турция в него . Това беше демонстрирано както при посещението на Р.Т.Ердоган в Брюксел на 5 – 6 октомври, така и в разговорите между турските президент и министър-председател с канцлера на Германия Ангела Меркел само 10 дни преди парламентарните избори.
ЕС направи очевиден жест към служебното турското правителство и ПСР, като отлага публикуването на годишния напредък на страната , срещу което протестират с декларация 140 евродепутати.
Този флирт между брюкселската администрация и ПСР намери следващата си стъпка със специалните поздравления на г-жа Федерика Могерини по повод парламентарните избори от 1 юни,с които турската нация показала своята привързаност към демокрацията . / 11/
Бежанската криза и опитите на ЕС да ангажира Турция в контрола на миграцията срещу обещания за финансова и политическа подкрепа задълбочава символичното участие на геополитическите фактори в подкрепа на управляващата партия като единствена гаранция за необходимата им стабилност.
Резултатите от предсрочните парламентарни избори ще окажат дълготрайно влияние върху много процеси, които имат пряко отношение към българската национална сигурност.
Това обаче е особен и самостоятелен разговор.
Сега е очевидно едно – на срещата на ръководителите на Г–20 в Анталия на 15 – 16 ноември т.г. президента Р.Т.Ердоган и министър – председателя проф.Ах.Давуоглу ще бъдат домакини със самочувствие на победители и паркньори, заслужаващи дълготрайно доверие.
За цената на този резултат, разбира се, никой няма да си позволи дори да намекне публично.
*Д-р Бойко Маринков е научен сътрудник в Института по балканистика към БАН, общински съветник в СОС и заместник-председател на постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания, член на постоянната комисия по обществен ред и сигурност и на комисията по здравеопазване и социални дайности /1995-2003 г. и 2007-2011 г./.
Източник: Поглед Инфо.