На 18 февруари в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) се състоя Кръгла маса, на която бе представен аналитичният доклад „Рейтинг на недружелюбието към Русия в световните медии“. Сътрудниците на института са провели детайлен анализ на информационната политика в 60 страни в света през 2014 г. Въз основа на представените данни ясно се проследява активната антируска пропаганда, чрез която се води масирана информационна война срещу Русия, съобщава интернет-изданието Politikus.ru.
Анализът на това, кой за Русия е „приятел“, кой „враг“ и кой „нито приятел, нито враг“ е проведен с отчитането на два фактора: индексът на агресивност и броят на публикациите месечно. Индексът на агресивност показва колко пъти броят на негативните публикации за Русия превишават броя на неутралните. Прието е да се смята, че информационна война водят страните, в които на 1 неутрална публикация се падат 5 и повече негативни материала.
Първенството по недружелюбно отношение към Русия през 2014 г. води Германия. Тя е безусловен лидер – на 1 неутрална статия там се падат 7,5 негативни, а броят на отрицателните материали за Русия е повече от 500 месечно. Ако индексът на агресивност на Германия от 2010 до 2012 г. не е минавал пределите на 1, а това е напълно нормално явление за Запада, т.е. може да се каже, че отношението на Германия към Русия е било достатъчно лоялно, то през 2013 г. се забелязва коренна промяна в политиката на Меркел. Очевидно е безпрецедентното покачване на негативното, и това не бива да се определя като нещо друго, освен като пълномащабна война на немските медии срещу Русия. Кои теми интересуват руските геополитически опоненти? На първо място, това е украинският въпрос и нямащият нищо общо с него въпрос за икономиката и инвестиционният климат в Русия. Голяма част от своя БВП Германия формира за сметка на износа в страните в Южна Европа и е заинтересована от това, да увеличи експортната си база за сметка на Украйна (това са 40 млн. потребители). Затова икономистите „надават вой“, че се свива износът и недоволстват, че Меркел им разваля цялата игра. Темата за Крим в Германия не е отразена толкова активно, но затова пък доста твърдо и жестоко. Тук е мястото да се каже, че, ако по-рано руско-германските отношения са били маргинална тема в информационното поле в Германия, то сега те много активно се обсъждат във вътрешното пространство.
С малка разлика от Германия, на второ място е САЩ, където на една неутрална статия в пресата се падат 6 негативни. Телевизия CNN излъчва годишно средно по 362 репортажа, посветени на Русия. Това е много. През 2013 г. между Русия и САЩ сякаш се забелязваше известно сближаване, но веднага щом възникна украинският въпрос, САЩ, действащи в доктрината на Бжезински за това, че в никакъв случай не трябва да се допуска съединяването на Русия и Украйна дори в рамките на първични процеси, моментално се заеха с формирането на вътрешно обществено мнение за това, че Русия е агресор, Украйна трябва да остане независима и т.н. С помощта медиите се води пропаганда, и когато се постигне някакъв ефект, веднага се провежда допитване на общественото мнение, отначало сред обикновеното население, а след това и сред елита. Докладът представя един интересен пример: през 1993 г. САЩ провеждат допитване за това, струва ли си страната да се занимава с физическото отстраняване на Фидел Кастро? На практика 100 % от населението на САЩ отговорило на този въпрос с „Да, този звяр трябва да бъде хванат и вкаран в затвора“. Но американският елит казва „Не, в никакъв случай“. За Украйна през същата тази 1993 г. е обратното: никой не знаеше къде се намира (ту в Канада ще я пратят, ту в Индия) и на американския народ му бе все тая дали съществува Украйна или не, но 100 % от американския елит считаше, че трябва да започнат война с Русия, ако тя по някакъв начин се опита не само да я окупира, но и дори да погледне към Украйна. Да не се дава възможност на Русия да се възроди, затова може и трябва да се прави всичко необходимо, дори и ядрен удар, само и само това да не се случи.
Резултатите от анализа показват, че украинската тема с голяма разлика се намира от следващата, интересуваща американската преса – руско-американските отношения. Проблемът с Крим е на 3-то място, следван от Олимпийските игри. Между другото, САЩ е единствената страна, която така високо поде темата за Олимпийските игри в Сочи, тоест ги оклевети. Това е свързано с факта, че американците обичат спорта, обичат и да четат за него, затова е и много удобно да се оклевети Русия: темата за предполагаемата корупция при строителството на олимпийските обекти се експлоатира повече от санкциите; и ако в Русия се провежда някое голямо спортно мероприятие, то враг номер едно на това информационно поле е САЩ.
Франция. Темите, разпространявани във френските медии: разбира се, това отново е Украйна (Франция се опитва да се задържи като лидер в Евросюъза, и затова подкрепя Германия във всичко) и ситуацията около хелокоптероносачите „Мистрал“. Това се оказа дотолкова остра тема, че развитието на ситуацията излезе на 2-ро място, почти наравно с проблема с Украйна. Авторът на доклада нарича ситуацията с „Мистрал“-ите „безобразна политическа комедия“, която няма аналог в историята. Това е изключително грубо нарушение на правилата за търговия с оръжие. Приведен е следният исторически факт: в момента на подготовката на Втората световна война Хитлер е продава недостроен крайцер на СССР, като при това няма никакви политически изисквания. Търговията с оръжие – това е специфичен сегмент в международните отношения, и грубото и безпрецедентно нарушение на тези правила от страна на Франция, по думите на автора на доклада, „държи още дълго време“.
Великобритания. Мониторингът на британските медии показва, че на 1 неутрална публикация в пресата (Financial Times, например) се падат 86 негативни. Но това е свързано с делото Литвиненко: Украйна Великобритания не я е вълнувала особено, реакцията по темата е вяла, затова и общата картина е равна. На присъединяването на Крим към Русия Великобритания също почти не реагира.
Полша: 4 негативни статии на 1 неутрална. Пише се сравнително малко за Русия, но затова пък с изключителна злоба.
В заключение на доклада е казано, че такъв обем критика срещу Русия, такова натупване на негативи и такива демонстративни нарушения на журналистическата етика по отношение на Русия са довели до спад на доверието на читателя към родните медии в западните страни. Започнало е разрушаването на представите за медиите, като непоклатима институция на демократичното общество. Медиите започнаха да губят читателите си и в редакциите започнали да пристигат гневни писма. Външният министър на Франция например, ежедневно получава между 10 и 15 писма-протести от свои граждани във връзка с антируската кампания в пресата. Западният читател е усетил, че твърденията, че пресата е независима и казва истината през цялото време – всичко това е просто красива приказка. Засега все още няма широки и ефективни граждански действия в тази насока, но няма съмнение, че те започват да се проявяват и да се развиват.
В едно от своите интервюта директорът на РИСИ Леонид Петрович Решетников отбеляза следното: „Ние трябва да осъзнаем, защо ни е толкова трудно да се договорим с Европа. Първо, те са изцяло контролирани от САЩ, цели десетки страни – това са просто управляеми протекторати“. Не само Прибалтика, Полша, Словакия, Чехия, Румъния, България и т.н, но и „водещите западноевропейски страни също се намират под големия политически и икономически контрол на САЩ. И те, въпреки желанието на същия този Берлин или Париж, да не говорим за Рим или Мадрид, които са крайно недоволни от този диктат по отношение на Русия, са принудени са се строяват в тази колона и да маршируват пред САЩ“.
По думите на Решетников, в момента Европа се оглавява от получиновници, полуполитици, полуинтелигенти и полуобразовани. Всички те изпълняват ролята на марионетки. Веднага щом се появи политик, който е малко или много по-самостоятелен, те започват да го клеветят, дискредитират и осмиват, при което и най-малкият опит за самостоятелност се пресича и лидерът се отстранява. Тук може да се дадат като пример Берлускони, Саркози и Строс-Кан. Путин също им пречи. Що се отнася до днешната политическа кампания срещу Русия, то трябва да отбележим, че днес 19 % от американците смятат Русия за враг номер едно, следвана от Северна Корея (18%). Преди три години едва 2 % от американските граждани са мислели по този начин. Още по-стряскаща е статистиката за Путин. Преди три години – 14 %, а сега 85 % от американците са настроени негативно срещу руския президент. Тоест, ако в Русия Путин е подкрепян от 85 % от населението (особено след Крим), то същите тези 85 % в САЩ, облъчени от антипутинската и антируската пропаганда, подкрепят своето правителство за организирането в Русия на нещо, подобно на Майдана.
Замислете се тук тези, които се опитват да развият програмата „Русия без Путин“!. Американското правителство трябва да се опира на общественото мнение в тази антируска кампания. И не Украйна им трябва на тях, а създаването на предпоставки у собственото им население, за това, опирайки се на общественото мнение, да дестабилизират Русия и да постигнат разпадането й по сценария на разпадането на Съветския Съюз. Тук е мястото да цитираме думите на ръководителя на РИСИ: „Аз смятам, че сега в обстановката, в която се оказа Русия, в обстановката, в която се озова нашето ръководство, са необходими митинги, преди всичко под един лозунг: „Да се сплотим в борбата срещу САЩ и Запада, опитващи се да разрушат Русия и да свалят нашия президент!“. Сега за друго не бива да се протестира. Така ние откриваме пред противника нашия фронт и разтягаме силите си във верига, която лесно може да се скъса“.