– С вас, Виктор Василиевич, разговаряхме точно преди година. Ще призная, че съм изненадана — приятно! — от факта, че през това време РКИЦ успя да се наложи като предпочитано и любимо място за среща с руската култура, че тук всеки ден кипи живот, че детски смях и песни огласят залите, а по стените са окачени рисунки на малки талантливи художници… При първия ни разговор споделихте амбициите си да работите не на парче, самоцелно, а въз основа на анализ на ситуацията да изработите целева програма. Получи ли се?
– Благодаря за оценката, винаги е приятно и дава сили за още работа. Безусловно имаме целева програма и това се вижда по работата на центъра — преди всичко сме ориентирани към децата, които вече успяха да разгърнат творческите си възможности, да се проявят така, че да бъдат забелязани и да получават покани за изяви извън нашите зали. Участваха и в телевизионно предаване.
Втората целева програма безусловно е свързана с младежта — рязко се увеличи броят на мероприятията, насочени към тази група посетители. Не става дума само за фестивали и развлекателни програми, провеждаме сериозни дискусии на различни теми и за нас това е важно, защото в продължение на две десетилетия се получи голям разрив — хората от нашите страни просто не общуваха помежду си. Имахме повод например да обсъдим с млади българи една остра тема — на 9 септември чухме по телевизията, че България е била окупирана от съветските войски. Ние, разбира се, абсолютно не сме съгласни с подобна теза, защото става дума за освобождаване не само на България, но и на други страни от фашизма. Разговорите, разказите, споделените гледни точки по тази тема са полезни за нашите български млади приятели. Имахме и други интересни мероприятия — Великотърновският университет организира футболен мач с участието на 16 отбора, взели имената на руски футболни отбори. И битката на терена, и общуването бяха много приятни и интересни.
Друга задача, която си поставихме и изпълнявахме през миналата година, беше засилване на работата по страната под различна форма — кинопрожекции, концерти, фестивали и резултатът е налице — вече създадохме тесни контакти в много градове. За нас това е важно и защото в провинцията живеят наши сънародници. Мога да дам пример с Велинград, където през миналата година организирахме курсове по руски език за работещите в хотелиерството и разликата в обслужването вече се вижда. Появи се меню на руски език, руска кухня, сервитьорите говорят руски и всичко това е голям плюс за привличане на повече туристи от Русия.
Също през миналата година открихме българо-руски център в Хасково, а в началото на тази година открихме такъв и във Велинград. Смисълът на центровете е в обучаването на българи на руски език и на руснаци — на български, в провеждането на съвместни инициативи с привличане на повече хора. Това е една от формите, които се зародиха именно в контекста на целевата програма. Искам да отбележа, че в тази програма няма някакви особени цели, просто всичко е свързано с подбора на формите на работа, с нашето виждане какво можем да направим на нашето културно поле така, че да печелим приятели, да си взаимодействаме с местното население и, разбира се, радва ни фактът, че се умножиха партньорите ни. Отново ще спомена Велинград: там има една българска фондация „Старт”, която се занимава с творчество за деца с ограничени възможности и благодарение на нея за първи път пристигнаха руски деца с ограничени възможности. Не мога да опиша — просто трябва да се види — как се изявиха тези деца, колко топлина и усмивки имаше, колко са талантливи.
– Разширявайки дейността на РКИЦ по страната, работите ли в посока градове побратими, за което също стана дума при първия ни разговор?
– Разбира се, тук е уместно да употребя термина „целево”, защото наистина целево нашите основни мероприятия се провеждат в градовете побратими. Ние общуваме и с руските градове. Не бих могъл, естествено, да кажа, че има някакъв пробив в тази насока, но това е процес, за който трябва време да се развие до едно добро равнище. Въпреки това има доста примери за активизиране в тази сфера. В Стара Загора например гостуваха около 30 ученика от Самара. Има разменени визити и в други градове и важното е, че не идват само кметове или градският елит, а се срещат творци, колективи. Безусловно има прогрес, но не зависи само от нас. Тук искам да отбележа колко добра работа върши Българо-руската търговско-промишлена палата, благодарение на която български бизнесмени посетиха няколко големи руски градове — Воронеж, Курск и други, и там се зародиха редица съвместни проекти. Мисля, че ако потръгнат икономическите отношения, по-лесно ще се решат и въпросите на общуването между хората.
– Вие сигурно също доста сте пътували по страната. Промениха ли се вашите първоначални представи и впечатления за българите, за България, какво ново отбелязахте за себе си?
– Не бих казал, че са се променили. Може би започнах по-добре да разбирам нещата. За 2013 г. съм изминал по пътищата на България 40 хил. километра. Новото е, че имам вече лични приятели не само в София и това може би е един от най-приятните моменти — когато пристигаш при свои хора, посрещат те в дома си, съпричастен си с техния живот и това ти помага да опознаеш някак по-издълбоко страната, хората. Личното приятелство, когато можеш да споделяш и обсъждаш много неща с близки за теб хора, е друго ниво на общуване.
Впечатли ме най-много България през пролетта — април, май — пътуваш 200 километра като из цъфнала градина. Разбира се, виждаш и проблемите — особено за възрастните хора в селата, в малките градове. Хората говорят, волю-неволю сравняват с онова, което е било по-рано в социален план и питат защо толкова слабо се развиват отношенията с Русия. Мога да дам десетки такива примери — българите искат по-активна работа за възстановяване на сътрудничеството с Русия — и икономическо, и културно и пр. В Габрово например до мен се приближи един човек, стисна ми ръката и каза: „Аз 20 години не съм се здрависвал с руснак”.
Разбираемо е, че младежите по-малко знаят за нашите връзки, по-малко се интересуват, естествено е те да са откъснати от времето, което не познават и те нямат вина за това. Същевременно младежките ни мероприятия показват, че има интерес към Русия. Може би ние малко разказваме или пресата малко разказва. Чета например, че българският отбор е заминал за Сочи, но материалът започва с това, че там не всичко е довършено, че руснаците още не са готови за събитието. И никой не споменава, че проектът и не само за Олимпиадата, а за целия южен район на Русия, че това е проект за реставрация на един от най-хубавите курорти на Черно море.
– Е, не съвсем никой, защото именно РКИЦ беше домакин на великолепно телевизионно предаване на БНТ за Сочи и Олимпиадата. Идеята беше много хубава, как дойде тя?
– Всичко започна от приятелско общуване, от един разговор за спорта. А след това конкретизирахме идеята, телевизията официално се обърна към нас, за да помислим как бихме могли да сме си полезни един на друг. Всъщност, няма значение откъде идва идеята, важното е, че центърът показа възможностите си да работи с телевизията, а от телевизията, според мен, също останаха доволни от тази площадка.
– Планирате ли други подобни форми на сътрудничество?
– Това зависи не от нас, а от интереса на телевизията. Според мен, факт е, че интересът към руската тема е крайно слаб. Мисля обаче, че темата „спорт” е великолепна за сътрудничество. Надявам се, че ще имаме поводи за това, защото при нас, във фитнес центъра, започва да работи клуб по джудо на нашия световен шампион Сергей Косоротов. Има вече и сформиран отбор с професионални треньори, джудистите участват в състезания — български и международни. Още сме в началото, но върви и подбор за детски секции по джудо, карате и бокс, където обучението е безплатно. Планираме около този български отбор, свързан с името на руския шампион, да организираме още едно спортно телевизионно предаване с негово участие — Косоротов обеща да дойде.
– Казвате, че тук идват много младежи и това, разбира се, е прекрасно. Но неотдавна, по повод 70-годишнината от освобождението на Ленинград, по инициатива на РКИЦ бяха направени кинопрожекции в училища с преподаване на руски език и се оказа, че децата почти нямат представа за какво става дума. Мислите ли, че има някаква рецепта срещу безпаметство?
– Рецептата е много проста — трябва да се срещаме с децата, да не се боим да говорим на тези теми, защото трагедията не засяга само Русия, но и цялото човечество. Между другото, две събития съвпадат на 27 януари — освен освобождението на Ленинград е и ден, в който са освободени пленниците в лагера Освиенцим — един от главните символи на Холокоста. За тези неща трябва да се разказва, иначе това може да се повтори.
– Виктор Василиевич, когато навремето построиха този център той се наричаше Дом на съветските наука и култура —ДСНК. Сега науката не фигурира в названието. Означава ли това, че тя е някак на втори план в работата на центъра?
– По принцип в света има три вида руски центрове, но независимо от наименованието, не бих казал, че има някаква драстична разлика в дейността. Навремето Съветският съюз, а сега Русия има великолепна база, научни знания, кадри и точно сътрудничеството в тази област с България беше, според мен, на едно от най-високите равнища — например в космическите апарати и програми, а и в други области на науката. Днес между РАН и БАН има 17 програми за сътрудничество и в рамките на тези програми провеждаме много мероприятия в нашите зали. Може би те не са толкова за широка публика, защото на тях се канят специалисти по различни теми — да речем — Космос или алтеративни енергийни източници. Пристигат експерти от Русия и с българските си колеги обсъждат обстойно темите.
Освен това провеждаме и съвместни конференции, кръгли маси с участници от двете страни, отбелязваме паметни дати, дати, свързани със съвместната ни история, правим презентации на книги. През миналата година имаме не по-малко от 50 представяния на книги, свързани с Русия и България. Има солидни научни изследвания, например неотдавна имаше презентация на трудове на Маргарита Каназирска — професор, доктор на науките от Великотърновския университет — вечна й памет! Беше много интересно, защото си мислим, че всичко за бялата емиграция е казано и написано, а се оказа, че не е така. Това също е наука, не става дума само за техническите науки.
– Навремето в СССР учеха много български студенти. Днес са една шепа. Как вървят нещата в тази област и каква е ролята на „Россотрудничество”?
– Вървят много лошо. България е една от малкото страни, където има някакви подзаконови актове, според които, за да отиде студент да учи в руски университет, трябва първо да влезе в български вуз, да учи една година и след това му се разрешава да замине. Има и проблеми, свързани с обучението в самата Русия, с възможността студентът да работи, както правехме по мое време. Има проблем и с правото на избор на специалност. Не зная как да коментирам, но например български студенти не могат да се обучават в руски вузове по специалности, свързани с изкуство и медицина. Защо?! А има не малко български режисьори възпитаници именно на ВГИК! И това се прави, при условие, че точно нашите творчески школи са световно признати. С медицината е същото. Не разбирам това, опитвам се да си го обясня с факта, че има парадокси, останали още от 90-те години на миналия век, явно са необмислени, но като че ли не остава време да се преосмислят.
Ние — „Россотрудничество”, изпращаме около 50 души през 2014 г. на безплатно обучение за сметка на руската държава. Има и български студенти, които са намерили свои пътища да учат в Русия. Най-много са желаещите за института по руски език „Пушкин”, Московския авиационен институт. Срещнахме се с някои от тях, доволни са. Проблемът е, че стипендиите там са малки, но сега се променя системата за набиране на студенти, развива се например грантовата система. През миналата година за първи път пет руски вуза, включително и МГУ, представиха програмите си в София. Скоро ще представим университета „Шолохов” — голям и известен вуз. Надявам се, че и тази година руските учебни заведения ще пристигнат на изложението „Образование без граници” през март в София.
Сега университетите имат право сами да набират студенти, да им създават условия, т.е. прескача се бюрократичната система.
Ще добавя, че в България се обучават руски студенти, които имат пък други проблеми — например на срещата с посланик Юрий Исаков студент попита как да замине на стаж в Русия. Т.е. процесът върви, но трябва да се решат въпросите за оцеляването на студентите, за свободния избор на професия. Надявам се, че във връзка с изграждането на „Южен поток” български младежи ще отидат да учат в института „Губкин”. Руските вузове проявяват интерес и искат да предложат своите програми за обучение по хайтек специалности, вярваме, че българските младежи ще проявят интерес.
– На срещата с посланик Исаков стана дума за програма „Русская школа за рубежом”. Бихте ли обяснили по-подробно какво представлява тя?
– Много добре познавам тази програма. Отначало имаше концепция, която, бих казал, премина световно обсъждане, защото в чужбина има най-различни руски училища. Има Неделно училище, където се изучават някои предмети, има и седмични, които работят по пълна програма, има руски училища там, където живеят много руски граждани — например в Германия. Те са повечето частни, има и държавни училища към посолствата. Тези училища са изминали дълъг път, сами са си създавали програмите, сами са намирали някакви методични материали, сами са обучавали преподавателите и пр. „Русская школа за рубежом” е програма в подкрепа на разнообразните видове училища, които вече съществуват с цел учащите се да получат такива дипломи, които им позволяват да продължат образованието си в Русия или в страната, в която живеят. Т.е. не означава, че ще се създава всичко наново, защото вече има мрежа. В България обаче още няма такова училище, като изключим това към посолството. А потребност има — в Бургас например, по думите на кмета на града, около 400 руски деца вече учат в български училища.
Надяваме се, че руско училище ще бъде отворено именно в Бургас. „Русская школа за рубежом” всъщност са най-различни форми на обучение. Преди всичко става дума за страните от ОНД, където руският език е силен и методическите възможности са добри. Що се отнася до европейските държави — училища възникват според потребностите. Ето, в Бургас се появява такава потребност.
У нас, в центъра, работи и детска градина, родителите са доволни.
– За първи път в руския център се обръща много голямо внимание на децата. Школата за естетическо развитие (ШЕР) някак изведнъж стана популярна и със сигурност не заради това, че обучението е безплатно. Как се развива това начинание?
– Целта на школата е да намира и развива таланта на децата, а резултатите са красноречиви — за една година вече се появиха местни „народни артисти” — певци, танцьори, художници. Мисля, че школата изпълнява много добре функциите си и има възможност за по-нататъшното й развитие. Трябва да отбележа, че най-много са желаещите да изучават руски език.
– Става дума за участие на деца на сънародници или школата е отворена за всеки желаещ?
– Децата на сънародниците там са според мен не повече от 1%. Освен това имаме и Неделно училище към Руската черква и то също се посещава от български деца. Ако единият от родителите е българин, а другият — руснак, детето какво е — сънародник или не? На 13 февруари в Голямата зала ще има голям концерт на възпитаници на школата.
– 2014 г. е обявена за Година на културата на Русия. Какви са акцентите във вашата работа в тази специална година?
– За нас всяка година е на културата. Годината на културата в Русия е обявена, за да се подпомогне развитието на културата в малките градове, местните музеи, клубове, домове на културата, библиотеки. Въпросите със заплатите на служителите вече са решени — те са увеличени в пъти, но в по-малките населени места сградите, оборудването, базата са в лошо състояние. В този смисъл главната задача на Годината на културата не засяга пряко нашата дейност. Но през2014-а календарът на събитията е максимално наситен — ще честваме юбилея от рождението на Лермонтов, столетието на Руското подворие, където всъщност ние помагаме с каквото можем, защото отбелязването на датата се организира от църквата, има и други паметни дати. Нямам представа какви точно личности ще ни посетят, но със сигурност за празници като 3 март или 24 май ще пристигнат солидни и авторитетни делегации.
– Какво ново ще се появи през тази година в работата на центъра?
– Новото е свързано с младите хора — вече казах за спортната школа, а освен това отваряме интелектуално кафене. То ще бъде там, където беше ресторантът. Идеята е това кафене да е преди всичко за младежите. Ще стане много красив руски ресторант с програми. В него ще има библиотека, човек може да седне да пие кафе и да почете книга, ще има и детска стая, ще се провеждат различни вечери — музикални, литературни, насочени преди всичко към младежите. Т.е. старата част на зданието ще е за по-възрастните и децата, а новата — за младежите. Освен това искаме тази година да завършим модернизацията на центъра. В Голямата зала правим съвременен кинотеатър, в залата ще има хубав звук, техническо оборудване, осветление, същото се отнася и за Малката зала и за Мраморната. Правим и нещо елементарно — гардероб, по-рано е имало, имало е и бюфет и сега ги възстановяваме, защото искаме руският център да стане съвременен и удобен за нашите посетители.