В семейство Столетови Димитрий е пето дете, той е роден на 21 февруари (5 март) 1845г. Митя Столетов имал радостно детство, пронизано с доброта, детство с интересни книги, празници, изненади, безкрайни подаръци. На деветгодишна възраст Митя Столетов постъпва в гимназия, а във втори клас през март 1856 г. името му вече било записано на златната плоча, предназначена „за най-отличилите се ученици по успех в науката и поведението“. През 1861 г. Димитрий Столетов завършва гимназия. Следвайки примера на по-големите братя, Димитрий постъпва на факултета по физика и математика на Московския императорски университет, а след завършването му, решава да се посвети на военна служба. „По същество, – казвал Димитрий Г. Столетов – увлече ме по този път братът ми Николай; ние живеем много дружно в семейството, но Николай е особено обичан от всички и от мен.“ През 1865 г. Димитрий Столетов постъпва в Михайловското артилерийско училище. След завършването му е произведен в подпоручик и назначен в 1-ва Гренадирска артилерийска бригада. След две години в армията, Димитрий Григориевич е изпратен в Санкт Петербург да държи изпити за приемане в Михайловската артилерийска академия. В края на 60-те и началото на 70те Артилерийската академия обучавала офицери от ново поколение. Димитрий Столетов завършва Академията през 1871 и бил сред „достойните офицери, осъществили при превъоръжаването огромни услуги.“
През лятото на 1876 г. капитан Димитрий Столетов отива като доброволец в Сръбско-турската война. Събитията от тази война не били много успешни за сръбската армия… Разбитите сръбски войски бягали в безпорядък от бойното поле. Артилерията до последния момент не спирала огъня, устоявайки на натиска на десет пъти по-силния враг и прикривала отстъплението на войските. Очевидец и участник в тези събития, подполковник Ф. М.,Депрерадович, командир на 1-ва руско-българска доброволна бригада по-късно си спомнял, че заедно с капитан Столетов те „едва не попаднали в ръцете на турците…“ През декември 1876 г. Димитрий Г. Столетов се завърнал в Родината си. За военни заслуги бил награден от Сръбския крал Милан с орден „Такова“ и медал „За храброст“.
С избухването на Руско-турската война, Димитрий Г. Столетов отново е в театъра на войната. По нареждане на Главнокомандващия на действащата армия той е командирован към обсадната артилерия в Турно-Магурелския отряд. През юни 1877 г. Димитрий Григориевич активно участва в щурма при Никопол. „За отличие при действията срещу турските монитори и обстрелване на батареите на Никопол“ той получава орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и ленти.
На 16 септември, 1877 щабс-капитан Столетов е командирован да оглавява транспортирането на доставки на снаряди за минохвъргачки на Шипка. Тук той се среща със своя брат генерал Николай Г. Столетов – командир на българското опълчение. Те пренощували в Габрово при полковник Лвов – командир на 9-та дружина на Българското опълчение, а на сутринта на 26 септември, Дмитрий Столетов посетил „другаря по нещастие при Джунис,“ командира на 1-ва бригада на българските опълченци Фьодор Михайлович Депрерадович, който намерил в лицето на Николай Григориевич „голяма прилика с по-младия брат Димитрий. „
Ф.М. Депрерадович по-късно си спомнял, че Димитрий Г. Столетов въпреки молбите на по-големия си брат, отново тръгнал към върха Свети Никола, за да може да наблюдава действията на минохвъргачната батарея .
През октомври 1877 г. Димитрий Г. Столетов, във връзка с укрепването на отряда на обсадната артилерия при Плевен получава назначение да командва батарея No 7 . „За точна стрелба по неприятелските редути и лагери, за мъжеството и старанието във всички обстоятелства на командването на батареята“ щабс-капитан Столетов е награден с орден „Станислав“ II степен с мечове.
Димитрий Григориевич успял също да вземе участие в сражението при Шипка-Шейново. В неговото досие е отбелязано, че той „бил изпратен на Шипка през декември където останал до 28 декември по време на сраженията при прохода Шипка“. Участието на Димитрий Г. Столетов в сраженията на Шипка се потвърждава и от полковник Ф. М. Депрерадович. На 21 декември той случайно се е срещнал в Габрово с „артилериста Димитрий Столетов“. Димитрий се бил отправил „към брат си, с надеждата да се присъедини по някакъв начин към опълчението“. На 22 декември, към обяд, Димитрий Столетов и Ф.М. Депрерадович пристигнали на Шипка. „Николай Григориевич не очаквал брат си и не бил особено доволен от това посещение; той се досещал за намеренията на брат си. По време на обяда пристигнал полковник граф Михаил Толстой…. „
През февруари 1878 г. Димитрий Столетов е изпратен на разпореждане на Началника на парковете на армията, на 16 април 1878 е произведен в чин капитан, а през януари 1879 г. е награден с бронзов медал с лента „в памет на последната кампания.“
В края на годината той е прехвърлен в управлението на командира на артилерията на новосъздаваната българска земска войска, където в началото почти на всички командни длъжности се намирали руски офицери.
Един от тези офицери- инструктори е станал Димитрий Г. Столетов, който допринася за обучението на български новобранци по основи на военната служба и методите за стрелба с артилерийски оръдия. Той е трябвало да се занимава не само с подготовката на бъдещи български артилеристи. Заедно с полковник И.М. Лесов, който става началник на артилерията на българската земска войска, Димитрий Григориевич се занимавал с организирането на събиране и предаване на българите, по-специално на командира на Плевенската дружина № 16, трофейни оръжия, боеприпаси и военно имущество. „За отлична – усърдна служба и работа по сформирането и обучението на българските войски“ Д.Г. Столетов е награден с орден „Св. Анна“ II-ра степен. Година по-късно получава Железен кръст с лента, учреден от княз Карл Румънски, в памет на прехода на войските през река Дунав.
През юни 1879 г., Димитрий Столетов се завръща в Родината си, на бившето си място по служба – в комисията за проверка в патронния завод в Санкт Петербург. През 1885 г., Димитрий Григориевич е повишен в полковник и е назначен за командир на батарея в 36-та артилерийска бригада. През ноември 1894 г. той е произведен в чин генерал-майор.
Анна Василиевна (Гладина) Столетова –
съпруга на Димитрий Григориевич Столетов
За последните години на Анна В. Столетова е написал краеведът М.В. Косаткин: „Случваше ми се да срещна във Владимир много мила, невисока дама… Тя живееше в дървена къща, до мемориалния каменен дом на Столетови. Тя остави у мен много приятен спомен със своята дълбоко интелигентна простота и приветливост. Къщата й вътре беше чисто аристократична, с тежки мебели и донякъде студен уют. Очевидно тя живееше сама“.
Димитрий Григориевич умира на 18 август 1899 г. Той е погребан с подобаващи воински почести, в присъствието на два гренадирски полка. Прахът на Дмитрий Григориевич Столетов почива на Княз-Владимирското гробище, до гробовете на неговите родители и братя.
Източници:
“Столетовы”
Автор текста – О.Н. Суслина
http://history.milportal.ru/tag/stoletov-dmitrij-grigorevich/
СУСЛИНА Ольга Николаевна — старший научный сотрудник Владимиро-Суздальского музея-заповедника, ответственный хранитель Мемориального дома-музея Столетовых