Туристи, пристигащи в българското градче Бяла, задължително посещават този паметник – прекрасна мраморна статуя на жена, в поза на дълбока печал – изработен от българския скулптор Радивоевич през 1965 година, почти 100 години след смъртта на Юлия Вревская – удивителна жена, която предпочела участта на руска милосърдна сестра пред живота на придворна дама на императрицата.
Писмо от Русия
В това зимно утро Иван Сергеевич Тургенев в своето ново имение в Буживал, не се чувствал спокоен. Само преди няколко дни той се любувал на гледката към Сена, протичаща почти под неговите прозорци, наслаждавал се на тишината и спокойствието на своя просторен кабинет, греел се на слънце на верандата, мислейкии за това, че Русия по това време вече навсякъде е скована от люти богоявленски студове и непрогледни виелици. Той вече завинаги е свързал своята съдба с приветливата Франция, където е заобиколен от финни, културни хора, където от съседния дом се чува божествения глас на любимата жена и изглежда, че няма нито болка, нито страдание, нито самата смърт …И изведнъж – това писмо. Руски почерк, руско име, което накарало сърцето му да се преобърне: баронеса Юлия Петровна Вревская! В съзнанието му веднага блясват чудните пет дни в Спасско-Лутовиново, когато тази удивителна жена е била негов гост. Нейната висока, сякаш устремена към небето фигура, сияещите очи, пълни с разбиране, интерес, нежност. След тази среща Иван Сергеевич написал на прекрасната съседка по имение: „Аз чувствам, че в моя живот от този ден има едно същество повече, към което искрено се привързах, дружбата, на което винаги високо ще ценя, от съдбата на което винаги ще се интересувам“. Но твърде малко са техните срещи. Юлия Петровна е била придворна дама на Мария Александровна – съпругата на Цар Александър II и е трябвало непрекъснато да придружава императрицата във всичките нейни пътешествия. ..Тургенев вече не е бил млад, за да се втурне презглава след вдовицата на генерал Вревски, от когото са се възхищавали много негови познати.
Образът на младата жена вече започнал да избледнява в паметта на писателя, той обожава Полина Виардо, главната жена в неговия живот. Но това писмо – защо така го боли? … «С тех пор, как я Вас встретил, я полюбил Вас дружески – и в то же время имел неотступное желание обладать Вами; оно было, однако, не настолько сильно необузданно (да уж и не молодец я был), чтобы попросить Вашей руки, – к тому же другие причины препятствовали; а с другой стороны, я знал очень хорошо, что Вы не согласитесь на то, что французы называют une passade (мимолетное увлечение)…» Отправяйки това признание по пощата той чакал с нетърпение отговор…
Дамата с винтовка и скалпел
Юлия Петровна Вревская не се отозовала на признанието на Тургенев… През април 1877 година тя извършва решителна стъпка: когато започва войната с Турция, Вревская продава своето орловско имение и организира санитарен отряд от 22 души – милосърдни сестри и лекари. Самата тя заминава в качеството си на обикновена сестра, като предварително минава обучение.
… Появява се една необикновена жена, която привлича не само със своята красота, самоотверженост и хладнокръвие: тя не само асистира при операциите, но сама изважда патроните, ампутира пръсти, а при нападение на медицинската палатка, хваща оръжие и стреля в противника… «Я живу тут в болгарской хате, довольно холодной, и хожу в сапогах, обедаю и ужинаю с сестрами на ящике… У меня в комнате нет ни стула, ни стола. Пишу на чемодане и лежа на носилках… Война вблизи ужасна, сколько горя, сколько вдов и сирот…» Тя, която е свикнала със салонния паркет и мраморни стълби, не забелязвала тежките условия на бита…Ранените живеели в землянки…- милосърдната сестра се сравнявала с тях, а не с предишните светски познати. Тя сама ги храни, мие, превързва,решава проблемите с транспорта…
Юлия Петровна се отказва от отпуск… «Завтра ждем 1500 раненых… Я нахожу, что работаю мало, так как сестер великое множество и раненые нарасхват… Барак у нас очень холодный…» – така писала бившата придворна дама, сменила брилянтовия придворен знак (вензел на царствена особа, който дамите носили на роклите си) на червен кръст на милосърдна сестра. Защо е постъпила така? … Вревская с горчивина отбелязва: «Они думают, что я прибыла сюда совершать подвиги! Мы здесь, чтобы помогать, а не получать ордена».
Рози на гроба
Следил съдбата на Юлия Петровна от Франция и Тургенев… Юлия Петровна умира през 1877 година на фронта, когато започва епидемията от тиф. Началникът на болницата писал за нейната кончина: «Както преди болестта, така и по време… беше изключително спокойна…»
Вревская е погребана в гр. Бяла близо до църквата Свети Георги. Тежко болният тогава Тургенев, с разбито сърце, не е в състояние да посети нейния гроб. Вместо рози, които той би положил на надробния камък, той написал стихотворение в проза. В него – признание: «… два-три человека тайно и глубоко любили ее… Она получила тот мученический венец, к которому стремилась ее душа, жаждая жертвы».