На 20 юни (ст.ст. 9 юни) 1774 г. в България се разиграва битка, която решава съдбата на шестгодишната война между Османската порта и Русия.
«ТРЯБВА ДА СЕ ВОЮВА С УМЕНИЕ, А НЕ С ЧИСЛЕНОСТ».
Великият руски пълководец Александър Василиевич Суворов е един от основоположниците на имперското военно изкуство. През цялата си военна кариера не е претърпял поражение.
През месец април 1773 година Суворов получава назначение на Балканския театър на бойните действия в Първата Руско-турска война (1768-1774 г.)
По това време бойните действия се водят вече шеста година. 1-ва армия е командвана от граф Петр Александрович Румянцев. В България Суворов се озовава в корпуса на главнокомандващия Иван Петрович Салтиков. В този момент основната пречка за Салтиков е крепостта Туртукай (Тутракан), която контролира преминаването през Дунав.
Гарнизонът на крепостта достигал 4 хиляди души. Турците, криещи се зад дебели крепостни стени, очевидно изгубили бдителността си, вярвайки, че само луд ще реши да превземе Туртукай в движение.
Суворов решава, без съгласуване с висшестоящите, да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малко загуби от турските. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук (Русе). Оттегляйки се обратно през Дунав, Суворов извежда цялото християнско население, за да не могат турците да отмъстят на българите за руската атака.
Вместо обикновен рапорт, Суворов изпраща до командващия Румянцев следните стихове:
(„Слава на Бога и слава Вам! Тутракан е превзет и аз съм там.“)
Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрицата: „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. Военната колегия го осъжда на смърт, но Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки: „Победителите не ги съдят„“.
Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от Командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта, въпреки 4-кратното превъзходство на турските войски.
Следващата решаваща битка в България е на 20 юни (ст.ст. 9 юни ) 1774 г. при Козлуджа, в която руските войски под командването на А. В. Суворов и М. Ф. Каменски разбиват 40 000 армия на Хаджи Абдур Резак. В сражението участват като доброволци много българи (около 3000 души).
Битката продължава около 10 часа (от 12 до 22) часа. Войските на Суворов се движат с кратки почивки в продължение на 19 часа (от 1 до 22 часа) и за това време изминават повече от 35 км, от които 15 км са били в бой.
Анализирайки битката при Козлуджа, преди всичко трябва да се отбележи, че победата е постигната, благодарение на инициативата на Суворов, неговата настойчивост и изключително активното водене на сражение, въпреки тежките условия.
От гледна точка на общото развитие на военното изкуство боят при Козлуджа е факт от голямо значение. Това е форма на битка, почти непозната през разглеждания период, но получила широко разпространение в края на XVIII и началото на XIX век.
Тази битка е една от ключовите по време на Руско-турската война от 1768-1774 г.
Победата при Козлуджа е удар, сломил волята на турското командване за продължаване на войната. Две седмици след битката, по предложение на везира, започват мирни преговори.
Мястото, където е подписан мирният договор в Кючук-Кайнарджа
Русия подписва изгодния за нея Кючук-Кайнарджийски мирен договор с Турция. Османската империя губи господстващото си положение на Черно море, принудена е да се съгласи с автономията на Крим.
В чест на Суворов град Козлуджа по-късно е преименуван на гр.Суворово.
Източници:
https://rg.ru/2019/06/20/odin-k-trem-kak-suvorov-pri-kozludzhi-tureckuiu-armiiu-razbil.html
https://cyrillitsa.ru/history/