Подобни думи вече сме чували от устата на Барак Обама и провалилия се кандидат за президент на САЩ Хилари Клинтън. Депутатът от британските Лейбъристи и бивш министър на културата Бен Бредшоу също неотдавна заяви, че „Русия, както личи по всичко, се е намесила“ в референдума за Brexit. Сега и българските власти дадоха своя принос и се присъединиха към този хор.
Председателят на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов ми каза: президентът Плевнелиев „се държи като папагал, повтаря стъпките на своя американски патрон – президента Обама. Със своите последни думи и разпореждания той се опитва всячески да усложни работата на бъдещия президент Доналд Тръмп. Сега и нашият заминаващ си президент Плевнелиев се опитва да сложи прът в колелото на избрания президент Румен Радев, който победи на изборите на 13 ноември тази година“.
България се държи странно
Изявлението на Плевнелиев напълно се вписва в антируската политика на българските власти, която е традиция едва ли не от края на XIX век. Изключение прави само периодът след Втората световна война. А през Първата и през Втората световна война България воюва не на страната на спасилата я някога Русия, а против нея.
Но това поведение на българския елит е в постоянен разрез с братските чувства между народите на България и Русия.
Тези отношения имат дълбока историческа основа. И руснаците, и българите са православни народи. Дори богослужебните книги на църковно-славянски език са едни и същи след кръщението на Рус. Освен това в хода на Руско-турската война през 1877-78 г. Русия, с цената на живота на стотици хиляди свои войници, освобождава България от Османско иго. В резултат на дълговековния геноцид от 5 милиона българи в средата на XIX век остават едва милион. Ако не е била Русия, българския народ просто нямаше да го има.
Но сега България отново не е сред съюзниците на Русия и дори не е сред икономическите ѝ партньори.
Разбира се, в началото на 1990-те години, когато Русия не се занимаваше със своите бивши съюзници, обърканата България попада в сферата на влияние на Запада. Следват приемането и в ЕС и НАТО. Но братството между нашите народи се запазва.
Оттогава обаче мина време и днес Русия е различна. И когато Москва предлага на България взаимоизгодно икономическо сътрудничество, тя се сблъсква с поведение, на което трудно може да се намери адекватно обяснение – особено на фона на традиционната дружба между руснаците и българите.
Смятам, че още дълго ще помним отказа на българските власти от вече договорения проект за изграждането на газотранспортна система по дъното на Черно море. Известно е, че България го направи в свой ущърб под натиск от ЕС и САЩ. Сега Русия решава този въпрос с Турция.
Помним и отказа на България (също под натиска на ЕС) от съвместния с Русия проект за изграждането на АЕЦ в Белене, в резултат на което България загуби 620 млн. евро само за компенсации в полза на руската „Атомстройекспорт“.
Но това са икономически дела. Друг въпрос е странното за българите членство на страната им в НАТО. А то изобщо не се вписва в съзнанието на преобладаващото мнозинство от българите, които и до момента питаят братски чувства към Русия.
„Русофили“
Според социологическо проучване (юли 2016 г.), което цитира председателят на „Русофили“ Николай Малинов, 82% от населението на България се отнася дружески към Русия, а едва 4% се смятат за русофоби. „Русофили“ е най-масовата обществена организация в страната, която има над 35 000 официални членове и 225 поделения из цяла България.
Русофилите продължават да откриват нови паметници на герои от Руско-турската война, на руски военачалници от други времена, оставили своята следа в историята на независима България. През 2014 г. на централния площад в гр. Казанлък бе открит паметник на героя от Руско-турската война през 1877-78 г. генерал М.Д. Скобелев. В София преди пет години бе поставен бюст на генерал. И.В. Гурко, чийто полк освобождава от турците българската столица през декември 1877 г. Русофилите поддържат в прилично състояние намиращите се в различни ъгълчета на България гробища на руски войници, загинали в Руско-турската война.
Неотдавна в гр. Тутракан русофилите откриха паметник на руския пълководец А.В. Суворов, който освобождава този град от турците в периода на Руско-турската война от 1768-1774 гг. С усилията на „Русофили“ на съветския маршал Г.К. Жуков са кръстени улици в гр. Бяла и в гр. Каварна.
Любовта към Русия – геополитическо понятие за българите
Всяка година „Русофили“ провеждат фестивал на българо-руската дружба на мемориала на Шипка, който се е превърнал в символ на съпротивата на руските войници.
С усилията на „Русофили“ с техни частни дарения в детските градини из цялата страна са създадени 600 кабинета за изучаване на руски език, в които учат 15 000 деца. С тях се занимават 280 учители. Държавният бюджет не отделя и стотинка за това.
По линия на „Россотрудничество“ „Русофили“ ежегодно изпращат в руските ВУЗ-ове стотици български студенти за курсове по руски език. В страната ежегодно се провеждат около 120 концерта с руски песни, на които „Русофили“ канят руски изпълнители.
„Пазим нашата културно-историческа памет“, казва Малинов. „Тя е свързана с Русия. Правим така, че народите на България и Русия да запазят своята близост, отношенията да са тесни. Пазим нашата взаимна любов. За българите любовта към Русия е геополитическо понятие“.
Вероятно любовта, благодарността и историческата памет не са категории от областта на дипломацията, политическите и икономически интереси. Но тези категории са присъщи на хората, на народа. А политиката не се прави сама – тя се прави от хора.
И българите се надяват, че избраният президент на страната им Румен Радев (той ще встъпи в длъжност на 22 януари 2017 г.) ще успее да промени ситуацията, в която българските власти от дълго време не се вслушват в народа си. Та нали Радев бе избран от коалиция на политическите сили, които определят като своя основна задача защитата на националните интереси. Как може да се постигне това, оставайки в състава на ЕС и НАТО, вероятно знае единствено българският политически елит.
Източник: Риа Новости
Превод: Руски дневник