Доц. д-р Дарина Григорова преподава история на Русия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чела е лекции в Русия, Казахстан, Беларус. Автор е на книгите „Свобода и самодържавие“, „Евразийството в Русия“ и „Империя Феникс“.
– Доц. Григорова, по повод словото, което холивудската актриса Мерил Стрийп направи на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус”, написахте кратък коментар, в който ме впечатлиха следните ваши думи: „води се гражданска война в умовете”. Защо се разгоря този конфликт? Какво има да губи либералният свят освен изборите в САЩ?
– Всяка гражданска война започва първо в умовете, когато съзнанието хипер-политизира различието, оформя лагери с помощта на медиите, разделя всички без изключение, няма пощадени – от институциите до семейството. Реакцията на етюда на Мерил Стрийп беше показателна за дълбокото разцепление на американското общество на про и анти Тръмп, на традиционалисти и глобалисти, което ще се разгаря, поразено е единството. Няма либерален свят, има либерална номенклатура и елит, които се опитват за либерализират (разбирай “усвоят”) света. Губят правото на непогрешимост, което внушаваха чрез мейнстриймовските медии с патоса на текезесарска агитпросвета и един мъничък, но ярко талантлив тв канал като RT показа, че царят е гол и доста алчен.
– Води ли се подобна война и в България? Кои са нейните белези? Кои са застанали от двете страни на барикадата? Защо дясното се самоидентифицира задължително с антируски лозунги и настроения?
– Българските барикади са между двете махали от “Чичовци”, “войната” не е наша, но сме запалянковци (кога спонтанни, кога професионални) от двете страни на чуждата битка, натрапена ни отвън. Делим се като пощръклели овце (или преяли с лютеница – да има нещо нашенско в схемата), а губим България, тоест – себе си. Защото ние не сме география, а общност, народ, една шарена шепа индивидуалисти с изстрадана история и все още мъждукаща вяра.
Има обаче една важна специфика, даже плюс от съдбата да сме малко – светкавично се съсипваме, когато се краде безогледно от държавата, но и много бързо може да се възстановим, когато законите започнат да се спазват от всеки, а в норма се превърне чувството и делото на съпричастност, а не “човек за човека е вълк” по канона на пазара.
– Преди Съветският съюз бе „империя на злото”, сега Путин е представян като „император на злото”. Какво се крие зад тази пропаганда? Защита на ценности? Битка за огромните ресурси, с които разполага Русия?
– Едната битка е за руските необятни природни богатства, другата е за умовете на глобализиращото се човечество. Русия отказва да приеме атлантическата глобализация, стесняваща мирогледа на човека единствено и само до потреблението. Русия застана открито зад консервативните ценности и със самото си присъствие припомня, че достойнството не се измерва с паница леща (или мюсли). Оттук Русия подронва пясъчния замък на тоталитарната неолиберална идея за унифициран свят с клиент вместо човек. Тук не става дума за реалност, нито за идеализация на Русия, а за алтернатива на висока цел/идеал за следване по пътя, защото човекът не може без хоризонт, но трябва да има свободната воля да избере посоката. Битката е за образи, за стъклото, през което гледаме на света, за това кой го замъглява и с какво.
– Наскоро в едно интервю режисьорът Андрей Кончаловски заяви, че Западът е отхвърлил Русия, но сега и Русия не иска вече да се сближава със Запада. Западът и Русия винаги ли ще бъдат два напълно различни свята? Винаги ли ще съществува дилемата Запада или Русия, която е особено драматична за страни като България – православни членове на Европейския съюз и НАТО?
– Кончаловски обяснява “отхвърлянето” на Русия от Запада с политически причини, защото “ние не сме нужни силни, а разпаднали се, както по време на перестройката”. И тук е прав, няма по-любим руски/съветски лидер на Запад от Горбачов, отговорен наравно с Елцин за саморазпадането на СССР.
В своя личен отказ от “западничеството” си той вижда духовни причини: Европа загърбва християнските ценности, каквито в неговите представи са европейските, а Кончаловски е руски европеец. Оттук и убеждението му, че “изоставането” на Русия от западноевропейското семейство ще й даде време да не повтаря грешките на деевропеизацията на ЕС, което за Русия би означавало дерусификация, защото Русия е Европа като културна и религиозна принадлежност.
Не бих казала, че Западът и Русия са различни светове, поне не още, все още има надежда и за Стария континент. Това, че Русия никога няма да бъде Западна Европа, не ги разделя, защото общото е пространството на християнската цивилизация, която е многообразна, но има единство, когато гледа към Небето и към човека.
Колкото до нас, малко се сепнах от израза Ви: “православни членове на ЕС и НАТО”, не че не е верен, но ЕС е антихристиянски като идеология, законодателно пълзяща и към нас, на което официално се противопоставя само Българската православна църква за разлика от политиците ни.
НАТО е архаична иделогическа структура от Студената война, когато си имаше огледален противник – Варшавският договор. Сега “заплаха” за Алианса е “руската агресия”, докато не може да се справи с реалната опасност за нас и ЕС – бежанската и терористичната вълна от разбунения пак от НАТО Близък Изток. Тук няма драма, има изместване на реалността от идеологията в полза на трета сила – транснационалните корпорации чрез САЩ и чрез брюкселски еврократи.
– Следите събитията в Украйна. Какво се случва там сега? Как се възприема победата на Тръмп и разклащането на досегашния модел? Смятате ли, че доскорошните съюзници на управляващите след Майдана ще изоставят Украйна да се оправя сама?
– Украйна ще се стабилизира и помири само когато САЩ и Русия си съдействат в реализирането на Минските сторазумения. Много скоро ще разберем дали Тръмп има воля за това или ще продължи военизирането на Киев като антируска периферия, брънка от т.нар. Източно партньорство, с потенциал за локална гореща война в центъра на Европа.
– Имат ли почва предупрежденията за нова Ялта, която ще постави България под руско влияние?
– Ялта е след световна война, съответно и ако има “нова” от същия формат, тя ще е пак след военен конфликт. След Студената война форматът Малта – срещата Горбачов-Буш Старши, през декември 1989 г., беше частична ревизия на Ялта, когато с падането на Берлинската стена Русия се отказа от Източна Европа.
За момента страховете от “руско влияние” в България са повече в стила на вездесъщите хакери на Путин, повлияли на президентските избори в САЩ, тоест – режисирана и неоснователна истерия, артикулирана и на официално равнище с трепетни опасения за “благото на Америка”, а не за това на България.
Колкото до американската страна, имаше един интересен нюанс в речта на Збигнев Бжежински в Осло, декември 2016 г., в която той директно казва, че “САЩ трябва да потвърдят готовността си да защитават Западна и Централна Европа”. Изпуска Източна Европа. Детайл.
– Шумът от пропагандната война сякаш пречи на аналитичния подход към събитията. От ноември насам пък по разбираеми причини повече са говори за Тръмп, за отношенията на САЩ с Китай и Русия според намеренията на бъдещата нова администрация на Белия дом. Какви са плановете на самата Русия, визията й за години напред? Кого ще избере за свой партньор – Китай или САЩ?
– От гледна точка на САЩ съюзът между Германия и Русия е предотвратен задълго, остава да се дебалансира руско-китайското сближаване. От гледна точка на Русия, тя няма избор на един партньор, евразийската й мярка е твърде голяма, задължава я да партнира и с Изтока, и със Запада, и тя го може. От гледна точка на Китай руско-американското противопоставяне е добре дошло, за да може необезпокоявано да изтъче глобалния път на коприната. Тайната е в баланса, който е валиден само за днешния ден, на сутринта се почва наново – статиката е илюзия.
– Докато предупреждават за голямото зло, наречено Русия, редица европейски страни, сред които и Германия, увеличават военния си бюджет и модернизират въоръжението си. Защо според вас?
– Германия е икономически гигант, но като победена от Втората световна война на територията й има американски бази, спрямо които е подчинена. Съветските военни се изтеглиха при Горбачов, американските останаха. Неслучайно се утвърди понятието “путин-ферщейн” (“да разбираш Путин”), което е почти като “враг на народа” политнекоректно и опасно занимание на ума – атлантическият свят не търпи съмнението. Като добавите и европейските санкции спрямо Русия, от които губи немският бизнес – това е резултат от успешната американска политика на предотвратяване на съюз между Путин и Меркел. Защо ли? Защото силна Европа/ЕС е конкурент, отслабена е пазар, за чието поглъщане е предвидено Трансатлантическото партньорство.
– Един въпрос към вас като историк – обръщайки се назад към историята на България от Освобождението насам кога българите са успявали да намерят национална кауза и силни лидери? Ще успеят ли сега, когато пластовете се разместват и нуждата от промяна става все по-отчетлива?
– Успешна национална кауза е Съединението, повод за национална гордост е Първата балканска война, следват две национални катастрофи и сега сме в периода на третата, да я наречем ласкаво “хибридна” (без обявена война, но с национални поражения като от такава – деиндустриализация, десуверенизация, денационализация). Не бива обаче да се стига до деетатизация – държавата е последната защитна конструкция, която може да ни възроди, само да има смела политическа воля. В момента не става дума за кауза, а за оцеляване и място в “историческото бъдеще”. Безспорни следосвобожденски лидери нямаме, но винаги сме имали даровити българчета, които могат да станат достойни българи, ако не им се пречи и внушава малоценност през скалата на потреблението и чуждопоклонничество през матрицата на големия брат, или френд.
Автор: Таня Джоева, изд. Епицентър