Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.
Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос – извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.
Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември – предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец – Игнажден.
Късно тази вечер цялото семейство ще се събере около трапезата, с която да посрещне Рождество Христово. Трапезата на Бъдни вечер трябва да е тържествена.
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш…“, прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)
След това старшият казва: „По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.“ Всички се прекръстват и казват „Амин!“.
Най-важното е ястията на нея да са нечетен брой – пет, седем, девет. Задължително трябва да са постни. Най-често за трапезата домакините на къщата приготвят варен фасул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови или зелеви сарми, варено жито,тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб, баница, зелник.
В различните краища на страната питката с късметите са прави или за Коледа, или за Нова година. В нея се скрива паричка и на който се падне, в него ще е парата през цялата идна година.
Преди да заспят девойките слагат парче от обредния хляб под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета.
Те са предназначени за коледарите, които на Коледа ще почукат, за да благословят семейството.
Според стар български обичай семейството трябва да се събере не около маса, а върху слама, постлана направо на земята. Когато стане време за вечеря най-възрастният мъж прикадява три пъти трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите.
След което заедно със съпругата си заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: „Толкова високо да е житото! „. Те го разчупват като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят на всички членове на семейството.
Сламата от земята се запазва и се слагат под плодните овошки или в градините и нивите, за да раждат повече и да е богат урожаят. Върху сламата се слага кълчищен чувал за жито, а отгоре постилат тъкана покривка.
Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината. След вечеря, всички стават едновременно и трапезата не се вдига до сутринта. Това се прави, за да имат с какво да се гостят починалите роднини, които навестяват живите си братя в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа.
Има и друг древен обред, който обаче вече не се спазва. Дедите ни са слагали на трапезата на Бъдни вечер пясък, за да пази дома от зли сили.
Освен това, той е символ на раждането, на съществуването на човека. В някои райони слагат тор – освен за плодородие, тя пази и от смърт в семейството. Солта също върши работа.
Според поверието както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата. Тази вечер символизира както щедростта на земята ни, така и вечната надежда за плодородие и напредък.