Според летописите градът е основан през 1154 г. от княз Юрий Долгоруки в долината на река Яхрома на мястото на по-рано съществувалото тук славянско селище и е кръстен в чест на новородения му син Всеволод, по-късно наречен „Большое Гнездо” (Голямото гнездо). Според обичая от онова време при кръщението Всеволод получава второ име – Дмитрий, в чест на светия великомъченик Дмитрий Солунски, почитан в Русия, и това име получава градът. Всеволод имал голямо потомство — 12 деца (в това число 8 синове), затова получил прозвището «Большое Гнездо» .
«Дмитров през XVI век», худ. А.М. Васнецов
Най-голям разцвет градът достигнал през първата половина на XVI век при княз Юрий (управлявал между 1505—1533), втория син на Иван III.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Дмитровският Кремъл
В сърцето на град Дмитров е запазен землен вал, на който преди много векове е стояла старинна крепост. Необичайният Дмитровски кремъл е един от най-известните паметници в Подмосковието.
Според историците, Дмитровският кремъл е бил разрушаван не по-малко от седем пъти.
Древният руски град и неговата крепост са били покорени от армиите на ординския принц Тудан, войските на сина на страшния Чингисхан – Тохтамиш, и военачалника на Златната орда – Едигей. През 1373 г. кремъл пада от ръцете на тверския княз Михаил Александрович.
Забележително е, че всеки път старите укрепления в Дмитрово са били възстановявани за кратко време. Последната трагедия се случва през 1610 г. Многострадалната дървена крепост е безмилостно изгорена от отстъпващите полско-литовски войски на Ян Сапега и Александър Лисовски.
Архитектурна доминанта на Дмитровския кремъл е Успенският събор, построен между 1509 и 1533.
В събора се намира иконостас от края на XVII век, с икони от XV—XIX в; в системата на външния декор са въведени три уникални за древно-руската пластика монументални барелефи от XVI век.
От древните постройки в града се е съхранил Борисоглебският манастир, построен през 15 век.
Борисоглебският манастир е един от най-старите манастири в Подмосковието. За първи път се споменава в завещанието на княз Юрий Василиевич (1472 г.).
Най-старият храм на манастира – съборът на Светите Борис и Глеб е построен през 1537 година
Светите благоверни князе-страстотерпци Борис и Глеб (в светото кръщение — Роман и Давид) — първите руски светци, канонизирани както от Руската, така и от Константинополската църква. Те са били по-малките синове на светия равноапостолен княз Владимир (+ 1015 г.). Родени малко преди кръщението на Русия, светите братя са възпитани в християнско благочестие. След смъртта на Владимир през 1015 г. на руска земя започва жестока междуособица за земите и великокняжеския престол. Борис и Глеб са убити от по-големия си брат — Светополк, наричан от народа Окаянния.
През 1868 със средствата на гражданите за ознаменуване спасяването на Александър II от покушение, през 1866 е построен параклисът св. Александър Невски
Любопитно е, че «визитна картичка» на града са били меденките (пряники), а също така гевречетата (баранки). По време на визитата на Александър II през 1858 година, вместо с традиционните хляб и сол, на госта са поднесли меденка с щампа (печатный пряник). В музеите се пазят дъски-форми за традиционните дмитровски меденки «разгоня»
ЦЪРКВИТЕ В ДМИТРОВ
Троице-Тихвинската църква (1795—1801)
Църквата „Света Троица Живоначална” или Тихвинска църква се намира в центъра на Дмитров. Каменната църква в стил бароко с елементи на класицизъм е построена на мястото на дървена църква през 1795 г. Съчетанието на бароков и класически стил придава на храма неповторима красота и оригиналност. Архитектурната композиция на църквата напомня кораб – ковчег с горяща свещ, осветяваща околното пространство.
Църквата е многоетажна: на първия етаж се намира топлият храм на Николай Чудотворец, на втория – лятната църква на Света Троица, а на третия е бил придел, посветен на Тихвинската икона на Божията Майка.
Църквата „Въвеждане в храма на Пресветата Богородица“, построена между 1763—1768
Църквата Въведение имала необичайно пищно за селска църква убранство. Централният иконостас е шестстепенен, позлатен, с обемна барокова дърворезба. До днес една от най-почитаните църковни светини е образът на Въведение в храма на Пресвета Богородица. На гърба й има надпис: «1748 г. ноября месяца… купец Михайло Иванов Попов… дал вклад в церковь Божий сей образ». Стенописите в църквата са дело на художника П.В. Кузяев.
Казанската църква
През 1753 г. местният земевладелец П. П. Хитрово построява и освещава каменната църква, типичен пример за бароков стил. Служителите на Казанската църква посещавали приюта за възрастни хора и извършвали необходимите за тях обреди. Храмът не е закриван дори по време на революционното богоборство и е избегнал постсъветското запустение.
Сретенската църква
През 1814 г. е построена каменната църква „Сретение Господне“. Строителството е посветено на победата на Русия над Наполеон. Църквата е построена със средствата на дмитровските търговци Иван Болшаков и Борис Коровяев. Забележително е, че храмът е построен в стила на ранния класицизъм, а камбанарията по-късно е преустроена в псевдоруски стил. Въпреки това всичко изглежда съвсем органично. На паметната плоча е посочено, че храмът е построен през 1814 г. в чест на победата над армията на Наполеон. Автор на проекта е Сергей Филипович Федотов, а камбанарията е дело на С.К. Родионов. Храмът притежава редица светини: – Икона на преподобния Ферапонт Можайски с мощи; Икона на свети Александър Свирски с мощи; Точно ювелирно копие на „Даровете на влъхвите“.
По съветско време църквата е била затворена, а сградата е била използвана като склад. Затова вътрешната украса, стенописите, иконостасът и църковните принадлежности са изгубени.
ГРАДСКА АРХИТЕКТУРА XVIII — НАЧАЛОТО НА XX ВЕК
Тугариновaта къща (1785—1788)
Къщата на Клятови (1822), в стил дървен класицизъм.
Къщата на графиня О.Д. Милютина, края на XIX век.
Друга знакова забележителност на славния град Дмитров е къщата на дъщерята на изтъкнатия руски военен и държавен деец, прославения военен министър от 1860-1870-те години, генерал-фелдмаршал Д.А. Милютин – графиня Олга Дмитриевна Милютина, която през 1900-те години е била попечителка на женската гимназия в Дмитров. Към къщата е бил открит приют за бедни гимназистки от провинциални семейства, които са били приемани на пълна издръжка.
Къщата е ярък пример за архитектурата на модерна.
Къща-музей на П. А. Кропоткин , 1896–1898
Къщата музей на П. А. Кропоткин – посветена на живота и дейността на руския революционер-анархист Петър Алексеевич Кропоткин, където ученият е прекарал последните години от живота си (от 1918 до 1921 г.). Въпреки напредналата си възраст и работата си над последния си труд „Етика“, П. А. Кропоткин активно учавствал в обществения живот на града. От Дмитров той пише писма до В. И. Ленин с протест срещу практиката на „заложничество“ и недопустимостта на червения терор, оттук той заминава за Москва на среща с Ленин.
Тази къща с автентични печки и камина от края на XIX век е ярък пример за архитектурата от този период.
Улица „Кропотскинская“
През 1924 г. улицата получава ново име – „Кропоткинская“, в чест на философа, учения географ, княз Петър Алексеевич Кропоткин. Централната част на улицата е заета от група скулптури, проектирани от архитекта Галина Гуляева и разположени в пешеходната зона. Автор на тези творби е московският скулптор Алексей Караулов. Идеята на проекта за скулптурите на улица „Кропоткинская“ е да превърне улицата в музей на открито, да разкаже за историята на града и неговите жители, да предаде атмосферата, която е царила в града през XIX век.
Железопътната гара, построена между 1887 – 1900 година.
ПАМЕТНИЦИ
Паметен кръст на затворниците от ДмитЛаг – строители на канала Москва.
Паметник на всички затворници, построили канала Волга-Москва от 1932 до 1937 година. Много от тях са загинали от изтощение, вследствие на непосилния труд и лошите условия на живот. През 1937 г. са арестувани и разстреляни ръководителите, работниците и затворниците на ДмитЛаг, за да се скрие истината за престъпленията по време на строителството на канала. Паметникът е поставен на 17 юли 1997 г. във връзка с 60-годишнината от построяването на канала.
Монумент на воините от ВОВ, паднали в боевете с фашистките войски на „Перемиловската височина“
„Вечен огън”
Мемориалът „Вечен огън“ е издигнат в памет на жителите на Дмитров, загинали по време на Великата отечествена война. Повече от 15 хиляди не се завръщат от войната.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2