България я чакат светли и топли бъднини. С две думи – газов рай! Единственото условие той да настъпи е в Евросъюза да се научат да слушат Бойко. Да вдяват дълбокия смисъл на рационализаторските му предложения. И Русия няма да сбърка, ако вместо да ни се подиграва и обвинява за провала на общите проекти, гледа по-често Бат`Бойко в очите.
След провала на „Южен поток“ ЕС жужи като кошер и търси алтернатива на тръбата. Разтичаха се. Довчера не се уморяваха да издигат бариери пред проекта. Бившите вече авторитети Барозу и Йотингер се надпреварваха да съобщават, че той не е рентабилен, не е изгоден за Европа и не може да бъде „нейният проект“. През ден обвиняваха Русия, че с газовите си доставки цели да шантажира и страните от Югоизточна Европа, и едва ли не целия Запад. Днес пеят друга песен. Но в припева на европейския химн пак Русия е виновна – този път защото се отказва от южния си поток. Брюксел, начело с енергийния си комисар Марош Шефчович и всички потърпевши от пресъхването на потока енергийни министри, умува как да го реанимират.
Умът им стигна да решат да прокарат „Вертикален поток“ – една дълга тръба, която да тече обратно на течението – от юг на север, от Гърция през България до Румъния. Въобще т.нар. интерконекторни връзки стават хита на европейската газова политика. Никой обаче не споменава кой ще финансира тези смели проекти. Словакия предлага свое изобретение в замяна на руския проект. Нейната компания „Юрострийм“ вижда тръба от Словакия до българо-турската граница. Така балканските страни щели да са сигурни за газовите си доставки, дори ако Украйна отново започне да краде от руския газ за Европа и Москва се види принудена да врътне кранчето. По словашката идея се работи усилено – така, че експертите на „Юрострийм“ да успеят да представят проекта като коледен подарък в Министерството на промишлеността в Братислава.
Бойковото хрумване обаче е още по-интересно. Както казва самият той, предложението му е „прекрасно“, няма никакви кусури и никой не може да му възрази. Дори във високите кабинети в Брюксел ще си глътнат езиците, като научат за него. Накратко София предлага: цялата еврокомпания да се бръкне и да финансира газов разпределителен център на българския бряг – там, където трябваше да излиза от морето тръбата на „Южен поток“. „Никой не може да ми каже, че в натовска Турция газта като отиде, е добре, а когато дойде в България, е зле. Няма основание България да получи отказ на това предложение, освен ако в ЕС не са лицемерни“, провиква се почти възрожденски, като същи Боримечка, премиерът. Кураж му дава и цялата министерска дружина, която той събрал в късна доба в сряда, за да им сподели светлата си мисъл. Веднага разпоредил кой какво да съчинява, проверява и разнася до началниците в Брюксел.
Според него към тази газоразпределителна станция ще може може да тече и газ, добиван у нас. Нали само преди седмици бе заплашил големите играчи в газовия сектор по света, че като потече българското синьо гориво, всички те ще затреперят от завист. Тъй де, и Боримечката се заканваше, че черешовото му топче ще да разтърси Османската империя. „Никъде нямам слабост в позицията, никъде. Официално писмо веднага до Шефкович. Включително, госпожа Бъчварова, да ми се подготви едно за Доналд Туск, за съвет. Това е, защото Доналд беше човекът, който е моторът на общия енергиен съюз“, нарежда войводата на четата от гербери и РБ-ове.
Имаше право Бойко да се ядоса на Брюксел. Заради тяхната „лицемерна“ политика двете бивши империи, към които българинът питае особени исторически чувства, днес ни се подиграват. „С България бе постъпено на практика като с колония. Срамно е“, заяви вчера председателят на Държавната Дума Сергей Наришкин. Той за пореден път ни припомни неприятната сметка. „Трябва да добавим и пропуснатите ползи от несбъднати проекти като „Южен поток“, който бе спрян и с решение на Еврокомисията, и с натрапеното от Вашингтон и Брюксел решение на България“, добави той.
Въпросът с двете империи обаче изведнъж се превърна в болезнен мазол и за еврообщността. Тя от половин век презрително държи Анкара в преддверието на своите лъскави коридори, докато в един миг се оказа, че горивото вече ще зависи от нея. На бърза ръка бе спретнат комисарски десант – върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан отлетяха отвъд Босфора, за да обявят, че приемането на Турция в ЕС изведнъж е станало приоритетна задача за Брюксел. Отговорът на Анкара бе откровен: „Турция няма да прави избор между Европейския съюз и Русия. Ние развиваме проекти, изхождайки от собствените си и взаимните интереси. Като съпредседател на смесената руско-турска икономическа комисия мога да кажа, че Турция се стреми към увеличаване на износа на селскостопанска продукция. За нас Русия е повече от обикновен съсед“, заяви турският енергиен министър Танер Йълдъз.
От многото идеи и проекти за нови тръби не става ясно кой ще ги пълни, откъде ще иде синьото гориво и колко ще струва.
Автор: Светлана Михова, http://www.duma.bg/