Преди 255 години се родил един от основоположниците на руския ампир, архитект Андрей Воронихин.
На 28 октомври 1759 година се ражда син в семейството на крепостни на граф Александър Строганов, който дълго време бил Президент на Петербургската Художествена академия. Талантливото момче станало гениален архитект, един от основоположниците на стила „ампир“ в Русия. На Андрей Воронихин принадлежат проектите на събори и дворци, които помогнали на града на Нева да получи славата на един от най-живописните градове на света.
Казански събор
Когато през 1801 година архитектът пристъпил към строителството на събора, станал впоследствие една от най-значителните висоти в неговата кариера, той се сблъскал с всевъзможни слухове и неприятни клюки, които преследват всеки, който се осмели да се откъсне от низините към почитането и славата. … Сплетните не се отразявали на работата на Воронихин и работата кипяла, живописците Шебуев, Егоров, Иванов и Брюлло рисували, работниците облицовали с пудожски камък фасадите, а самият архитект се превърнал в един от най-знаменитите хора в града.
Съборът е построен на Невски проспект. След Отечествената война 1812г той се превръща в паметник на руската военна слава. През 1813 година в него е погребан пълководецът М.И. Кутузов. В него се намират ключовете от превзетите градове и военни трофеи.
Дворецът в Павловск
В началото на 1803 година в централния корпус на Павловския дворец в пламъците на пожара изгарят разкошните интериори на Виченцо Бренна, а императрицата Мария Фёдоровна, покрай грижите от политически характер, свалили се върху нея след смъртта на Павел I, получава ново главоболие – реставрационни работи. Тя незабавно прехвърля грижите на своя придворен строител Воронихин и го назначава за главен архитект на Павловск.
Създавайки интериорите на Павловския дворец, Воронихин направил подробен план на помещенията, в които разположил бъдещите мебели, завеси и красиви лампи, полилеи и свещници. Той бил не само велик архитект, но и отличен художник.
Шереметиевският дворец на Фонтанка
През 1801 година граф Николай Шереметиев се завръща от Москва и решава да се установи в Петербург… След женитбата със своята крепостна Прасковя Ковальова (една от най-знаменитите певици на това столетие), той замисля по-радикална смяна на декорациите и привлича за тази цел Джакомо Кваренги и Андрей Воронихин.
Дворецът Шереметиеви («Фонтанният дом») е паметник на архитектурата от Федерально значение.
Здание на Минния институт
През януари 1804 година решили да преобразуват Минното училище в Минен кадетски корпус. За тази цел поканили Воронихин, който построил комплекс от нови здания, които образуват величав архитектурен ансамбъл…
Днес, Санкт-Петербургският минен университет е един от водещите в своята област научно-образователен център на Русия.
До края на своите дни Воронихин работи в областта на приложното изкуство, преподава в Художествената Академия и живее в къща на Василевския остров, подарена му за професорската дейност, работи над последен проект, откликвайки на събитията на войната с Наполеон: храм паметник и триумфална колона с трофейни френски оръдия. Но чертежите остават неизпълнени – през февруари 1814 година Андрей Никифорович умира. Той е погребан на Старолазаревското гробище на Александро-Невската лавра. На гроба му е поставен паметник във вид на колона, ствол с изсечен барелеф на Казанския събор.
http://www.spb.aif.ru/culture/event/1370490
http://funeral-spb.narod.ru/necropols/lazarevskoe/tombs/voronikhin/voronikhin.html