През последните години геополитическата обстановка и военностратегическият баланс на силите в света предизвикват все по-голяма тревога. Все по-често звучат сравненията със ситуацията през 1939 г. Във въздуха се усеща мириса на голяма война, пише Правда.ру.
През 90-те години в много от представителите на властовите кръгове в Русия се създаде впечатлението, че битката със Запада най-накрая приключила. Започнаха дори разговори за влизането на Русия в НАТО, за „край на историята“ и прочие. Това обаче продължи дотогава, докато западният елит имаше чувството, че деструктивните процеси, породени от разпадането на СССР, ще са необратими за Русия.
Не трябва да забравяме, че курсът на унищожаване на Русия продължаваше както и преди, само че бе завоалиран със сладки речи за приятелство и сътрудничество. Мюнхенската реч на Владимир Путин през 2007 г. стана първият сигнал за Запада, развенчал илюзиите за слаба Русия, която сама по инерция ще завърши започнатото през 1991 г..
Конфликтът в Осетия година по-късно бе истински шок, след който западните държави се заеха с военната конфронтация „насериозно“.
Днес ставаме свидетели на това как се нарушава паритетът на силите в Европа във връзка с разполагането на ПРО в Румъния и Полша, след няколко години Русия няма да може да нанесе ответен ядрен удар. Какъв трябва да е асиметричният отговор на Русия срещу новите заплахи и предизвикателства в съвременния свят?
Това разказва пред Правда.Ру Леонид Ивашов – президент на международния център за геополитически анализи, генерал-полковник, д-р на историческите науки и бивш председател на „Съюза на руския народ“.
„Трябва да се осъзнава в каква ситуация се намира Европа. Днес от военна гледна точка тя е колонизирана от американците. Те поставиха проамерикански режими в западните европейски държави и изцяло подчиниха Източна Европа. От плацдарма Източна Европа тръгва натискът към Германия, Франция, в по-малка степен към Британия.
От друга страна, против Европа работят турците, които в съюз с американците отприщиха този процес с мигрантите от мюсюлмански произход. Затова Европа днес е жертва на американската политика на транснационалните корпорации, Ротшилдите, Рокфелерите.
Ето какво се случва днес в Европа. На нея й трябва враг и американците го създадоха в лицето на Русия. При това толкова безпардонно, без да обръщат ни най-малко внимание върху съотношението на силите.
Как е възможно да застрашава НАТО страна, имаща няколко пъти по-малък военен потенциал? Особено в западно стратегическо направление. Русия отстъпва на НАТО 3-4 пъти по численост на въоръжените сили, както и по състава на военната техника. Затова Русия може само по някакъв начин да се отбранява, но настъпателни и ударни групировки Русия практически няма. А всичко останало е просто информационна лъжа и пропаганда. За каква руска заплаха тогава става дума?!
Опитите ни да създадем нещо като Варшавския договор от миналото, са безпочвени. Няма страни от Източна Европа, които да са съгласни да тръгнат към тясно военнотехническо взаимодействие с Русия. Американците са стиснали всички за гушата. Но и Русия не се нуждае от такива държави като Балтийските и Румъния. По-добре е те да са ни противници!
Какво да се направи? Първо — да се укрепи военна мощ на страната, да се приведе до необходимото ниво за отбрана.
Второ — да се укрепи приятелството с Беларус и да се създаде единно отбранително пространство с белорусите. Освен това, трябва да има и политико-дипломатическа дейност. На европейците трябва да се казва какво ги очаква. Ние повече няма да ги освобождаваме от чиято и да било окупация. Никаква военна подкрепа нито по отношение на мигрантите, нито от Щатите, нито от турците, да не чакат от Русия! И разбира се, активно да се работи със сърбите, да се продължава да се работи с българите, там съвсем не всичко е еднозначно. В целия Балкански полуостров трябва да се работи активно с политико-дипломатически и икономически средства.
Трето — трябва да се осъзнае, че зад целия този процес, зад цялата тази антируска истерия и зад процеса на увеличаване силите на НАТО, стоят американците. Затова Русия трябва да създаде военна групировка, способна да работи на територията на САЩ. Щатите активно развиват системата си за ПРО, за да неутрализират нашите междуконтинентални балистични ракети. Затова трябва да се създаде групировка от високоточни средства. Крилатите ракети следва да се базират в зоната на съприкосновение с територията на САЩ. Американската противоракетна отбрана може да се неутрализира и по такъв начин.
Необходима е реална заплаха за САЩ – поръчителите на всички тези процеси. Когато американците усетят заплахата, както през 1962 г., тогава те сами ще предложат да се седне на масата за преговори и ще започнат да се договарят“.