„Не е възможно да се опише радостта на населението…Жителите са така щастливи, така весели, като че ли е настъпил светъл празник. Всеки ден бият камбаните. Когато на 27 юни за пръв път се разнесъл звънът на камбаните, жителите на Свищов възторжено казвали: „Удари часът на нашето освобождение!” Трябва да се отбележи, че една година преди това турското правителство забранило да се бият камбаните и християните се призовавали в Храма с удари върху дъска…“ – Русский мир, бр 176, 2/14 VII (От виенския вестник «Ди пресе»
„… Свищов завзехме без бой. Заедно с моя батальон ми се падна да вляза в града преди другите и да заема възвишението във вид на цитадела, с батареята и оставените турски конусообразни палатки, където разположих ротата. . . Градът е имал около 15 000 жители, от които 7 хиляди и половина турци, които са избягали, изоставяйки всичко. Българите останали на местата си и всички „от малко до голямо“ излязоха да ни посрещнат, жените и момичетата с цветя в ръце. Истинска радост и възторг сияеха на приятните им и симпатични лица. Офицерите и войниците бяха обсипани с цветя. На войниците им хвърляха връзки тютюн, цигарена хартия, хляб, вестници и др. Аз получих, както и останалите, много цветя. Приемах поднасяния ми букет и същевременно давах този, който бях получил преди това. А на колко силни и от сърце ръкувания трябваше да издържа. Имаше прегръдки и дори женски целувки по бузите, но за съжаление от вече не толкова млади българки. Разбира се, скромността не позволяваше на девойките да се впущат да целуват, но затова пък те щедро раздаваха цветя и сияеха от радост, бяха прелестни. . .
Това посрещане, тези скъпи мигове и за нас бяха радостни и трогателни до дъното на душата.
– Здравей, брат! – от сърце извикваше всеки, който се приближаваше да ми подаде ръка и всяка хубава българка.
И аз съзнавах, че това беше действително братско приветствие.
Веднага щом батальонът зае позиция, върху нас се изсипа изобилие от всичко. Донесоха ни хляб, сухари, паници със сладко и мед, кокошки. Последните можеха да стигнат за цял батальон. Тютюн имаше толкова много, че стигна и за други.“ – Ян Коб. Письма с похода, Одесский вестник, бр. 151, 13 (25) VII.
„…Някои подробности относно посещението на Императора в заддунавската позиция могат да бъдат интересни. Той разгледал бойния ред на войските, разположени така: 9-а дивизия на левия фланг, в центъра стрелковата бригада, 8-а дивизия на десния фланг и в резерв 35-а дивизия. Императорът прегърнал генерал Драгомиров и го поздравил като герой на форсирането на Дунав и го наградил с ордена Георгиевски кръст – трета степен, най големия орден, който може да получи дивизионен генерал. Бригадата на Йолшин, която първа премина Дунав, била строена по пътя на Императора за Свищов и той говорил на храбрите войници, като изразил благодарност и възхвалил с топли думи храбростта им. Български свещеник го посрещнал пред входа на града с кръст, хляб и сол. Царят целунал кръста и вкусил от хляба и солта. След това направо отишъл в българската църква, като българските жени и деца от Свищов застлали пътя му дотам с цветя. В свещената сграда той присъствал на богослужението и взел причастие.“ – Forbes. The War correspondence of the „Daily News“. T. I. Leipzig, 1878.
Окончателно да се избере мястото за предстоящото преминаване на главните сили, на руското командване са помогнали разузнавачите българи – Енчо Георгиев, Живко Нешов, Христо Бръчков и др., които през юни тайно преминали Р. Дунав и събрали сведения за турските сили. Тази информация е била изпратена на румънската страна на Дунав, с помощта на пощенски гълъби от още един разузнавач, работил като пекар в Свищов – Величко. Самият Величко и неговият помощник – разузнавачът Христо Бръчков по- късно стават лоцмани на руските понтони при преминаването в нощта на 14 (26) срещу 15 (27) юни… По-късно турският историк Изет Фуад-паша, сам участник в Руско-турската война 1877 – 1878г. признал: „Против нас бяха не само страшната армия на руския цар, но и българите, които – и с това всеки лесно ще се съгласи – в значителна степен са съдействали за настъплението на руснаците…Самите руснаци, при съдействието на българите, които на лодки са преплували Дунав, постоянно са имали сведения за нас”.
27 юни 1877, Свищов – ПОМНЕТЕ ТАЗИ ДАТА!