Автор: Михаил Ошеров, „Взгляд”.
Близкият изток се намира на кръстопът между Европа, Азия и Африка и в това се състои неговото основно геополитическо значение. Основните геополитически направления, преминаващи през региона, са глобалният маршрут Европа-Азия (по-рано наричан „Пътят на коприната“) и маршрутът за доставка на енергоносители Европа-Персийски залив.
Маршрутът Европа-Азия сега почти напълно е блокиран от Турция, чието основно геополитическо значение също се състои от статута й на транзитна държава. Поради политически разногласия и хладни отношения с Иран пълноценен транзит между Европа и Китай няма. В резултат на това за Китай все по-голямо значение придобива северното разклонение на Пътя на коприната – през Русия. Турция поради политическите амбиции на своя обзет от демони лидер губи собствения си геополитически статут.
Най-важният за Европа директен маршрут за доставка на енергоносители от Персийски залив-Европа също е блокиран. Определящи това положение държави са Израел и Сирия. През есента на 1948 г. Великобритания завърши на територията на подмандатната й Палестина свой амбициозен геополитически проект – нефтопровод Киркук-Хайфа и строителството на голяма петролна рафинерия в Хайфа за преработка на иракски петрол и по-нататъшната доставка на нефтопродукти към Европа.
Само че този проект така и не заработи. Няколко месеца по-късно на територията на бившата Британска Палестина беше създадена държавата Израел. И петрол по петролопровода Киркук-Хайфа така и не тръгна. Рафинерията в Хайфа се използва фактически в реверсивна посока – внасяният от Израел петрол се доставя през пристанището на Хайфа и се преработва в рафинерията за вътрешни нужди.
Още по-рано, през 1946 г., еврейски партизани взривиха всички железопътни линии, свързващи британска Палестина с всички съседни територии. Това било направено, за да не могат британците да прехвърлят войски с влакове. В резултат на всичко това през територията на Израел не минава нито един значим геополитически маршрут, и държавата Израел от глобална гледна точка фактически е почти напълно отрязана от съседните страни и с това се прекъсват транзитните маршрути през района.
От немногото трансрегионални проекти трябва да бъде отбелязан работещият от няколко години газопровод Египет-Израел-Йордания, който преди известно време беше взривен на Синайския полуостров едновременно на няколко места от египетски екстремисти.
Въпросът за трансграничните маршрути през територията на Израел е свързван от арабските страни с решаването на палестинския въпрос, създаването на независима палестинска държава и всеобщо мирно урегулиране на Близкия изток. Този стремеж на арабските страни е формулиран в т. нар. Саудитска инициатива, предложена от Арабската лига през 2002 г.
Към Европа от персийския залив остава само един път – през Сирия, с която страните от района на Персийския залив не могат да се договорят. През 2009 г. страните от персийския залив предлагаха на Башар Асад участие в създаването на петроло- и газопроводи през територията на неговата държава. След отказа на Сирия чуждестранни държави първоначално направиха опит за поредната цветна революция, по след като стана ясно, че голяма част от сирийския народ е на страната на президента и правителството, САЩ и арабските им съюзници започнаха да налагат на унищожаването на сирийското правителство като развързаха ръцете на ислямски наемници за интервенция в Сирия.
Необходимостта от транзитиране на енергоносители към Европа остава. Поради това САЩ, европейските страни и ръководството на ЕС, както и други страни продължават да оказват външнополитически и икономически натиск върху правителството на Израел, разбирайки, че само по такъв начин може да бъде постигнато мирно урегулиране в региона и разблокиране на трансконтиненталните маршрути. Докато не бъде решен палестинският въпрос и не бъде създадена независима палестинска държава, докато не бъде сключено споразумение за всеобщо мирно урегулиране на Близкия изток, никакви трансрегионални маршрути, в това число петроло- и газопроводи, няма да преминават през територията на Израел.
Мирното решение на израелско-палестинския конфликт чрез създаването на независима палестинска държава и сключване на всеобщо мирно споразумение в региона са единственият път за разблокиране на района и създаване на минаващи през него трансрегионални маршрути. Именно поради това на близкоизточното урегулиране се придава такова голямо значение в света и световната политика. Държавата Израел при запазване на сегашната политика на властите, състояща се от отказ от създаване на независима палестинска държава и постепенно поглъщане на окупираните палестински територии, в крайна сметка ще се окаже господар на морето до Йордания за двата населяващи я народа, обединени не от единна държавна идея, а чрез насилие на единия народ над другия. В резултат това неизбежно ще доведе до развитие на събитията по сценарий, който вече се разигра в ЮАР.
Дълги години Близкият изток не може да извлече изгода от своето геополитическо положение поради амбициите на Турция и Израел. Колко дълго това положение ще се запази зависи на първо място от вътрешните събития в тези страни и от това докога ще им стигне икономическия запас от издръжливост, който сега се изразходва за постигането на лъжливи политически цели.
Източник: БГНЕС.