Статия във вестника на Компартията на Русия – една от парламентарните партии в Държавната Дума, описва действията на Русия в Украйна като начало на вълна от подобни събития в цяла Източна Европа, включително в България.
Авторът е Александър Бабкин, международен наблюдател на в.“Правда“, а заглавието е „Западът изгуби Втората Кримска война“. Показателно е и подзаглавието: „Връщането на Крим в Русия има принципно значение за глобалнот оразвитие на процеса на самоопределение на народите, водещи борба за независимост“.
Статията е публикувана ден преди митинг на компартията в Москва „Не на фашизма!“, посветен на резултатите от референдума в Крим и „защита на рескоезичното население на Украйна“.
Предлагаме малко по-обширен пасаж от статията, която може да изглежда като от съвсем друга епоха, но съдържа тези, генерирани от Кремъл и споделяни от немалко руснаци:
„До границите на Русия
До новата граница между Русия и Украйна набира сила противопоставяне с фашизираната киевска власт. Все по-забележим е пламъкът на народния гняв в Донбас, Харков и в другите източни райони на Украйна. Красавицата Одеса все по-явно демонстрира готовността си да поеме по пътя на Крим. Анализатори смятат, че към одесци може да се присъединят приднестровците. Тогава кримският път ще се окаже пряк път към Балканите.
В България идеята за влизане в СССР се е обсъждала още през 60-те години на миналия век. При сегашното икономическо състояние на страната руският фактор може да се окаже спасителен вариант за България. И съдбата на Крим ярко потвърждава това.
Референдумът в Крим несъмнено ще предизвика изблик на проруски настроения и в Сърбия. Там са много силни всеславянските обединителни тенденции при доминираща роля на Русия.
Обезпокоени от кримския опит са и властите в прибалтийските държави. В Латвия многобройното рускоезично население все по-активно заявява неприемането на търпимостта на властите към последователите на фашистите, все по-гръмко настоява за своите граждански права. А Източна Естония, където компактно живее голяма руска общност, отдавна е станала опасна зона за естонските националисти.
Любопитни новини идват от Грузия. Там в редовете на управляващата коалиция се чуват гласове, осъждащи САЩ за косовската трагедия. В Тбилиси не говорят за подкрепа на Крим. Но откровено оценяват косовските деяния на Запада като прецедент, подтикнал към развитието на ситуацията в Крим. Политиците разглеждат проблема по-широко – те смятат, че след признаването на Косово от Запада развитието на събитията в постсъветското пространство „е било предсказуемо“.
Приграничната ситуация оказва влияние на всички, които се смятат за украинска държавна власт. Бившите съратници от Майдана се разцепиха: едни предлагат отново да се преговаря с Янукович и така да се легитимират подписаните по-рано от Украйна договори. Други искат „чист лист, на който революцията сама да напише историята на страната“. Но в такъв случай очевидно ще се наложи да се преговаря отначало за безядрения статут на Украйна. А на Запада този подход едва ли ще се хареса.
И всичко това – на фона на подкрепа от ядрен Китай за кримските промени и отказа на друга велика ядрена държава – Индия, да се присъедини към хора от хулители на Москва.
Анализаторите все повече се обединяват около кардиналния извод: инициаторите на втората Кримска война създадоха реална опасност за мира по целия свят. А за такава възможност Русия предупреждаваше неведнъж.“