Автор: Алексей Лоссан.
През последните две години руските власти въведоха санкции едновременно срещу няколко държави, включително срещу САЩ, Австралия, Турция и страните от Евросъюза. Във всеки един от случаите решението на Русия бе отговор на действия против нея. За разлика обаче от наложилата се международна практика, руските санкции засягат само вноса на стоки в Русия и не обхващат износа на руски стоки.
Против кого Русия въведе санкции?
За първи път в съвременната история Русия въведе санкции през август 2014 година. Това решение бе отговор на антируските мерки, които няколко страни взеха едновременно заради позицията на Русия по украинския въпрос.
По-специално, бяха замразени активите на редица предприемачи, сочени като близки приятели на президента Владимир Путин, както и беше забранено на държавни дейци на РФ да влизат на територията на ЕС и САЩ.
С взетото в отговор решение Москва забрани вноса на хранителни продукти от тези страни. Това допринесе за ръст на руските селскостопански производители, защото преди забраната делът на вносните продукти в структурата на продажбите на дребно бе 40%.
По-късно руските власти предприеха аналогични действия и срещу други страни. В края на ноември 2015 година, след като турските ВВС свалиха руския Су-24, в отговор Москва наложи санкции срещу Турция, забранявайки на практика доставките на всички хранителни продукти, които получаваше от тази страна, като се изключат рибата, ядките и млякото.
Украйна може да стане следващата страна, попаднала под руски санкции. Кремъл заяви, че вносът на хранителни продукти от Украйна в Русия може да бъде забранен след 1 януари 2016 година, ако Киев подпише споразумение за икономическо асоцииране с Евросъюза.
Защо Русия ограничава вноса?
Експерти обясняват, че руските власти ограничават вноса, защото през последните години страната непрекъснато има положително търговско салдо: Русия изнася значително повече, отколкото внася.
Освен това, значителен дял от износа от Русия се пада на петрола и природния газ. В края на 2015 година например стокообменът между Русия и Турция се очаква да бъде на равнището от $23-25 милиарда, като от тях по-голямата част ще бъде руският износ – близо $20 милиарда, а на вноса ще се падат едва $4-5 милиарда.
„Руските санкции засягат изключително вноса, тъй като това, от една страна, подобрява в краткосрочна перспектива търговския и платежния баланс на Русия“, казва финансовият анализатор на „Финам“ Тимур Нигматулин. Търговското салдо влияе пряко на обема на брутния вътрешен продукт (БВП).
Изборът на санкциите е свързан и със структурата на външната търговия на Русия, допълва Нигматулин. Страната не изнася някаква уникална продукция с висока добавена стойност, от която силно зависят други страни.
До какво водят руските антисанкции?
В резултат на забраната върху вноса на хранителни продукти, от една страна, се увеличи производството в селското стопанство, а от друга – се вдигнаха цените на продуктите. Според данни на Федералната митническа служба през 2014 година вносът на продукция от животински произход в Русия е спаднал с 42%, на млечни продукти – с 33%, а на месни и месни субпродукти – с 32%.
В края на 2014 година според данни на официалното статистическо ведомство „Росстат“ цените на хранителните продукти в Русия са се повишили с 16,7%.
При създалата се ситуация Генералната прокуратура направи проверка за причините на поскъпването на продуктите в най-големите търговски мрежи на дребно и обвини някои от тях в манипулиране на пазара. В резултат на проверката само в Москва бяха заведени 418 административни дела. В отговор търговските мрежи обявиха, че замразяват цените на 20 стоки със социално значение.
Според данни на министерството на икономическото развитие през първата половина на 2015 година оборотът от търговията на дребно е намалял с 8%, като при хранителните продукти, които влизат в общата сметка, спадът е със 7,7%, а при нехранителната група свиването е с 8,3%.
Как страните заобикалят санкциите?
Руските власти не веднъж са обвинявали доставчиците на хранителни продукти от Евросъюза, че заобикалят санкциите. Според данни на Федералната митническа служба, която следи вноса и износа в страна, през първата половина на 2015 година нейни подразделения заедно с други ведомства са задържали 552 тона продукция, която е забранена за внос от санкциите.
Само за няколко месеца през 2015 година контролиращите органи са регистрирали около 700-800 нарушения на продоволственото ембарго, отбеляза вицепремиерът Аркадий Дворкович.
От магазини руските власти са иззели освен това 44,8 тона стоки, попадащи под въведени санкции. Нещо повече, от 6 август 2015 година Москва реши да унищожава на границата продуктите, обхванати от руското ембарго.
Дали санкциите противоречат на нормите на Световната търговска организация?
Според мнението на руската страна всички едностранни санкции, които са били гласувани без съгласието на ООН, нарушават законодателството. През април 2014 година Москва изпрати комюнике до Световната търговска организация (СТО), в което посочва, че САЩ не изпълняват търговските си задължения.
Според руските чиновници американските санкции нарушават правата на руските доставчици на услуги, които работят в САЩ, или на търгуващите с американски компании. Това противоречи на едно от основните споразумения на СТО – Генералното споразумение по търговията с услуги. Според правилата на СТО страната може да въвежда ограничения за износа на стоки или услуги поради съображения, свързани с националната сигурност, но възможността да се въвеждат санкции не е предвидена от организацията.
През март 2015 година обаче Москва заяви, че няма да заведе съдебни процедури в СТО, защото самата процедури по оспорване на санкциите в СТО е непрозрачна и съдържа прекалено много изисквания. Да припомним по-специално, че преди време Никарагуа успя да докаже, че санкциите на Вашингтон противоречат на нормите на СТО, но това решение нямаше никакви последици за икономиката на САЩ.
Източник: Руски Дневник.