Националните приоритети са три: конституционализмът, вярата и славянството начело с Русия.
Драган Цанков е роден на 09.11.1828 година в гр. Свищов. Той е български политик, църковен деятел, почетен председател на българското книжовно дружество.
Завършва Априловската гимназия в гр. Габрово, учи в Одеската семинария и в гимназията в гр. Киев, след това продължава във Виена. Там през 1852г. издава Българска граматика на немски език. От началото на 1858г. започва да издава списание „Български книжици” и вестник „България”. Работи като учител и съдия в гр. Русе, помощник управител на Нишкия и Видинския санджак.
След Априлското въстание, заедно с Марко Балабанов посещава редица европейски столици – Лондон, Париж, Виена, Рим, Петербург, където пледират в полза на българските национални интереси.
По време на Руско-турската война е в българското опълчение, а след сключване на мирния договор е вицегубернатор на гр. Свищов, а после на гр. Търново. Осем пъти е бил народен пrедставител, два пъти Министър председател и един мандат Председател на Народното събрание.
Той е ярък радетел на конституционализма и русофилството. От 1886г. до 1895г емигрира в Русия, след което се завръща в България.
По време на самостоятелното управление на неговата партия /1901 – 1903г./ – Либералната, Драган Цанков е Председател на Народното събрания.
Умира на 11.03.1911година в София, а тленните му останки се съхраняват в Пантеона на възрожденците в гр. Русе.
