Местността, нарчена впоследствие Царицино, е известна от края на XVI век като село Богородское – наследство на царица Ирина, сестрата на Борис Годунов.
През 1633 година селото , преименувано в Чёрная Грязь, става владение на болярите Стрешневи, роднини на съпругата на първия цар от династията Романови – Михаил Фьодорович.
Петър I след похода при р. Прут през 1712 предоставил Чёрная Грязь и близките селища на молдовския княз Дмитрий Кантемир, съюзник на Русия срещу Турция, който бил принуден да се премести в Русия. По заповед на Дмитрий Кантемир през 1722 г. в имението е построена каменна еднокорабна църква в чест на иконата на Божията майка „Живоносен източник“
Скоро храмът се превръща в княжеска гробница – през 1771 г. в него са погребани княз М.Д. Кантемир, а по-късно и съпругата му А.Й. Кантемир.
Паметник на Дмитрий Кантемир в Царицино
През пролетта на 1775 г. императрица Екатерина II, преминавайки по време на разходка през територията на Чёрная Грязь, е очарована от красотата на имението и незабавно го купила от княз Сергей Дмитриевич Кантемир.
В писмо до своя постоянен кореспондент- барон Грим, Екатерина пише :
„Моё новое владение я назвала Царицыным и, по общему мнению, это сущий рай. На Коломенское никто теперь и смотреть не хочет. Видите, каков свет! Ещё не так давно все восхищались местоположением Коломенского, а теперь все предпочитают ему новооткрытое поместье..“
Покупката от Императрицата на Царицино и неговата по-нататъшна съдба е свързана с празнуването на годишнината на Кючук-Кайнарджийския мирен договор , сключен между Русия и Турция след Руско-турската война от 1768-1774г. Споразумението е подписано в село Кючук Кайнарджа, Североизточна България, на югоизток от Силистра.
На 10 (21) юли 1775 г. на Ходинското поле започват грандиозни тържества по този повод. Ходинското поле било алегория на Черно море.
На полето били разположени павилиони, на които Императрицата дала имена на крепостите – местата на военните сражения, а увеселителни постройки изобразявали завладените градове. С. М. Любецки, изследовател на Царицин през XIX в., описва празника по следния начин:
„Ходинското поле представлявало великолепна панорама: на него била построена грамада от сгради, които представлявали цял временен град. Всяка сграда, отличаваща се с цвета си, в турски вкус, с минарета, павилиони, каланки, имала вид на крепост, на остров, на орда и на кораб. Наричали ги Азов, Таганрог, Керч, Еникале и т.н.“
Празненствата продължили повече от две седмици, протекли в атмосфера на значителен патриотичен ентусиазъм и били толкова ярки, че хората ги запомнили задълго.
Оформянето на празника на Ходинското поле е дело на бъдещите създатели на Царицин – проектът се ръководи от В. И. Баженов, който ангажирал своя ученик М. Ф. Казаков да работи по чертежите и да изгради павилионите. Създавайки временните павилиони на „приказния град“, архитектите използват изтънчената стилизация „под Изтока“, но въпреки това, връзката им с традициите на староруската архитектура е очевидна. Екатерина II е доволна от тържествата и хвали уменията на архитектите; ходинските тържества са повлияли на избора й на архитект за създаването на Царицин.
В Царицино се е състояло „тържественото потвърждаване“ от Екатерина II на Кючук-Кайнарджийския мирен договор.
Още в началото на XIX в. Царицино е възприеман като паметник на славата на героите от Руско-турската война, като мемориален ансамбъл. Андрей Раевски пише в статията си „Околностите на Москва“:
„С какво необяснимо удоволствие прекарах няколко златни дни от живота си, наслаждавайки се на разнообразната красота на природата и силата на изкуството в единствения Царицин… Името на победителя при река Кагул, името на героя Румянцев-Задунайски винаги ще бъде неизменно руско, но влизайки в тези великолепни градини, очарованието на разходката придобива нова сила със спомените от миналото“.
Царицино е паметник на така наречената „руска готика“ (псевдоготика). Над създаването на императорската резиденция в продължение на 20 години са работили последователно двама от най-известните архитекти на тази епоха – Василий Баженов и Матвей Казаков.
Тук се провеждат не само развлечения, но и заседания на Държавния съвет. Според спомените на Г. Р. Державин, на 6 (19) август 1775 г. в деня на Преображение Господне в Царицин се провежда прием в чест на щаба и офицерите на Преображенския полк, чийто полковник е Екатерина II.
През 1993 година е създаден Държавният музей-заповедник „Царицино“. Той не е просто музеен комплекс, това е едно от най-красивите места не само в Москва, но и в Русия.
Музейните експозиции наброяват над 30 000 експонати.
Парк „Царицино“
Големият мост над пролома
Фигурен мост
Красивата му арка, обкичена с дървета и ефектно прехвърлена над пътя, сякаш е ехо от тревожните времена на рицарството; мостът Фигурний е най-убедителната част от Царицин: тук става ясна неосъществената мечта на Баженов за романтичен замък над езерото сред вечните дървета, замък с верига от стари легенди, сънуван в детските приказки за спящи красавици, зли крале и млади принцове
Кавалерийски корпуси
Големият Царицински дворец
Източник: