Артилерийска стрелба се чува от страна на западната периферия на Донецк. В резултат на обстрелите са разрушени инфраструктурни обекти на града, съобщи РИА Новости.
Няколко снаряда са ударили и Петровския район. Украинската армия обстрелвала района от три страни. В момента се уточнява числото на пострадалите и разрушенията.
По-рано враждуващите страни се договорили, с посредничество на ОССЕ и Русия, да бъде прекратен огънят от 9 декември. Властите на самопровъзгласените Донецка и Луганска народни републики заявиха, че имат готовност да спазват примирието, ако Киев предприеме аналогични действия.
В Макеевка е убит един мирен гражданин. Под прицел на украинската армия се озова и Докучаевск.
Картечна стрелба се чувала и в Юнокомунаровска. В следствие на обстрела има сериозни повреди във водната станция Волинцевска, през която градът се захранва с вода. Повредена е основната сграда, кабели и опори на Електрическия далекопровод. В момента е задействана резервна линия за електрозахранване.
Част от Енакиево остана без ток.
В съседния Торез след обстрел, са спрени 5 от 9 котелни в помпената станция, а синоптиците прогнозират -20. В резултат на обстрелите на украинските военни, без вода е останала районната болница, а без ток и отопление са останали училище и детска градина.
Въпреки постоянните нарушения на примирието, в Донбас хората все ще помнят как са живели преди войната, когато са функционирали музеите, театрите и други обществени обекти. Част от тях продължават да работят и днес, въпреки обстрелите.
В момента хората там нямат много възможности. „Ние се намираме под постоянни обстрели и няма къде да се скрием от тях. Без пари и лекарства сме, а целия свят, за съжаление, изобщо не се интересува от това”, казва Владимир Землянкин.
Така например, Евдакия Саура и нейната майка Елена Аксентиевна, която е инвалид първа група, живеят на 14 етаж под постоянни обстрели. През 1945 година тя е посрещнала победата в Берлин, преживяла е цялата Втора световна война без нито едно раняване. Тя е ветеран. Но през юли тази година е била ранена от шрапнел. При всеки взрив възрастната жена изпитва ужас.
Въпреки обстрелите, в Донецк животът продължава. Откриха изложба на детски рисунки. Учениците отразили ехото на Втората световна война върху хартия.
В тези рисунки е отразена болката и мъката от настоящето. Децата нарисували войната такава, каквато я виждат със собствените си очи: Момиченце седи до ридаещата си майка в едно мазе; ранен опълченец, спасил дете; момченце заляно със сълзи – рисунките са правдиви и не детски…
Студентите от местен институт са първите посетители на тази изложба. Разглеждат рисунките мълчаливо. Всеки от тях лично е преживял подобни мигове. На втория е етаж е разположена фотоизложбата, отразяваща хрониката на Втората световна война. До старите снимки стоят и снимките на днешния Донецк в пламъци.
«Изучавайки историята на Украйна, още в училище нашата преподавателка по история ни казваше: «Не Дай Боже да преживеете това!» А ние сега именно това преживяваме и като гледаме тези детски рисунки и тези снимки, избиват сълзи и страх», разказва Ана Морозова.
Служители на галерията разказват, че въпреки всичко, все още всяка събота и неделя тук идват цели семейства, а в книгата за благодарности хората пишат само думи на благодарност.
„Благодаря ви, земляци за вашата смелост и любов към родния край. Вие сте главното му богатство! Щастие и мирно небе!” Ние желаем един на друг мир, а доскоро изобщо не се замисляхме за това. На дневен ред за нас най-важно е да има мир и го чакаме с голяма надежда”, казва директорът на художествената галерия „АртДонбас” Екатерина Калиниченко.
Същевременно в Донецк се провежда и спартакиада. В спортната зала се събират деца и възрастни, които взимат активно участие в спортните мероприятия на града. Именно желанието за живот и радостта от живота въпреки обстрелите, са провокирали организаторите да проведат тези мероприятия. За тях обстрелите все още не са повод да се откажат от любимото им занимание.
„За себе си ние решихме, че въпреки всичко спортния живот ще остане. Преди провеждахме тренировките 3 пъти седмично, а сега само веднъж, но продължаваме да тренираме”, разказва Роман Таранов. Заедно с тях са и техните треньори, които не са ги оставили в трудните времена. Без тях нищо не би се получило. Приятелството и подкрепата на треньорите помага на младите спортисти да продължат да живеят.
Донецк, Кировски район 04. 12. 2014 г. Загина един мирен гражданин на име Максим. Той е бил само на 22. В резултат на обстрела са ранени 6 души.