Многобройни са селата в Родопите, ако ги гледаш отгоре, приличат на мънички калинки накацали по зелената морава. Китни и тихи селца, но малцина знаят исторята на всяко едно от тях. Има и такива, които даже ги няма на картата, като село Душка, например, където и до ден днешен няма ток и вода , а хората живеят в кръгли колиби от кал. Газовите лампи за нас, градските, са романтика, а за тези утрудени хорица – са неудобство. Ако цял ден си прекарал на къра или в тютюна, едва ли ще ти направи впечатление, че осветлението ти е от пламък, когато заспиваш капнал от работата на полето и ставаш в 4 сутринта. Това е живота в тези селца, но въпреки еднообразието на дните, всяко едно от тях има своята специфика, чар, индивидуалност и красота , характерна за подножието на Източните Родопи в околията на Община Първомай.
Село Брягово се намира в полите на Родопите от дясната страна на най-високия връх в Югоизточните Родопи – връх Драгойна . През селото минава река Каялийка, която се явява географската граница между Западните и Източните Родопи, влива се в река Марица.
Тук могат да се срещнат едни от най-редките животински и растителни видове. Уникалното георгафско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Близостта с планината и нейните пасища от една страна е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали земеделието.Турското име на село Брягово е Кара Алан. Кара Алан означава „черна земя“. Селото е било наречено така, защото почвата е чернозем. В съседните села и околности няма такава, така че това е едно от най-плодородните места в областта. Хората от селото предимно се препитават като отглеждат животни и обработват земята. Сегашното му име произлиза от местоположението – разположено е между два бряга. На 2 км от селото има голям язовир, с възможности за риболов в разрешения период. Природата предлага живописни места за еко разходки и пикник.
Една легенда гласи,че то е било основано от един родолюбив българин, който се е казвал Кара Иван. В нея се разказва,че той е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се заформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка. И до ден днешен все още може да срещнеш потомци на смелия Кара Иван да се разхождат с гордо вдигнати глави в центъра на селото. За мнозина в наши дни Брягово е известно с красивата природа около пълноводният Бряговски язовир и огромните сомове и шарани. На територията на селото се намират пет малки язовира. Рано напролет може да се види естественият водопад, намиращ се над селото. Една от най-старите църкви на България, „Св.Атанасий“, както и малката църквичка с aязмо, запазила се още от турско робство — „Св.Троица“, събираща и до днес на празника всяка година мало и голямо. Също така и възобновения параклис „Св. Св. Кирил и Методий“, отваря врати всяка година на 11 май и посреща миряните. Впечатляващо със своята архитектура е и старото училище, построено през 1896 г. Интересна рядка природна даденост е слабо минерализираният извор в близост до училицето, който жителите наричат
„Топлата вода“. Това е изворна вода, която през цялата година поддържа една и съща температура – от около 24 °C. В село Брягово ще попаднете в отдавна отминало време, ще се потопите в тишината и спокойствието на миналото и ще избягате от напрегнатото ежедневие.
Населението в селцето е смесено, предимно православни християни, но има и малцина мюсюлмани, както и няколко ромски семейства – калаиджии, които живеят в пълно разбирателство, нещо напълно характерно за района на Родопите. Живеят дружно, борят се за поминака, но умеят и да се веселят, както това става обикновенно по селските събори. Интересното тук е, че в това необичайно село все още са се съхранили тракийските обичаи, характерни за този регион, хората ги спазват и тачат.
Традиционният събор е на 24 май – с тракийска музика, песни и танци, дори в тракийско облекло! Всяко лято на язовира на селото се провежда ловно-рибарски събор, който събира хиляди рибари, ловджии и други, организират се различни състезания. На фона на това селско разнообразие от етноси, традиции и история впечатляващо и специално място заема един от храмовете в селото.
Именно там се е скътала “руска църква”. Една от най-старите църкви на България, „Св.Атанасий“. Невероятно, но факт!
Църквата „Св.Атанасий“ се намира високо на хълма в края на селото, уникална по своята архитектура и история. В руски стил, с куполи, типични единствено за руската църковна архитектура. Руският дух витае наоколо и в това няма съмнение. По време на турската империя жителите на селото искали да си построят храм, но местният Паша не давал. Тогава селяните с хитрост завоювали мястото, на което е построена църквата. Събрали мокри съчки и ги струпали на хълма. Вечерта от силната горещина съхнейки, съчките давали фосфорен ефект и от далеч мястото светило. Отишли местните при Пашата и го убедили, че мястото е свещено и там трябва да се издигне православен храм. По същото време на път за Цариград минавали двама руски правосвещеника, които са успели да измолят тогава османски управител да позволи строежа на храма. Пашата позволил, но имал условие. Възложил на строителите доста трудна задача. Тъй като местното население искали храма да се построи точно на „светещия“ хълм, Пашата наредил така да го построят, че когато той мине по главната улица на селото изправен на коня си, камбанарията с купола да не стърчи над него! Следвайки правилото за перспектива, майсторите – архитекти успели хем да издигнат храма на хълма, хем камбанарията с купола от далече да се вижда на нивото на прав ездач на кон! Пашата останал доволен, селяните – също. Руските свещеници наредили купола да е капковиден от сребърни люспи, характерен само за руските православни храмове. Влиянието на Руската Православна църква за запазването на православието в мюсюлманските села в България по време на Османската Империя е безспорно .
Църквата в село Брягово е построена 1837 година. В храма гостите се посрещат от баба Олга , която винаги расказва коя икона от кой е дарение. Тя посреща гостите топло и радушно и се радва на всеки, който е забелязал храма извисен на хълма. Баба Олга знае историята не само на всяка една икона в църквата, но и дори истории, свидетелстващи за изцеряването на много хора, влезли в този храм. В църквата се намира чудотворната икона на „ Св. Константин и Елена“ за която се носят безброй легенди. Иконата е не само уникат по своята изработка, но специалисти твърдят, че няма друга като нея на Балканския полуостров. Редица истории и легенди се носят за изцеряване и премахване на негативно влияние.
Точно в центъра на църквата на пода е изваян герба на тогавашната Руска Империя – мраморен двуглав орел. Полюлеят в храма също е дарение от руснаците, а на олтара е типичният православен кръст . Руски дух на храма придават и автентичната древно – руска икона с изображението на Иисус Христос. Иконата е видимо от руската школа с вдлъбнато изображение под стъкло гравирано с множество позлатени люспи и е изключително старинна и ценна! Иконописите по стените са на най-видната личност от селото през Възраждането – зографът Динко Кузмов Шишков, известен като – Динко Зограф. Без типичната за периода фамилна обвързаност с изкуствата на православната църква, той тръгва по техния тежък и непознат път смело, подкрепян от учители и съратници. Шишков не принадлежи на никоя от известните художествени школи, но взема не по малко от големите образци и майстори на времето, които са му били достъпни. Когато се събере всичко, което е оцеляло от работите на възрожденския майстор, те се открояват с впечатляващ индивидуален стил и своеобразие. Типичния стил на Динко Зографа е запечатан по стените на църквата.
Храмът се поддържа със скромни средства, предимно от частни дарители, както и с помощта на Община Първомай. Кмета на град Първомай Ангел Папазов не пропуска шанса да заведе гостите, посетили Първомай по един или друг повод на това уникално място. Църквата „ Св. Атанасий“ посети официалната делегация от Министерството на Извънредните Ситуации / МЧС/ на Русия. Младите руски пожарникари останаха изумени и изключително приятно изненадани, че в това закътано малко родопско селце гордо на хълма се извисява руски сребърен купол, напомняйки, че православието е оцеляло през Османската Империя и до днес в този край. Истинска гордост е за местните жители този храм, тъй като е доказана неговата автентичност и е потвърден от учените факта, че този храм е един от най-старите православни храмове в България. Успял да запази старинният си руски дух, с полъх на родопски въздух и балкански характер, предвид начина по който е отстоявано построяването му, храмът си остава една от най-атрактивните и необичайни забележителности на района на Източните Родопи и околните села. Местните си знаят църквата, като „ руската църква“ от край време и така ще си остане. Дай Боже да се намират добри хора, които да подпомагат поддържането на този великолепен храм. Стенописите имат нужда от реставрация, купола и стените също. Длъжни сме да пазим историята си и нейните богатства, а този храм безспорно е едно от тях.
Автор: Оля Ал-Ахмед
Автор на снимковият материал: Оля Ал-Ахмед