– Дмитрий Фьодорович, имате много интересна биография. Разкажете, ако обичате, нещо за себе си?
– Бях физик-теоретик и бях убеден, че живея в тоталитарна държава. При това не криех възгледите си. По тази причина ми се наложи да поживея шест години в лагер. През 1979г. емигрирах в САЩ, работех като старши научен сътрудник в „Hudson Institute“, с консервативните „тинк танкс“ (think tanks) по стратегически въпроси, преподавах в американски университети и колежи, консултирах американски корпорации, които имаха бизнес в Русия. Наложи ми се да работя с близки помощници на президента на САЩ Роналд Рейгън като генерал Уилям Одъм, който оглавяваше Агенцията по национална безопасност, и Дениъл Грем, шеф на разузнаването в Министерството на отбраната и съветник на Рейгън по стратегическата отбрана. Джей Киворт и Мич Дениълс бяха съветници на президента Рейгън по науката и политиката и извикаха и мен. Именно те оглавиха „Hudson Institute“. Ненавиждайки комунистическия режим, аз им помагах да се борят с „империята на злото“.
След август 1991г. започнах да ги убеждавам, че Русия – това не е СССР, че тя се стреми към демокрация, въведе частната собственост и пазара, а също освободи „поробените народи“. Тя трябваше да се поддържа и да й се помогне да влезе в семейството на „нормалните държави“. За това написах в своята книга „Русия се променя“ („Россия трансформируется“). Моите началници обаче не споделяха подобно мнение. Те както и преди смятаха Русия за въплъщение на абсолютното зло, което се е маскирало като пазарна и демократична държава и продължаваха да работят за нейния провал. Не можех да участвам в това и през 1998г. се върнах в Русия. Оглавих Класическата бизнес школа, а след това Центъра за корпоративно обучение към Института по бизнес администрация на Академията за народно стопанство.
Бях живял в САЩ 20 години, бях общувал с политическия и бизнес елит на тази страна и научих много. Бях висок синеок блондин, женен за англичанка и те не се стесняваха в мое присъствие да изразяват мнението си за представителите на други раси и култури. Постепенно започна да ми става ясно колко поразително се отличават по манталитет руснаците и англосаксонците. Воалът на разговорите за „либерално-демократичните ценности“ скриваше по-дълбоки различия между нас. Много години се трудих да изуча американската история и англосаксонския културен модел. Сега пиша книга на тази тема.
– Така че какви са нашите различия?
– Ще се опитам да изложа основите на светогледа на англосаксонския елит на САЩ, а читателите нека сами определят доколко те се отличават от нашите. Днес WASP (бели, англосаксонци и протестанти) сътавляват всичко 7% от населението на САЩ. Обаче именно те са измислили идеологията, върху която е изградена тази страна, и именно те досега контролират политиката и икономиката на САЩ. За цялата история на САЩ е имало само един президент, който не е бил протестант и не е англосаксонец, а католик и произлизащ от ирландско семейство – Джон Кенеди, и той, както е известно, беше застрелян посред бял ден.
Англосаксонската социално-политическа философия – това е цялостна система, по същество теория, която се опира на няколко базови аксиоми. Юнг наричал такава теория „колективна и безсъзнателна“. Тези аксиоми оперират на нивото на подсъзнанието и не се вербализират, доколкото се смятат за очевидни, подразбиращи се истини. Колективното безсъзнание е почвата, от която израства този или онзи модел на цивилизацията. Някои самоочевидни истини на колективното безсъзнателно англосаксонско отражение във всекидневния език – „Човек за човека е вълк“, „Животът – това е жестока борба за съществуване“, „Твоята риза е най-близо до тебе“… Ето това е колективното безсъзнание на англосаксонците, тяхната жизнена философия и аз се опитвам да я формулирам на достъпен език.
– Казахте, че за да ви приемат в американското общество, на вас много ви е помогнал цветът на кожата. Защо?
– Работата е там, че англосаксонците често разделят хората по расови признаци, в частност по цвета на кожата. Белите са върхът, а колкото по-тъмни са кожата и косите, толкова по-непълноценен е човекът. Съгласно техните расови теории дори такива качества като трудолюбие, свободолюбие, спазване на законите, творчески потенциал са закодирани в ДНК. Населявайки Новия свят, те станали още по-ортодоксални расисти – не само въвели официална класификация на хората по расов признак, но и законодателно забранили на белите да създават семейства с цветнокожи. Щатът Вирджиния например отменил закона за расовото смешение през 1968г. В главата на американските англосаксонци има ясна расово-културна йерархия на човечеството, но никога не биха го признали. Народите на Северна Европа заемат в нея висша степен, по-надолу са народите от европейския юг, още по-ниско – „междинните“ расови групи, след тях са азиатците, а на самото дъно – африканците. Англосаксонската теория за расовата йерархия е модифицирана през 1920г., за да включи всички бели заселници в САЩ. Като цяло колкото по-бяла е кожата на групата, толкова повече нейните представители се смятат за красиви, енергични, талантливи, упорити и свободолюбиви.
– Но нали президентът на САЩ Барак Обама е черен?
– Това е временно отстъпление. В САЩ се увеличава числеността на цветнокожите, както и тяхното недоволство от статута им, затова „зарът“ бе хвърлен в тяхна полза. Рейтингът на Барак Обама обаче непрекъснато пада. Него вече го наричат най-лошия президент за цялата история на САЩ, поради което сигурно ще го смени поредният англосаксонец. На цветнокожите задълго ще им затворят устата – вижте, моля, сами се убедете, че расовата йерархия е в полза на цялото общество. Всички сме слушали за линчуването на негрите и други цветнокожи. Съдът на линча бил система за поддържане на расовата йерархия, затова тези събития рядко били тайни. Обратно, те нарочно се превръщали в масови зрелища, за които хиляди хора специално пристигали с автобуси и влакове. Организирането и провеждането на такива мероприятия не се правело от някакви маргинали, а от представители на властта и духовенството. Исторически не толкова отдавна (през 1936г.) във Флорида чернокож младеж бил печен на бавен огън около десет часа, а деца хвърляли съчки в огъня. За да се осъзнае целият ужас на такъв масов садизъм ще напомним, че дори нацистите предпочитали да унищожават едни „нисши раси“ с ръцете на други „нисши раси“, тоест старали се по възможност да не цапат сообствените си ръце.
Впрочем ритуалът на линчуването в „най-цивилизованата и демократична страна на света“ било отменено от президента Франклин Рузвелт през 1942г., след като в немски и японски медии била разказана история за линчуването на чернокож младеж, който публично и бавно бил убиван с помощта на поялник. Всичко това било добре документирано, но затова не е прието да се говори, нали демократите се бореха с нацистките варвари.
В края на 19-и век англосаксонският интелектуален елит подхвана расовата теория на ново равнище. Пренасяйки еволюционната теория на Дарвин към човека, той създаде теорията на социалния дарвинизъм. Според тази теория жестоката безжалостна борба за съществуване, която господства в живата природа, съществува в по-мек вариант и в обществото. В основата на културния код на англосаксонците е залегнала философията на Томас Хобс, според когото животът е борба на всеки против всички. И наистина, цялата американска история – една безкрайна расово-културна-цивилизационна война между протестанти и католици, между бели и черни, евреи, мормони, индианци…
В хода на борбата за ограничените ресурси слабите и неприспособимите загиват, а „най-жизнеспособните екземпляри“, физически и умствено най-силните оцеляват и дават потомство. Така природно се отглежда съвършена порода хора. Разслоението на обществото на класи, на маса и елит е естествен и дори напълно здравословен процес. Според логиката на безкомпромисната борба съвършената порода не са само физически и умствено най-силните хора, но и най-безпощадните, хитрите, жестоките, упоритите, безпринципните, лакомите за пари и власт. Не е ли вярно, че съвършеният човек в представите на англосаксонеца много прилича на дявола?
– А отношенията между народите също ли се подчиняват на този принцип?
– Именно. Теорията на социалния дарвинизъм обяснява механиката на социалния подбор в обществото и взаимоздействието на големи групи – раси, култури, цивилизации. Аз наричам това културен дарвинизъм (КД). Съгласно теорията на КД всички раси, етнически групи, религии и култури също се борят за ресурси и доминация, както индивидите и класите в обществата. Конкуренцията и съперничеството за пазари, влиянието и достъпът до ресурси – това е само мека форма на еволюционна борба, периодически преминаваща в остър стадий на война. В този смисъл насилието, терорът и пропагандата се явяват инструменти на еволюцията, с помощта на които тя подбира най-жизненоспособните народи и цивилизации. Най-жизнеспособната цивилизация побеждава в борба с другите и става „естествен лидер на човечеството“.
Англосаксонците са убедени, че в безпощадната еволюционна борба клонката на арийската раса е доказала своето превъзходство. Именно тя създава най-жизнеспособната цивилизация – особена, истинска форма на християнството, най-ефективният икономически и социално-политически модел на общественото устройство. И така, генетическото, социалното, културното и цивилизационното неравенство е подразбиращото се йерархическо устройство на света както йерархически модел на обществото, така и право на висшата цивилизация на лидерство и привилегии в световното съобщество. Според тях това е естествено и справедливо. Германците и французите са се опитвали да се борят с англосаксонците за световното лидерство, но бяха победени (трижди с ръцете на руските войници) и изпаднаха на трета и четвърта позиция в йерархията. Попитаха Кондолиза Райс защо американска войска остана на територията на Германия след края на студената война. Тя отговори: „Трябваше да сме там, за да държим немците под чехъл, а руснаците – до прага на Европа.“ Сега, когато вдига глава презряната им китайска раса и цивилизация, англосаксонците доста нервничат и се опитват да замесят Русия.
Около 60% от американците са убедени, че Господ е възложил на САЩ специална историческа мисия. Авторът на идеите за „схватка на цивилизациите“ Самюъл Хънтингтън настоява за изключителността и превъзходството на англо-протестантската култура – „…нейните традиции и ценности са източник на свободата, единството, силата, разцвета и моралното лидерство в борбата за тържеството на доброто в целия свят“. За да се промени хаотичният, раздиран от противоречия свят, идва нов световен ред, основан на свобода, демокрация, право на лично щастие и самореализация. Разбира се народът, избран от Бог за тази космическа мисия, която да преобрази света, трябва да бъде надарен с особени права и привилегии.
– Как и откъде се появява на света американската концепция за изключителност?
– Американската епоха на англосаксонизма започва преди 400 години, когато 30 хиляди пуритани се заселили в Нова Англия с цел да създадат теократическо общество. Американците и до ден днешен се гордеят със своите набожни, трудолюбиви и аскетични предци. Пуританите били най-ортодоксалната секта на протестанството, изчистено от всичко скверно – злато, тютюн и водка, от секс и въобще от удоволствия. В протестанството красотата, естететическото наслаждение са дяволски изкушения. Красивата жена за пуритана била източник на грях, адово изчадие, слабото звено, което сатаната използвал за изкушението на Адам за неподчинение и грях. В този прочит на Стария завет, в частност, се корени и ловът на вещици, по време на който са изгорени 100 хиляди красиви девойки.
В света са преброени примерно 30 хиляди религиозни вярвания, които англосаксонците по същия начин аранжират по скалата от абсурдно до единствено вярно. На върха на йерархията се намират три монотеистични религии, сред тях истинската е християнството. От всички християнски вярвания най-истинско е протестантството, а най-истинската клонка на протестантството е пуританството (или неговата съвременна форма евангелизмът).
Богът на консервативните протестанти не е толкова любящият Христос, колкото жестокият Бог на Вехтия завет – Йехова. Богът не мами, той е длъжен жестоко да наказва грешниците. Затова англосаксонците изпитват симпатия към евреите, които почитат един и същи Бог. Отчасти затова американските консерватори поддържат Израел.
Доктрината на изключителността и месианството на САЩ има принципно значение. Не е възможно да станеш американски президент, ако не потвърдиш верността на тази доктрина. Когато народите, принадлежащи към други религии и цивилизации, поискат САЩ да престанат да настояват на своята изключителност, да се откажат от месианството и лидерството, от политиката, налагаща на човечеството специален световен ред, те искат невъзможното. Без тази мисия САЩ ще се превърнат в юрган, съшит от множество съперничащи си расови, етнически, религиозни и културни групи. Това може да постави началото на неуправляем процес на хаос и разпад на империята, опасала целия свят със своите бази и институти. Заплаха от потенциална катастрофа отчасти обяснява защо човечеството неволно признава тази социално-политическа философия, произтичаща от нейния социално-икономически модел и йерархическа структура на световния ред. Например испанците, немците и французите неохотно са признали първенството на англосаксонците. А руснаците не само не искат да се борят за по-високо място в йерархията, но по принцип я отхвърлят, настоявайки за равенство и равноценност на различните култури и цивилизации. Това носи екзистенциална заплаха за самото съществуване на англосаксонците. Затова те оказват огромен натиск върху Русия, провокирайки там различни размирици. Руският модел трябва да бъде дискредитиран, а за целта Русия трябва да бъде представена като най-корумпираната, реакционна и агресивна държава в света.
– А каква е ролята на американския манталитет за умовете и сърцата?
– Англосаксонската култура е построена върху култа на разума – хладния, логически, методически умствен процес. Емоциите имат телесен произход, те произлизат от нашето животинско начало. Емоциите са противопоказни на разума. Силните, немотивирани емоции разрушават умствения процес, неговата логика и включват инстинктивни реакции: бягство, агресия или парализиране, тоест програма за действия, записаната еволюция в генетичния код. От това следва, че емоциите трябва да се държат под жесток контрол.
Според тях дивакът живее изцяло под властта на емоциите – той е плашлив, поривист, разхвърлян и неорганизиран. Той е безразсъдно смел или смъртно уплашен, той не умее да планира, не знае що е дисциплина, също така самодисциплина. От тяхна гледна точка ние сме малко диваци.
Самодисциплината – това е власт над собствените инстинкти, мотиви, желания и капризи. Тя се постига с продължителна, систематична тренировка. Европейските елити, и по-специално англичаните, са култивирали рационалното, строго логическо поведение, изцяло подчинено на разума. За тази цел те пращат децата си в специални интернати, където момчетата, изтръгнати от семейството, се учат да укротяват животинските си инстинкти, импулси и моментни желания.
При всички очевидни достойнства такова разумно, щателно настроено поведение има сериозни недостатъци. Защото се предполага, че животинските инстинкти са изключително негативни, заразени с омраза, агресия и разрушителни импулси. А нима любовта, съчувствието, състраданието не съществуват? Нима са малко примерите за инстинктивен алтруизъм, на спонтанна саможертва? Да, ще се съгласят англосаксонците, съчувствието и състраданието съществуват, но те само вредят на борбата за съществуване.
В крайна сметка „чистият разум“ не е в състояние напълно да проумее нито една култура. Изчистеният от емоции разум обяснява всичко произтичащо като игра на силите и техните конфигурации. Има проста мотивация – оцелявай и се размножавай, но решаващият фактор се явява силата. Но нима човек не се поддава на мощни хуманистични импулси?
За англосаксонците например е напълно непостижимо поведението на руските миротворци през август 2008г. в Южна Осетия. Няколко хиляди грузински военни, подготвени от американски инструктори по натовски образец, влязоха в Южна Осетия и предложиха на миротворците да си вървят „без да губят достойнство“. Както е известно, миротворците не са длъжни да воюват и дори нямат сериозно въоръжение. Тяхната роля е да усмиряват противоборстващите страни. Но 300 руски войници решили да се борят и два дни се противопоставяли на 20 пъти превъзхождащата ги армия. Няколко десетки руски войници загинали, защитавайки осетинските жени и деца. А нали и те самите имали майки, жени и деца. Такова „ирационално“ поведение на руснаците не може да проникне в главите на американците. Техните герои не се жертват заради „расово непълноценни“, слаби и неравностойни хора, които в дълбините на душата си презират.
– Каква роля в англосаксонската идеология играе религията и понятия като добро и зло?
– В Щатите до 40% от населението са евангелисти. Те, както и много „напреднали“ американци, възприемат света като нарязан на черни и бели парчета, на добро и зло. В източния мироглед тези полярности взаимно се допълват, създават хармонично цяло. В съзнанието на фундаменталистите те са рязко разграничени,антагонистични и несъвместими. Дяволът противостои на Бога, той е негов смъртен враг и прави всичко, за да руши творенията на Бога. Хората се делят на врагове и приятели, на слуги на дявола и на Бога. Няма оттенъци на черното и бялото, сивото е замаскирано черно. Дяволът е хитър и много находчив. Той е гений на притворството и мимикрията. Затова демонизацията – това не е тъп пропаганден трик на политиците, не е опит да заблудят и отровят масите, това е чиста проба слугуване на дявола, разликата между чистото добро от абсолютното зло. Да си припомним известното изказване на президента Буш-младши: „Ние ще изкореним злото в целия свят; който не е с нас, е против нас.“ То е чудовищно само за нерелигиозното съзнание, което отхвърля абсолютното добро и абсолютното зло. Освен това на протестантите не им е нужен свещеник в качеството на посредник, тъй като те могат да разговарят с Бога директно. Затова преди да започне войната в Афганистан, Джордж Буш се посъветвал с Бог и получил неговата благословия.
Черно-бялото възприемане на света има дълбоки последствия за морала. Американците смятат, че няма нищо лошо и аморално в това да използват едни сили на злото срещу други. По време на Втората световна война те влезли във временен алианс с едните сили на злото (комунистическа Русия) против друга – нацистка Германия.
Побеждавайки нацистите, те продължават борбата с другото зло – комунизма, а от съображения за целесъобразност използвали недоубития, но много квалифициран враг – нацистите. Всичко е много логично. Такава
гъвкава тактика позволява на англосаксонците да използват каквито си искат престъпници – мафиоти, професионални убийци, диктатори, ислямисти – в борбата за „светлия идеал на свободата и демокрацията“. Ние смятаме подобна тактика за безпринципна и цинична, а според тяхната гледна точка те се държат рационално и напълно принципно. Да, казват те, двойният морал е когато веднъж е за силите на доброто (тези, които са с нас), и когато се слугува на дявола (който е против нас). Всъщност тук няма двоен морал, а отсъствие на какъвто и да е морал. Едните просто окупират, другите бомбардират, третите налагат санкции, а четвъртите подкопават с методите на пълзящия империализъм. Например сърбите може да се бомбардират, защото са слаби, „не съвсем бели“, пък и християнството им е неправилно (православно). А с нас идват да се борят с помощта на „мека сила“.
Цялата своя 400-годишна история те са се усещали във враждебно обкръжение. Гледайки света, те виждали диктаторски режими, хаос, войни… и се радвали на това, че живеят в благословена от Господ страна, един остров на свободата, демокрацията, стабилността и процъфтяването. Редовите американци не разбират защо техните елити често сами провокират нестабилност и войни. Въоръжавайки едни бандити срещу други, те увеличават бройката им. Като измъчват, унижават и издевателстват над „слугите на дявола“, те ги създават. На думи се борят със злото, а на дело американските елити множат злото. По същество те сами създават този враждебен, нестабилен, опасен външен свят, с когото плашат своите граждани. Така те поддържат у собствения си народ удобната илюзия за неговата избраност, изключителност и значимост.
– А как англосаксонците си представят бъдещето?
– Подобно на това как човек се ражда, води тежък, пълен със страдания живот, а после умира, земята заедно с нейните обитатели също е създадена и обречена на гибел. Бог е създал този свят като експеримент. Експериментът обаче не тръгнал така, както предполагал. Един от най-могъщите ангели се разбунтувал против Бога и станал царят на злото. Той прелъстил Адам и Ева. В света се появили болести, смърт, природни катастрофи, хаос…
Консервативните протестанти тълкуват края на света като решаваща схватка на доброто със злото, която ще се се случи в долината Армагедон на територията на днешен Израел. В днешно време дяволът успешно завзема света – порокът и развратът се ширят, затова Бог ще сложи края на този свят. Отново ще се яви Христос и ще оглави войската против армията на дявола (къде отиват китайците, руснаците и мюсюлманите?). Христос ще победи дявола, ще го окове във вериги и ще го хвърли в бездънна яма. На земята за хиляди години ще се възцари царството Божие.
Много наши и американски интелектуалци, бидейки атеисти и либерали, се смеят над подобни фантазии на американските религиозни фундаменталисти, наричайки ги маргинали. Но е трудно те да бъдат наречени маргинали. Примерно 60% от възрастните американци вярват в скорошното второ пришествие на Христа, а 45% (делът на процентите не е като в другите страни) – в това, че то ще бъде апокалиптично. Именно такива хора доминират в американските спецслужби и в Пентагона, доколкото се смятат за големи патриоти, отличаващи се с „висок морал“. Те задават посоката, която малко се променя със смяна на президента. Тези хора са уверени, че лично те ще се спасят и взирайки се в небето се наслаждават на мъките на грешниците в ада. Религиозните проповедници са като ехо на Холивуд. Обърнете внимание колко филми се фабрикуват за катастрофи и края на света. А всичките тези безконечни страшилища за новите смъртоносни заплахи за човечеството: озоновата дупка, глобалното затопляне, смъртоносни вируси, пришълци, сблъсък с астероиди… всичките те се генерират в САЩ. Същите американци, които, от една страна, държат човечеството в перманентен страх и психоза, а от друга, му внушават, че само Америка (като научно и технически най-напредналата страна) може да спаси света. Без нея човечеството, както и самата земя, просто ще загинат.
– Какво мислите за американската мечта, според която всеки гражданин може да се сдобие с успех и дори да стане президент на САЩ. Нима това не е привлекателно?
– Правото на всеки човек на лично щастие е декларирано в конституцията на САЩ и е централната и най-привлекателна страна на американската идеология. Наистина, нима задачата на обществото не е щастието или благополучието на неговите членове? Производството на материални блага, развитието на системата за медицинско обслужване и образование, армия, полиция, данъци – нима всичко това не трябва да служи единствено на крайната цел – щастието на гражданите или създаване на условия за самореализация на личността?
Но погледнете как завършват всички американски филми на тази тема. Борбата на героя за лично щастие или осъществяване на „американската мечта“ винаги се свежда до богатство. Навсякъде като червена нишка минава мисълта, че като скатае един милион долара, човек може да се уедини в свой персонален рай и до края на дните си да блаженства под палмите на лазурния бряг на океана, пийвайки коктейли в компанията на красиви блондинки. Колко примитивно и, ако щете, глупаво!
Концепцията на американската мечта е била заложена още по времето на първите заселници на Вирджиния и се асоциирала с богатството. След което революционерите я довели до абсурд. Джордж Вашингтон станал идеалният прототип на американския герой. Той успял да стане най-богатият човек на Америка, а в добавка и президент. Напълно по Адам Смит: преследвайки лични интереси, той работел и за общото благо. На практика той усвоил стотици хиляди хектара земя – или съвсем безплатно, или за 10 цента на акър, а след това я продал на дребно на преселниците по 2-4 долара за акър. Но обогатявайки се сам, той помогнал най-вече на жадните, предприемчиви и безнравствени хора, които се обогатили за сметка на индианците, негрите и пионерите-преселници, чиято вечна мечта за парче земя ги довела в „страната на неограничените възможности“.
Главното е, че от психологическа гледна точка американската мечта за персонален рай и щастие е абсурдна. Крайният индивидуализъм с противопоставянето на себе си на обществото и построяването на личното щастие за сметка на другите е несъвместимо с автентичното човешко щастие.
В края на краищата щастието – това чувство (нека да е мимолетно) е в хармония със света и най-вече с обществото. В англосаксонската философия животът – това е вечното противопоставяне на самотния герой на природата и обществото.
– А как си обяснявате парадокса за прогласените в конституцията равенство с невероятното неравенство? По какъв начин безпределното социално неравенство се съчетава с идеите на демокрацията?
– Какво равенство, каква демокрация! Това е най-голямата лъжа и фикция. Дълбоката същност на англосаксонската социална философия е вярата в елитарността – делението на човечеството на избрани и масовка. Те смятат, че основната маса на човечеството се състои от глупави, покорни и завистливи говеда. И не много надарени с някакви физически и умствени данни и таланти. Те са енергични, креативни и физически привлекателни. Как се прави разграничението, как се определя елитът? Елитът, това е „естествената аристокрация на човечеството“, ако използваме терминологията на Томас Джеферсън, открита по естествен начин – в съревнование, в свободна конкурентна борба. Елитът организира, води, мотивира, експлоатира, контролира, поощрява и наказва „простосмъртните“ – разбира се, за тяхно добро.На неговите плещи пада бремето на благородните мисии – да води масите и цялото човечество към прогрес и щастие – елитът е длъжен да владее цялата власт.
Безусловното, колосално социално-политическо неравенство е съществувало през цялата история на човечеството. Заслугата на англо-саксонския интелектуален елит е в това, че той „научно“ обосновава и съумява да внедри в съзнанието на американците и на значителна част от човечеството идеята, че безграничното социално неравенство не е само естествено, не само справедливо, но то е и най-мощният двигател на прогреса. Именно водещите героически личности като Вашингтон, Форд или Бил Гейтс променят хода на историята. Те влачат човечеството в светлото бъдеще като инатливо магаре. Защото масите не са заинтересувани да бъдат управлявани от най-добрите сред най-добрите. А щом не се вписват в това, те ще изпаднат в леност, безделие и нищета.
Осъществявайки своята благородна и тежка мисия, елитът заслужава изключителни права и привилегии – като правило това е властта и собствеността. Предполагаме, но в каква степен? И по какви критерии ще се определя „качеството на човешкия материал“? Тим Кук, шеф на компанията „Епъл“, например е получил възнаграждение за 2013г. равно на заплатите на 6 хиляди инженери. Да не би да е толкова умен и полезен за компанията колкото са 6 хиляди инженери? Нещо повече, идеолозите на американския модел твърдят, че безграничното материално-социално неравенство прекрасно се съчетава с демокрацията. Но главният принцип на демокрацията е: „Народът управлява страната чрез своите избраници, държавата е инструмент, който назначава народа за общонационални проекти, в първата редица за защита и т.н. Пред закона всички са равни, един човек – един глас, всеки човек може да стане президент…“ напълно нивелира хилядократното имуществено неравенство. Работата е в това, че то има тенденцията да се превърне в политическо неравенство, което създава машина за потискане на демокрацията. Техните политически избори са гигантско риалити шоу, разигравано на всеки две години за поддържане на илюзията, че народът контролира властта.
– Защо американците толкова обичат да решават проблемите по военен начин?
– Склонността към насилие и любовта към войната са култивирани от англосаксонците още преди да стъпят на американска земя и да намерят там диваците. Англичаните укротили в началото уелсците, след това с тяхна помощ – равнинните шотландци, после изгонили планинските шотландци в Ирландия, а след това ги подчинили с меч и глад да колонизират Америка. Пуританите смятали себе си за воини на Христа, които с Библия в едната ръка и меч в другата “водели война с дявола, с плътта, с други хора и религии“. Президентът Теодор Рузвелт се страхувал, че англосаксонската раса се справя твърде цивилизовано и меко с врага и затова се нуждае периодически от „разтърсването“ на войната. Той смятал, че войната оздравява нацията. А ето и пример от съвременността. Героят от Втората световна война генерал Патън оглеждал полето след боя. Изтърбушена земя, изгорели танкове, обезобразени тела… Той се навежда и целува умиращия офицер, изправя се и поглеждайки ада наоколо, казва: „Аз обичам всичко това! Прости ми, Господи, но толкова обичам това! Обичам го повече от собствения си живот!“
Здрава, жизнеспособна нация? За нас, руснаците, преживели толкова войни, такава любов към войната е по-скоро синдром на умопомрачение.
– Според демографската прогноза към 2050г. белите ще станат малцинство в САЩ. В някои щати и градове това вече е факт. Как ще се отрази това на американската идеология?
– Това е нощният кошмар на англосаксонците. Те вече започват да се заселват в анклави само за бели, оградени от високи стени и охрана. Доминирането на белите се дължи на това, че те могат да обезпечат в САЩ относително високо ниво на благосъстояние (благодарение на световното господство и измъкването на богатство от целия свят). Обаче Китай, Русия и Индия се съпротивляват на тази експанзия и стремително укрепват своите позиции. Ако САЩ престанат да бъдат световни лидери, тази страна бързо ще се разпадне и ще затъне в хаоса на гражданска война на расово-религиозна почва. Тези тенденции вече са очевидни.
– А какво да прави Русия?
– Русия е длъжна не просто да се противопоставя на господството на англосаксонците. Тя може и е длъжна да предложи на света алтернативен и много по-привлекателен цивилизационен модел. Той се корени в нашите традиции, религия, митология, фолклор и литература. Вместо расово-културна йерархия – равнопоставеност на всички раси и култури. Вместо социален дарвинизъм с неговата борба за ресурси и господство – сътрудничество и взаимно обогатяване. Вместо краен индивидуализъм – идеята за самореализация на личността в колектива. Вместо неограничени имуществени неравенства – относително равенство, социална грижа и поддържане на слабите. Пресметливият алтруизъм на англосаксонците, когато човек жертва сили и средства, разчитайки на взаимност, се противопоставя на безусловния алтруизъм на славяно-православната култура. Нашият идеал и главна ценност е хармонията с хората и природата.
– Дмитрий Фьодорович, с какво се занимавате сега в Москва?
– Пиша книга, в която се опитвам да формулирам тези идеали и принципи на славяно-православния културен и цивилизационен модел. Също така съм преподавател и консултант. Моите лекции „Лидерството: съвременна концепция и практика“ и „Принципи на интерактивното обучение в бизнес школите“ обясняват концепцията на новия тип лидерство в епохата на остра глобална конкуренция. В наше време побеждават тези, които са по-умни, тоест тези, които умеят да мобилизират и използват интелектуалния капитал в компанията. Аз преподавам техниките, чрез които мениджърите могат да преследват интелектуално превъзходство в компанията.
Превод: Рени Нешкова, Гласове