В навечерието на българския празник – Деня на народните будители, в Мраморната зала на Библиотеката за чуждестранна литература в Москва се откри книжна изложба „Научната книга в България”.
«Това е съвместен проект между Държавната библиотека за чуждестранна литература, Българския културен институт и Университета по библиотекознание и информационни технологии в София», – каза координаторът на БКИ Ирина Ромак.
Българската академия на науките, водещи български университети и библиотеки предоставиха за експозицията книги по история, култура, археология, лингвистика, литература и религия.
Библиотекарският университет в София предостави книги, посветени на българските паметници на културата и историята, литературата и музеите, историята на религиозните доминации в България, създаването на библиотеките, в частност, електронните, информационното осигуряване на научните изследвания, българското възрожденско просвещение, управление и организация на библиотеките.
Традицията
За първи път празникът се отбелязва в Пловдив през 1909 г., а от 1921 г. до 1944 г. той става официален национален празник. В най-новата история на България празникът отново се възражда през 1992 г. по идея на българския историк и обществен деец Петър Константинов.
По традиция в началото на мероприятието пред паметника на патриарха на българската литература Иван Вазов се събраха представители на българската диаспора, сътрудници на посолството и просто ценители на българската култура, за да поставят пред постамента цветя, като знак на уважение към великия писател, – допълни Ирина Ромак.
Будителите
«В България будители е прието да се наричат активни дейци на националното и културното възраждане. Това са личности, с които страната ни винаги ще се гордее», – каза в интервю професорът от Софийския университет „Свети Климент Охридски” Анна-Мария Тотоманова:
«Възстановихме празника след промените. Той се отбелязва от преди 1944 година и е посветен на всички онези, които са допринесли за това българският народ да бъде буден и образован, да гледа света с просветени очи. На първо място ние почитаме светите братя Кирил и Методий, техните ученици и нашите възрожденци. Имаме не малко исторически личности, дали своя принос не само в българската, но и в европейската култура, с които българския народ може да се гордее. Паметта за тях е важна преди всичко за младежите.
Във всичко, което се говори за нашите будители, има и известна доза легенда, залегнала в народната памет. Това внася особен колорит в този празник, прави го още по-интересен. Този празник, възможно и не толкова популярен, колкото 24 май, все пак стана един от най-любимите за българите. Всъщност, между тях има много общо. Това е празник, в който ние си спомняме за онези, с които България винаги ще се гордее», – каза още професор Тотоманова.
«Гласът на Русия»