„Умирам с дълбока вяра в Русия. Тя ще се възроди!“
В негова чест е наречена железопътната платформа „Шереметиевская“, а по-късно и летище Шереметиево.
Сергей Дмитриевич Шереметиев е роден в семейството на граф Дмитрий Николаевич Шереметиев (1803—1871) и графиня Анна Сергеевна Шереметиева (1811—1849) в родовото имение на Шереметиеви на Фонтанка в Санкт Петербург (т.нар. Фонтанный дом).
Дядо му Николай Петрович Шереметиев е един от най-богатите хора в Руската империя, известен меценат, женен за крепостната актриса Прасковя Жемчугова.
Детство и юношество
Кръстници на Сергей били императрица Александра Фьодоровна и нейният син, цесаревич Александър (бъдещият Александър II).
Получил домашно образование, особено му харесвали уроците по история. Необходимостта от съхраняване на миналото и грижовното пазене на спомените за него укрепват в Шереметиев още от детството му при посещенията в родовите имения на семейството му: Кусково, Останкино, Новоспаски манастир.
През 1861 г. графът за първи път пътува в чужбина, като посещава Германия, Франция, Швейцария и среща много свои сънародници:
„Тогда уже определилась та мода, то лихорадочное движение на запад, которое повредило нашему дворянству гораздо более иных невзгод.“ – Сергей Шереметиев
През 1863 г. той издържа изпитите за офицерски чин в Пажския корпус и постъпва като корнет на служба в Кавалергардския полк.
През 1868 г. Сергей Дмитриевич става адютант на цесаревич Александър Александрович (бъдещият император Александър III). Шереметиев го съпровожда по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., когато престолонаследникът е начело на Русчушкия отряд. Награден е с орден „Свети Владимир“ III степен с мечове
През 1881 г. Сергей Дмитриевич е назначен за флигел-адютант на Александър III. През май 1883 г. присъства на коронационните тържества в Москва.
През 1885 г. е избран за губернски предводител на московското дворянство. 1897 г. е назначен за член на „Специалната консултативна комисия по въпросите на дворянството“ и в бележка, подадена до Императора, посочва:
„Россия развилась и создалась самостоятельно, а потому все существенное в ней является самобытным; и Церковь, при всем вселенском её значении, самобытна, и монархия её самобытна; самобытно и её дворянство: оно не чета европейскому потомству рыцарей — детищу феодализма. У нас не было феодализма, не было и замков. Наши замки — монастыри наши, светочи просвещения, двигатели колонизации, рассадники благотворительности… Законодательство наше не может не считаться с этими особенностями нашего самостоятельного развития, с этою самобытностью России“.
Научна, културна и обществена дейност
Основател (1877 г.) и председател (от 1888 г.) на Дружеството на любителите на древната писменост и инициатор на създаването (1895 г.) и председател на Дружеството на ревностните почитатели на руското историческо просвещение, в памет на император Александър III. Автор на много исторически трудове по историята на Москва и историята на подмосковните имения. Със собствени средства Шереметиев подготвя и издава руски летописи, грамоти, книгописи, исторически документи.
От 1882 г. – учредител и действителен член на Императорското православно палестинско дружество.
От 1885 г. – втори помощник на председателя на съвета на Православното мисионерско дружество.
От 1895 г. – действителен член на Императорската академия на изкуствата.
Под негово ръководство Дружеството на възродителите издава ежегоден сборник „Старина и новизна“, в който се публикуват документи от различни епохи на руската история, исторически произведения на руски и чуждестранни автори. Графът обръща специално внимание на историята на Русия от края на XVI – началото на XVII век, на събитията от Смутното време. Шереметиев счита за основна задача в живота си възстановяването на дворянските имения като културни центрове.
„Нужно поддерживать и вызвать сочувствие к сохранению памятников нашего прошлого и изучению их. <…> Пробуждение сознания противоположного разрушению — есть признак зрелости и здравого развития, являющегося могучей союзной силой.“ – Сергей Шереметиев
Семейство
От 1868 г. е женен за княгиня Екатерина Павловна Вяземска (1849—1929).
Графиня Екатерина Павловна Шереметиева — фрейлина, придворна дама (1912). Основателка и член на Обществото на любителите на древната писменост. Основателка на природонаучния музей в имението Михайловское. Дама на ордена на Света Екатерина.
Политически възгледи
С. Д. Шереметиев бил убеден консерватор и монархист, член на „Руското събрание“ — една от най-старите монархически организации в Русия. Той се застъпвал за запазването на самодържавието и господстващото положение на дворянството. Графът смятал либералните реформи на Александър II за недобре обмислени и прибързани. За него Александър III бил образцов правител:
„Подобно Ивану III и Петру I Александр III открывает своим царствованием новый исторический период расцвета народного самосознания, осуществления русского идеала <…> с Европой Александр III заговорил твёрдым языком владыки многомилионного, никому не угрожающего, но никого не страшащегося, ничего не требующего, но ничего не уступающего народа.“ – Сергей Шереметиев
Шереметиев възприемал политиката на Николай II като либерална и следователно пагубна за Русия. В началото на царуването графът се опитвал да стане негов доверен човек, но това не се получило поради различията в вижданията им по вътрешнополитическите въпроси. Той изразявал своето недоволство в дневника си, където записвал съдържанието на разговорите си с вдовицата Императрица Мария Фьодоровна, която също била критично настроена към политическия курс на сина си. Предчувствайки предстоящите сътресения, още през 1899 г. Шереметиев пише:
„Что-то будет, гнетёт мысль об общем положении, поворотный, решительный момент наступает. Куда должна направиться в будущем Россия, куда её поведут теперешние хозяева? И всё это «искусственно», а пожалуй, потом найдутся историки, которые будут толковать, что это было неизбежно... Нет, тысячу раз нет! Ведь всё после такого наследия было в руках… Только иди прямо и честно по этому пути, без виляний и уловок, без лжи…“ – Сергей Шереметиев
Шереметиев се отнася негативно към Манифеста от 17 октомври, който дава политически свободи. Според него той е бил приет под натиска на обществото и е акт на слабост от страна на правителството и самодържавието. Графът се противопоставя на Държавната дума, считайки, че институцията на „чуждия дух” не може да бъде „изразител на руския дух”. Той критикува и премиера П. А. Столипин, виждайки в него фигура, която засенчва царя и по този начин ограничава самодържавието. Шереметиев не приема революцията от 1917 г., считайки я за следствие от отстъплението на Николай II от политиката на своя баща.
Последните години от живота му
След октомври 1917 г. всички владения, имения и дворци, принадлежащи на Шереметиев, са национализирани. Въпреки всички тези загуби, които го засягат както материално, така и морално, графът отказва да емигрира. До последните си дни той се стреми да запази бившата си собственост като музеи за държавата: през 1918 г. графът съставил опис на музейните ценности на Кусково, постигнал от Народния комисариат по просветата получаването на охранителни грамоти за „Фонтанный дом“, Остафиево и Михайловское.
Сергей Дмитриевич починал в дома си на улица „Воздвиженка“ в Москва (днес дом 8/1, сграда 1) в началото на декември 1918 г.
Шереметиев е погребан до външната стена на Новоспаския манастир.
Последните му думи били:
„Я умираю с глубокой верой в Россию. Она возродится“
Източници:
http://www.artpanorama.su/?category=article&show=subsection&id=523