Дядо Георги никога не е пушил цигари и не е пил алкохол, сам излекувал с пчелен мед пердето на очите си
Ветеран от Втората световна война в пловдивското село Бенковски отпразнува с торта, балони, цветя и много подаръци своя 104-и рожден ден. Дядо Георги Георгиев се радва на двама внуци и четирима правнуци и е изключително благодарен на своята снаха д-р Красимира Велева, която се грижи за него.
„Паметта му е напълно съхранена. Сам се оправя за повечето неща, не е на легло”, обяснява снахата. За дълголетието си дядо Георги си спомня, че и неговият баща е доживял до преклонните 96 години. „Това се дължи на силната храна. Цял живот ям лимони. Винаги на масата ми има нарязано лимонче, поръсено отгоре с малко захар”, издава тайната си столетникът. Признава, че на младини е работил страшно много. Хич не се бил жалил. Но най-важното било силната храна. „Месото. Много месо ядях, вече не толкова, но не съм се лишавал. Телешко, луканки, печено агънце, свински пържоли. Сега пак ям, но не толкова много”, казва дядо Георги. Категоричен е обаче за цигарите – не е пушил никога през живота си. „Цигари не съм пушил. И алкохол не съм пил”, отсича той.
И до ден днешен често той хваща черпака да сготви някое от любимите си домашни ястия. Не харесва столовата кухня и купешки приготвените манджи. „Готви си понякога сам, нищо че е вече доста възрастен. Обича да си приготвя домашна храна”, го допълва д-р Велева. Самият дядо Георги подчертава, че „всякакво ядене ми е любимо. Фасул, леща и картофи не обичам. Обичам баница, доматена каша, печено агне, пиле фрикасе, гъби на каша пак фрикасе, кисело и прясно мляко, сирене, кашкавал”.
Другото, което много обичал, било да кара колело. До 100-та си годишнина не слизал от велосипеда. Дори на рождения му ден за навършване на 100 години кметът на община „Марица” Димитър Иванов му подарил нов велосипед. Близките на дядо Георги обаче вече не му разрешавали да кара колело, тъй като имало опасност да падне и да се нарани лошо.
Животът без стрес също оказвал своето влияние. Дядо Георги обичал всеки следобед да легне и да поспи час – два. А ако възникнел някакъв домашен проблем, махвал с ръка и казвал: „Няма страшно, голяма работа, ще мине и ще отмине”.
Въпреки типичните болежки за възрастта му, като ставни и сърдечни проблеми, високо кръвно, столетникът е в добро здраве. Дори преди време сам успял да излекува катарактата на двете си очи с пчелен мед. На 58 години претърпял операция на сърцето. В следващата година изял цяла тенекия пчелен мед и това възвърнало здравето му. Някъде в онези години отишъл на очен преглед, че не можел да вижда с двете очи. Установили катаракта и дядо Георги трябвало да се подложи на операция. Да, но междувременно по телевизията гледал някакъв руснак, който обяснявал как с мед се лекува перде на очите. Трябвало малко вода и 1 лъжица мед, които се смесват в чашка. Тя се прилепя за окото, което трябвало да бъде отворено във водата. „1000 игли ме щипеха в очите тогава. Много болеше, но аз продължих да го правя 2-3 месеца всеки ден. Накрая се излекувах. Оздравях и сега виждам много добре. Това е благодарение на пчелния мед”, казва дядото. Оттогава той не е ходил по лекарски прегледи и пие само хапчета за високото кръвно, които му били предписани, когато бил на 90 години.
За отминалите избори не иска да говори. Казва, че през целия си живот е гласувал, но на последните парламентарни не го направил. Не му се щяло и не отишъл да гласува. За сметка на това обаче дядо Георги от висотата на своите 104 години пожелава на България и българите да бъдат здрави и да се радват на живота.
Личен архив
На празненството в понеделник в двора на къщата му в Бенковски лично отишъл и кметът на община „Марица” Димитър Иванов, който му подарил торта и кошница с плодове. В отговор дядо Георги подарил на управника лично отгледано от него самия лимоново дръвче, като си пожелал в бъдеще да успее да пътешества. Насадил си малко продукция в двора и искал, когато я продаде, да събере сили и средства, за да обиколи селата в община „Марица” и да види кой как живее. Кметът от своя страна лично се ангажирал, когато дядо Георги прецени, да му изпрати кола и да му помогне с пътешествието.