„Стреляли ли сте някога с пистолет?“, ме пита Иван Климов, като посочва една „Берета“. „Е, не точно с такъв, но стрелях преди няколко години“, отговарям аз. Иван внимателно разглежда оръжието, слага пълнителя, проверява предпазителя и ми го дава. Внимателно се целя в мишената – обикновен кръг, черно и бяло. Мисля си какво да направя, че да не се изложа. Натискам спусъка – изстрел, още един и още един. Мда… Не напразно съм се съмнявал в уменията си – камерата показва, че съм уцелил с първия изстрел три точки, с втория пет, а третият куршум не е попаднал в мишената. Все пак можеше и по-зле. „Не се разстройвайте“, утешава ме Иван, след което пуска програмата на лаптопа си и с мишката отбелязва по снимката на мишената. „Сега се отпуснете и опитайте пак“. Аз вдигам пистолета, насочвам го към целта и чувствам лек натиск в ръцете. Стрелям три пъти. Три десетки.
Неврони
Иван Климов обяснява, че е избрал професията си още в ранното си детство: „Какъв ли само не исках да стана като дете – пилот, моряк, инженер. Както всички деца, всъщност. Но някъде в пети клас прочетох разказа на Кир Буличов „Умението да се хвърля топка“, в който се разказва това как на един най-обикновен човек му слагат серум, който осъществява връзка между моторните центрове на мозъка и мускулите. Ефектът от серума е, че човекът може безгрешно да хвърля баскетболната топка и винаги да попада в целта.Разказът ме впечатли безкрайно много – аз тренирах баскетбол и знаех колко е трудно винаги да уцелваш. Именно тогава разбрах, че това е моето призвание“. След като завършил университета, Иван отишъл на стаж в Швейцария, където под ръководството на известния европейски невролог професор Франсис Щайн Иван няколко години се занимавал с работа в областта на миостимулацията.
„Какво е миостимулация ли? Простичко казано, нашите мускули приличат на този пистолет. В тях има резервна енергия, която до определен момент е в спящо състояние, също както химическата енергия в барута на патрона. Но когато натиснете спусъка, барутът се възпламенява и газовете изтласкват куршума от цевта с енергия, много по-голяма от тази, с която сме натиснали спусъка. С мускулите е по същия начин – още щом моторните неврони пратят съвсем лек сигнал, мускулите започват да се съкращават с много по-голяма енергия за сметка на АТФ синтеза. Това е миостимулация – натискът, който служи за инициатор на изстрела. Малък електрически импулс, който е насочен към правилното място и кара мускулите да се съкращават.“, обяснява Климов.
Външната памет на тялото
снимка: popmech.ru
„Външната мускулна памет“ прилича на пристягащ костюм, гъсто облепен с вендузи на датчици и оплетен в цветни кабели (това е работен прототип, в крайния продукт кабелите ще са вътре в самия костюм). Иван цитира Емет Браун от филма „Завръщане в бъдещето“: „Ако ще правим машина на времето, да я направим с вкус!“. Действително в този костюм с „реактор“ на гърдите и светодиоди аз приличам на Железния човек от едноименния филм. Снопчетата кабели ме обвиват и се събират в „реактора“, където всъщност са бордовият компютър, контролерът и комуникаторът с безжична връзка, благодарение на който костюмът общува с програмата, инсталирана на компютъра на Иван. Повече от два часа ме измъчват в залата, като ме карат да изпълнявам най-различни движения. Вир вода съм, а костюмът е подгизнал. „Всичко е наред, три години работихме, за да направим датчиците водоустойчиви. Освен това компютърът отчита, че кожата е потна и внася корективи в изпращаните електрически импулси“, обяснява Климов.
Най-сетне настройката приключи. След първите няколко изстрела и обработването на данните от тях, компютърът започва да коригира движенията ми, подавайки слаби импулси на съответните мускули. Корективната тренировка е възможна както постфактум, така и в реално време (с помощта на камери, закрепени на главата). Последното позволява на оператора буквално да насочва движенията на човек, което дава огромни възможности за обучаването на деликатни моторни навици – представете си хирург, който учи студентите си да оперират като насочва движенията на ръцете им! Според Иван особен интерес към разработката му проявяват военните. Потенциално тази система може да помогне на бойците в най-различни области – от свръхточна снайперистка стрелба, до обезвреждане на сложни взривни устройства. Още повече, че костюмът позволява не само да се осигури точна обратна връзка, но и да се увеличи физическата сила на човека. Вярно е, че това принципно не влияе добре на здравето, но в някои случаи е полезно – възможността да влизат в „турборежим“ ще е от полза на военните.
Армия от мъртъвци
„А сега ще ви покажа още една от възможностите на нашите технологии. Застанете на огневата линия. Вземете пистолета. Затворете очи и се отпуснете. Ако почувствате нещо, не се съпротивлявайте“, инструктира ме Климов. Изпълнявам всички инструкции, но заради вълнението не мога вече да държа очите си затворени. Поглеждам и виждам как собствената ми ръка напълно самостоятелно се вдига. Три изстрела. Две десетки и една девятка. „Щяха да са три десетки, но когато отворихте очи мозъкът се намеси и наруши прецизността на стрелбата.Възможно е човек да надвие този „външен контрол“, но за целта трябва да може да различава действителните неврони, които мозъкът изпраща, от тези, които създава системата.“, обяснява Иван.
„Ами ако въобще не постъпват никакви импулси от мозъка?“, питам аз. Иван отговаря въодушевено: „О, тогава е просто идеално! Пионер в миостимулацията е бил Луиджи Галвани. Той е провеждал експериментите си върху жаби, чиито мускули са се съкращавали под действието на приложените върху тях електрически стимулации. И знаете ли кое е най-интересното? Жабите са били мъртви – но крачетата им продължавали да мърдат, докато в тъканта имало енергия“.
Автор: Дмитри Мамонтов за „Популярная механика“
Източник: http://www.fbr.bg