Сведения за ранната руска история черпим от летописите. Какво знаем за тях? До ден днешен изследователите не могат да стигнат до единно мнение както за авторството им, така и за обективността им.
Кой е авторът?
За хората, които не се занимават с история, летописецът е един – Нестор, черноризец от Киево-Печорския манастир. За получаването на този статут е способствала канонизацията му под името Нестор Летописец. Но този монах се споменава като автор на «Повест за отминалите времена» само в един от късните й преписи (XVI в.), и освен «Повестта» има още много други летописни текстове, създадени през различни векове и на различни места.
Нестор не би могъл да се разкъса във времето и пространството, за да ги напише всичките. Така че, той е само един от авторите.
Кои са останалите? За създател на Лаврентиевския летопис се смята монах Лаврентий, Троицкият се приписва на инока от Троице-Сергиевата лавра Епифаний Премъдри. И въобще, ако се изхожда от това, че почти всички летописи са се съхранявали в манастири, то техният произход се дължи на църковните хора.
Но стилът на някои текстове ни дава повод да търсим авторите сред светското общество. Например, в Киевския летопис се отделя много малко внимание на църковните въпроси, а езикът е максимално доближен до народния: общоупотребителна лексика, използване на диалози, пословици, цитати, живописни описания. Галицко-Волинският летопис съдържа много специални военни думи и явно изразява определени политически идеи.
Къде е оригиналът?
Не се улеснява търсенето на авторите и от факта, че всички летописи са ни известни от преписи и редакции. В нито едно събрание в света няма да намерите «Повест за отминалите времена», написана от ръката на Нестор в края на XI – началото на XII век. Съществуват само Лаврентиевският списък (препис) от XIV век, Ипатиевският – XV, Хлебниковският – XVI и т.н.
Пък и самият Нестор едва ли е бил първият автор на «Повестта».
Според филолога и историк А.А. Шахматов, той само е преработил Началния свод от 1093 година на игумена на Киево-Печорския манастир Йоан и го е допълнил с текстове на руско-византийски договори и предания.
Йоан от своя страна е допълвал свода на монаха Никон. А пък тази версия си е имала свой предшественик – Древен свод от средата на XI век. Но никой не може да гарантира, че в основата му не лежи някой друг, още по-древен текст.
Такава е същността на руската традиция на летописанието. Всеки следващ преписвач използва стари ръкописи, устни предания, песни, разкази на очевидци и съставя нов, по-пълен, от негова гледна точка, сборник с исторически сведения. Това се вижда добре в «неравномерния» Киевски летопис, където игуменът на Видубицкия манастир Моисей е преработил текстовете на автори с различно ниво на образованост и талант.
Защо летописите си противоречат?
Отговорът на този въпрос следва от предишния. Тъй като летописите, преписите и редакциите са много (според някои данни, около пет хиляди), авторите им са живели по различно време и в различни градове, не са имали съвременни методи за предаване на информация и са използвали достъпни източници, е било трудно да се избегнат някои неточности.
А какво да говорим за желанието да покажат в добра светлина някое събитие, град, владетел.
До тук бяха въпроси, свързани с историята на самите летописи, но и в съдържанието им има немалко загадки.
Как се е появила руската земя?
«Повест за отминалите времена» започва именно с този въпрос. Но и тук има място за тълкувания и учените до ден днешен не могат да стигнат до единно мнение.
От една страна, уж е казано ясно: «И пошли за море к варягам, к руси. <…> Сказали руси чудь, словене, кривичи и весь: „Земля наша велика и обильна, а порядка в ней нет. Приходите княжить и владеть нами “. И избрались трое братьев со своими родам, и взяли с собой всю русь, и пришли <…> И от тех варягов прозвалась Русская земля». („И се запътили през морето при варягите, при русите… Нашата земя е голяма и богата, но в нея няма ред. Елате да князувате и да ни управлявате. И били избрани трима братя с родовете си, и взели със себе си всички руси и дошли тук… И от тези варяги произлязло името „Руска земя“).
На този откъс се базира Норманската теория за произхода на държавата Рус – от варягите.
Но има и друг фрагмент: «… из тех же славян — и мы, русь… А славянский народ и русский един, от варягов ведь прозвались русью, а прежде были славяне; хоть и полянами назывались, но речь была славянской» („…от същите славяни сме и ние, русите… А славянският и руският сме един народ, от варягите се нарекохме руси, а преди бяхме славяни, макар и да се наричахме поляни, но речта ни беше славянска“), от който излиза, че макар руснаците да получават името си от варягите, още преди тях са били единен народ. Към тази антинорманска, или славянска хипотеза са се придържали М.В. Ломоносов и В.Н. Татищев.
За кого Владимир Мономах е написал своето «Поучение»?
«Поучението на Владимир Мономах» влиза в «Повест за отминалите времена» и съдържа три части: поучение за децата, автобиографичен разказ и писмо, което се смята, че е за брата на княза Олег Святославович. Но защо да се включва лична кореспонденция в исторически документ?
Трябва да се отбележи, че името на Олег не се споменава никъде в писмото, а съдържанието на текста изразява покаяние.
Може би, с преразказа на тази сложна ситуация с брата, убил сина му, Мономах е искал да даде публичен пример за смирение и прошка, римуващ се с първата част. Но от друга страна, този текст е включен само в едно от копията на «Повестта» и по всяка вероятност не е бил предназначен за много очи. Затова някои учени смятат това за лична изповед, приготвяне за Страшния съд.
Кой е написал «Слово за полка на Игор»?
Споровете за произхода на «Словото» започнали веднага след като граф А.И. Мусин-Пушкин го намира в края на XVIII век. Текстът на този литературен паметник е толкова необичаен и сложен, че на кого само не е било приписвано авторството му: на самия Игор, на Ярославна, на Владимир Игоревич и на други князе или не князе; на поклонници на този поход и на тези, които са осъждали авантюрата на Игор; името на съчинителя са го «разшифровали» и изваждали от акростиховете. Засега безрезултатно.
Същото се случва и с времето на написването му. Съвпада ли времето на описваните събития с времето, когато са ги описвали? Историографът Б.А. Рибаков смятал «Словото» едва ли не за репортаж от мястото на събитието, а Б.И. Яценко смятал, че е създадено след десетина години, тъй като в текста се споменават събития, които не са били известни по време на похода през 1185. Има и много междинни версии.
Къде се намира Китеж-град?
Легендата за Китеж, «Руската Атлантида», е стигнала до нас в литературна обработка на старообрядците – в паметника «Книга глаголемая летописец». Според нея, този град е построен от княз Георги Всеволодович, а при нападението на хан Батий потънал под водата. Повечето са единодушни, че този «земен рай» се крие в езерото Светлояр в област Нижни Новгород, но някои изследователи местят точката на картата ту по-близо до Суздал, ту до Ярославъл.
Анна Кудинова
Источник: Главные загадки русских летописей
© Русская Семерка russian7.ru