Един от ключовите проблеми, който ще трябва да реши новата коалиция, е финансирането на „Турски поток“
В Европа се сформира нова коалиция от съюзници на „Газпром“, пише в. „Комерсантъ“ по повод проведената в Будапеща среща на външните министри на Гърция, Сърбия, Македония, Турция и Унгария за консолидиране на позициите си по доставките на газ. Според изданието към тях може да се присъедини и Австрия.
Това е резултат от провалянето на строителството на газопровода „Южен поток“ поради натиск от страна на САЩ и ЕС. Досега нито един проект на „Газпром“ не е започвал в такъв политически формат. Ситуацията придобива друго значение поради това, че всички членове на новия „клуб“ по един или друг начин се опитват да провеждат независима от Брюксел политика и по други въпроси. Но и Еврокомисията , от своя страна, готви механизми за блокиране на нежеланите от нея газови проекти.
Участниците в срещата в Будапеща обсъдиха участието на тези страни в „Турски поток“. От външното министерство на Унгария уточнили пред „Комерсантъ“, че като наблюдател на срещата присъствал представител на ЕК. Била подписана декларация за сътрудничество в енергетиката и създаване на „икономически оправдан начин за диверсификация на маршрутите и източниците“ за транспортиране на природен газ от Турция до европейските страни.
По такъв начин тези страни всъщност потвърдиха желанието си да участват в проекта на базата на маршрута, огласен от президента на Русия Владимир Путин при визитата му в Унгария на 19 февруари – от Русия, по дъното на черно море през Турция до хъба в австрийския гр. Баумгартен. Проектът стана алтернатива на „Южен поток“, от който „Газпром“ се отказа през декември поради съпротива от ЕК, която – при поддръжка на американските власти – оказа сериозен натиск върху страните-участници, в частност и България /нейната роля в новия проект играе Турция/. Конкретните въпроси за своето участие в проекта на „Газпром“ всяка страна и „заинтересованите компании“ ще обсъждат отделно.
От МвнР на Унгария уточниха, че представителите на петте страни се договорили за провеждане на редовни срещи и създаване на експертна група за развитие на газопреносната инфраструктура. Групата ще се занимава с въпросите на финансиране, цени и източници на газ, и включването на трети лица в проекта. Следващата среща на ниво министри е планирана за юли, но индивидуалните преговори ще започнат по-рано и първа в тях ще влезе Гърция. Премиерът на страната Алексис Ципрас днес ще се срещне с Владимир Путин и газовите преговори може да станат един от възловите въпроси. Миналата седмица министърът на енергетиката на Гърция Панайотис Лафазанис обсъди намаляване цените на газа от 2016 г. и смекчаване на условията take-or-pay с шефа на „Газпром“ Алексей Милер Според източници на „Комерсантъ“ ако Гърция потвърди участието си в „Турски поток“, въпросът за намаляване цените в рамките на 10% може да се смята за решен.
Ако на страните се удаде да се договорят за строителството на наземната част на „Турски поток“, „Газпром“ може да реши въпроса за доставка на газ за Европа заобикаляйки Украйна, при това без кардинално да се променят действащите споразумения с потребителите. Но не става дума само за търговските договори: особените отношения с членуващите в ЕС Гърция и Унгария и с кандидатите за членство Македония, Сърбия и Турция са важни за Русия на фона на сегашния остър конфликт със Запада, доколкото именно тези държави се опитват да провеждат независима от Брюксел политика, включително и извън доставките на руски газ. И Австрия може да влезе в новия клуб привърженици на „Турски поток“, казват източници на „Комерсантъ“въз основа на факта, че неотдавна шеф на австрийската нефтогазова компания OMV стана Райнер Зеле, който през последните пет години беше начело на Wintershall и, според някои оценки, си спечели репутацията на „голям приятел на Русия и „Газпром““.
Един от ключовите проблеми, който ще трябва да реши новата коалиция, е финансирането на „Турски поток“. Логиката при работата по „Южен поток“ беше в това, че руската компания строи тръбопровода, привлича финансиране и е собственик на проекта. Но достъпът до западни пари за „Газпром“ е затруднен, а законодателството на ЕС не позволява на компании едновременно да са собственици на инфраструктурата и да доставят газ по нея. По тези причини „Газпром“ не може да участва в строителството на новия газопровод през Балканите и Централна Европа, както стана и в случая с „Южен поток“, потвърждава Джонатан Стерн от Оксфордския институт за енергийни изследвания. По данни на източници на „Комерсантъ“ руската компания обсъжда възможността от създаването на европейски консорциум, който може да се заеме със строежа на газопровода и , възможно е, с привличането на европейски пари.
„Във връзка със създаването на „Фонда Юнкер“ (новият инвестиционен фонд на ЕС е с обем около €300 млрд.), у правителствата на страните от Централна и Източна Европа рязко се увеличи апетитът за вложения в инфраструктура“, казва европейски дипломатически източник. Но докато рамките на консорциума само са очертани, ЕК по-скоро ще бъде против проектите, предназначени само за руски газ. Сега в рамките на създаването на енергиен съюз ЕК подготвя правни механизми, които ще й дадат възможност да блокира сключването на междуправителствени споразумения и търговски договори, ако те бъдат оценени като заплаха за енергийната сигурност на ЕС.
Източник: http://temadaily.bg