Новата карибска криза е неизбежна: не Украйна поставят на колене, а Русия . Ще мине известно време и поредният Сноудън ще публикува документите на ЦРУ и държавната сигурност на САЩ, в които ще се говори за 5 милиарда долара, хвърлени за финансиране на киевската революция, както и за десетки мълчаливи чужденци с еднакви униформи, грамотно воюващи на барикадите под прикритието на Майдан.
Но това ще се случи после, след като свърши войната. Ако войната се окаже лоялна, а не всемирна ядрена. Главата на Обединения комитет на ръководителите на щабовете в САЩ генерал Мартин Демпси заяви, че армията на САЩ е готова да подкрепи съюзниците в Европа и да окаже поддръжка на Украйна, в случай на изострена ситуация в страната. Буквално: САЩ има готовност да „отговори при необходимост”. Когато подобни изявления прави най-високопоставен военен, а държавния секретар Кери заявява, че дипломатическите възможности за урегулиране на кризата са изчерпани, то наистина започва да намирисва на кръв. Украйна е до Русия, а не до САЩ. Но откъде идва такъв устрем? Именно поради това. Не случайно признатите от Запада революционери веднага заговориха за призив на натовците, в желанието си да се присъединят към НАТО. Именно за това се финансира тяхното идване на власт.
Базите на ПРО и летищата на НАТО на територията на Украйна означават – абсолютното ликвидиране на сигурността на Русия. Ако това се случи, ще ни се наложи да живеем с пистолет до слепоочието и безпрекословно да изпълняваме нарежданията на собственика на този пистолет. Врагът ще стои до Курск, Белгород и Ростов на Дон, а от там до Москва са само няколко минути реално полетно време. Ето тогава ще ни се наложи да станем 100% суровинен придатък, а ще се разпореждат с тази суровина транснационалните компании, като в някоя от банановите републики. А след това, Русия ще разделят на части, за да я унищожат безвъзвратно. Именно поради това, тук изобщо не става въпрос за Украйна – източник на евтина работна ръка и семки, само това.
Да се даде Украйна на друг е самоубийство за Русия. И не случайно Министерството на отбраната на Русия работи по въпроса за забавяне на приема на инспекционни групи в рамките на задълженията по договора СНВ-3 за намаляване на ядрените бойни глави. В случай на завземане на Украйна от натовци, Русия ще бъде принудена да излезе от рамките на всички договори, включително и от СНВ-3, за ракети със среден и малък обсег. Между другото, американците вече са разположили 10 изтребители в Полша, за да разширят патрулирането. По този начин те показаха сериозните си намерения. Но и ние вече няма на къде да отстъпваме. Украйна и Белорусия са тила на Русия, поради което трябва да има единност или неутралност. Както например, неутралната Финладия, която ако поиска, може да държи под прицел Санкт Петербург и целият северо-запад на Русия, но финландците не се оплакват от живота си. Те помнят, че през 1944 година Сталин е могъл да ги окупира точно за два дни, но той сключи с тях договор за мир и им дал възможност да живеят както си искат.
В Киев нагло предадоха Русия. Всъщност Путин е човекът, който съгласувайки всички въпроси със Запада, фактически е принудил Янукович да прекрати кръвопролитията и да подпише документите за прехвърляне на властта, както и да напусне Киев, за да се отстрани от предстоящия процес, който гарантирали тогава западните демократи. И изведнъж, бандитите от „Десен сектор” окупират властта, а Западът се присмива на наивния Путин. Мога да си представя гнева от случилото на Владимир Владимирович. След този номер и дума не може да става за джентълменски споразумения и подписани договори. От година на година, всички споразумения остават само на хартия и никога не изпълнени от Запада. Никой от НАТО така и не ратифицира Будапещкия меморандум, на който се позовава киевската хунта.
Всичко това са празни хартии, както и споразумението от 21 февруари за мирно прехвърляне на властта. Така че, от тук нататък договори повече няма да има, само сила и признаване на статуквото, както се казва: „Каквото повикало, такова се обадило”.
Киевският преврат отхвърли всички церемонии, а Русия след това спря да се оглежда за чуждо мнение. Нали САЩ не се съобразява с никой? А ние да не би да сме нещо по-малко от тях? Ние също трябва да осигурим своята безопасност . Не сме приемали Куба във Варшавския договор, не сме държали до американското слепоочие пистолет и ядрени бойни глави, така че – недейте и вие да се месите къде не ви е работа и не ни нападайте с нож. Не стои въпрос за либералните ценности, свободите и правата на нациите, както изглежда на пръв поглед сега в медиите и в дипломатическите контакти. Въпросът всъщност звучи по следния начин: „Да бъде, или да не бъде Русия?” Със сигурност тук вече няма какво да губим. Щом не се получава разрешаването на проблема по мирен път, ще се реши по не мирен начин. Та ако ще след това да започне студена война, надпревара във въоръжаването, или дори цяла Европа да се покрие с руини, както през 1945 година. Което между другото, напълно устройва американците. Те с удоволствие ще бомбардират, както тогава през 1945 година…