Намесата на Русия изведе ситуацията в Сирия на ново равнище, ставайки гаранция, че ИД или Ал Кайда няма да завладеят страната, счита политическият анализатор Брайън Бекър.
От безумието, безотговорността и късогледството на политиката на Обама в Сирия и Либия спира дъхът така, както и от действията на Джими Картър и Роналд Рейгън през 1980-те години, счита анализаторът. Именно масовата подкрепа от страна на ЦРУ и Пентагона на муджахидините доведе до разцвета на Ал Кайда и талибаните.
Докато Москва водеше преговори със сирийски опозиционери, представляващи светски групировки, САЩ в своя стремеж да свали Асад (както и Кадафи в Либия), не се интересуваше от политическата ориентация на „въстаниците”, които снабдяваше с оръжие, пише Бекер. В резултат администрацията на Обама създаде чудовище, което не може да контролира.
ЦРУ масово доставяше оръжие от Турция, Саудитска Арабия и Катар на сирийските екстремисти. През август 2013 г. Джон Кери и конгресът отидоха п-далече и поискаха да бъдат бомбардирани сирийската армия и правителствената военна инфраструктура.
Затова победата на „Ислямска държава” над иракската армия през юни 2014 г. и завземането на Мосул, третия по големина иракски град, станаха за САЩ шок, пише Бекер. В паниката си Обама върна обратно военните в Ирак и започнал да бомбардира позициите на ИД.
Обявявайки кампанията против ИД, американският президент отказа да признае, че именно неговата стратегия за смяна на режима в Дамаск стана основен фактор, способстващ подема на ИД и други екстремистки организации в 3 от 4-те най-важни светски държави на арабския свят.
Единствената причина екстремистите да не завладеят цяла Сирия бе съпротивата на сирийската армия, загубила в тази борба между 50 и 85 хиляди души, твърди анализаторът. За особена ирония той счита факта, че руската кампания в Сирия започна със създаването в Багдад на информационен център за координиране на действията на военните на РФ, Иран, Сирия и Ирак. Когато през 2003 г. американците нахлуха в Ирак, те едва ли са могли да предвидят, че след малко повече от десет години постокупационното иракско правителство ще се реши на подобна стъпка. В тази връзка авторът определя думите „безумие“, „безотговорност“ и „късогледство“ за недостатъчни, за да опишат нивото на некомпетентност на външната политика на САЩ.