На рассвете тает мгла.
Это Сергиев Посад –
Голуби… Колокола…
Православия фасад.
К. Ваншенкин
1337г. се смята за годината на основаване на града. Историята на Сергиев Посад наброява почти седем века, богати на събития. Започнал своето съществуване през 40-те години на XIV век в глуха защитена гора, манастирът на Сергий Радонежки се превърнал в лавра, а след това обединил около себе си населени места.
Обителта на Сергий Радонежски помни Дмитрий Донской, монасите Пересвет и Ослябя, които завинаги са останали в историята на Русия. През 1380 г. войската на Дмитрий Донской получава благословение за Куликовската битка в Троицко-Сергиевската лавра. Заедно с войниците в битката се отправят и местните монаси Пересвет и Осляб. Началото на битката се превръща в легенда: богатирът Пересвет се сражава с монголския силовак Челубей и след първото стълкновение и двамата воини загиват.
Стените на лаврата помнят цар Иван Грозни и Василий Темний. Лаврата се превръща в непристъпна крепост по време на полско-литовската интервенция, защитавайки Москва. А в село Деулино, близо до Сергиев Посад, е сключено Деулинското примирие, което слага край на руско-полската война от 1609–1618 г. и на Смутното време. Съглашението било подписано между Руското царство и Реч Посполита на 1 (11) декември 1618 г. и било сключено за срок от 14,5 години.
Стените на лаврата дават последно убежище на семейството на Годунови и скриват младия Петър от бунта на стрелците.
В Свети-Троицката Сергиева Лавра се пазят иконите на великите иконописци Андрей Рубльов и Даниил Чорни.
Архитектурният ансамбъл на Троице-Сергиевата лавра през 1993 г. е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО;
Най-старата постройка на Лаврата е белокаменният Троицки събор, издигнат над гроба на преподобния Сергий Радонежски през 1422 -1423 година.
Съгласно архивите на манастира, от 1575 година световно известната икона на Андрей Рубльов „Троица”, нарисувана в памет на великия Свети чудотворец, заемала главното място в иконостаса на Троицкия храм – вдясно от царските врата.
„Троица“ — великото творение на Андрей Рубльов и най-известното в света произведение на руската иконопис. Идеята за Триединния Бог е въплътена в иконата с удивителна съвършенност. Образът е изпълнен с дълбок смисъл, отразяващ същността на подвижническото служение на Преподобния Сергий: „за да се изкорени омразната раздора на този свят чрез погледа към Светата Троица“ (от 1929 г. иконата се съхранява в Държавната Третяковска галерия; в иконостаса е представено копие).
Успенският събор на Лаврата (1585 год)
Вътрешното пространство на Успенския собор впечатлява с величествените си размери и наситеността на светлината.
Според друга легенда, някъде в дълбоките подземни проходи под Троице-Сергиевата лавра цар Иван Грозни е скрил своята библиотека. Историците не опровергават тази версия, а преданията наистина говорят за широка мрежа от подземни проходи под манастира.
През 1782 г. по указ на Екатерина II селищата около лаврата станали град Сергиев Посад. Той започнал да играе важна роля в политическия живот на Московското царство и придобил слава на духовен център на Русия.
От 1930 до 1991 година Сергиев Посад носи името Загорск, в памет на загиналия секретар на Московския комитет на партията В.М.Загорски, впоследствие възвръща историческото си име.
В наши дни Сергиев Посад е един от най-големите културни центрове.
Държавният историко-художествен музей-резерват, чиято колекция наброява над 120 хиляди произведения на древноруското, народното и съвременното декоративно-приложно изкуство.
В Сергиево-Посадския историко-художествен музей «Конный двор» се пази най-голямото и уникално в Русия събрание на древноруското изкуство от 14-19 век.
Художествено-педагогически музей на играчките.
Музеят на играчките е основан в Москва през 1918 г. Това е първият музей от този тип в Европа. Неговата мисия е да събира, съхранява и предава на бъдещите поколения крехките играчки, скъпи на детските сърца от миналото и настоящето. Основател на музея е художникът, колекционер и музеен деятел Николай Дмитриевич Бартрам (1873-1931 г.). С неговите грижи е създадена уникална колекция, която през 20-те години на XX век се превръща в един от най-популярните музейни центрове в Москва.
През 1931 г. Музеят на играчките е преместен от Москва в Загорск (Сергиев Посад). Музеят се намира в един от най-красивите кътчета на Сергиев Посад, срещу Троице-Сергиевата лавра.
В момента музеят разполага с 165 хиляди експонати.
Благословената земя Радонежска създава специална атмосфера за развитие на изкуството. Далеч извън пределите на района се звучат имената на художници и майстори на приложното изкуство, повече от 100 от тях са членове на Съюза на художниците на Русия.
Широко известни са изделията на народните занаяти, които са се развили на територията на Сергиев Посад: Богородски и Сергиевски играчки, Абрамцевско-Кудринска дърворезба, Сергиев Посадска матрешка. Най-старото художествено-промишлено училище Богородски занаят и Абрамцевски художествено-промишлен колеж “ В.М.Васнецов“ подготвят художници-приложници, предавайки на младежта традициите на националното изкуство.
Тук се провеждат десетки музикални фестивали, конкурси, празници на народното творчество. Главният празник – денят на града, се отбелязва ежегодно в деня на Света Троица.
Източници:
https://lavra.ru/about_lavra/all/uspenskiy-sobor-1585/