Нови скандали на културния фронт привлекоха погледа на критичката проф. д-р Мирослава Кортенска, която изпрати до редакцията на БЛИЦ гневно писмо-анализ на поредните безхаберия в науката и на културния фронт. Ето какво ни пише тя:
„От литературни агенти в чужбина разбирам, че две дами, нямащи нищо общо с литературата, са спечелили голям грант – около 300 000 лева, за разпространение на българска литература в Америка. Вероятно по този проект писателят Георги Господинов ще бъде преведен и разпространяван в Америка. Това по принцип е дейност, която Министерството на културата трябва да върши – да подбира български писатели и техни книги и да ги превежда, както и да ги разпространява в чужбина. Но в нашата ситуация – на липса на пари, това услужливо прави Фондация „Америка за България“. Тя номинира кои са добрите ни писатели и книги. /?/ Дали това би допуснала уважаваща себе си култура?! И какви експерти са въпросните дами, спечелили субсидията: Меглена Кунева – юрист и Саша Безуханова- IT-специалист. Единственото им предимство е, че явно са сред любимките на фондация „Америка за България“. Надявам се след проверка да сме поне сигурни , че след като Кунева е вицепремиер, не продължава да е и получател на субсидия от Фондацията. Надявам се самата неправителствена организация да си направи изводи, че раздаването на средства без компетентни изпълнители или без обществено одобрение и в нарушение на законността, няма да има нужния ефект и устойчивост в България. Тук не искам да намесвам трите милиона, дадени намедията „Дневник“, проектите на „Протестна мрежа“ и пр. Всичко изброено е много лош пример за една подобна чужда фондация, както и за американските данъкоплатци, които я финансират. Наложителни са проверки, а не защита на американската посланичка в София!
И Държавна сигурност си има университет
Лошото е, че този т.нар. „университет” се появява на бял свят, кръстен от министерството на образованието на Сергей Игнатов, злощастно отстранен заради корупция от кабинета Борисов-1. Така, наред с университета в Перник, ВУЗ-овете в България изпълват 54 броя. И тук не става дума само за липса на всякакво качество във висшето ни образование при тази бройка, която дори Световната банка прецени като несъответна на България, колкото за уж високото говорене за изчистването на ченгетата от ключови позиции.
Сега може би трябва да си дадем сметка кои са ключовите позиции? – Дипломатите ни в чужбина? Министрите? А нашите деца? За тях не мислим ли като за нещо наистина важно?! Тук корективите са изцяло морални, но не е излишно да си дадем сметка, че провалът ни в образованието и науката е свързана с тази мрежа на бивши ченгета, предрешени днес като преподаватели, декани, професори, дори ректори. Като Стоян Денчев, например. Те са авторитетите за нашите студенти, млади учени, и за България, разбира се!
За Стоян Денчев няма смисъл да коментирам много. Той се въртя от „Мултигруп“, през политиката, сега е ректор на този уникален УНИБИТ, който повече прилича на явочна квартира на бивши ченгета, отколкото на учебно заведение. Денчев просто събира своите колеги от ДС, прави шефа на 6-то управление на ДС – Димитър Иванов или Митьо Гестапото професор, прави това само преди 5-6 години… Да се хвърля пред всеки пореден министър на образованието е нещо като отигран трик за него. Кандидатира се дори за Председател на Съвета на Ректорите, приближен е и до президента Плевнелиев, който го е включил в състава на престижен консултативен съвет, и да не изреждам повече… Разбрахте, става въпрос за класическо поведение на ченге-хамелеон! Но с осигурен постоянен чадър от властта. Или пък просто ДС никога не си е отивала от властта през последните 23 години. И става наложителен въпросът: Защо търпим всичко това? В името на младите, на студентите? – Е, те затова избягаха в чужбина!
През 2012 г. тази схема за оцеляване, създадена от бившите от ДС и във ВУЗ-овете, лъсна и с източването на почти милион лева държавни пари от Фонда за наука по посока на УНИБИТ… Университетът на Стоян Денчев спечели четири научни проекта. Така той излезе едни гърди пред много други университети и доказа, че никой не може да го мръдне. Окопа се, един вид. Но за каква наука говорим, когато „доктор”, според Библиотекарския и Денчев, е „анголският професор” Рангел Гюров, когото цялата научна общност не приема за учен, а камо ли за човек с титла?! Лошото е, че това се прави с държавни пари, във вид на бартер – Гюров дава на Денчев четири научни проекта, а Денчев го прави доктор. И всичко това на гърба на данъкоплатците, с държавни пари.
Театрални трагедии
През последните дни в театралните среди изскочи един нетипичен факт: Режисьорът Недялко Делчев обяви дуел на проф. Каприев заради негова груба статия по повод на представление на режисьора в театър „София“. Беше истински дуел – със секунданти-актьори. Не бих искала да взема страна по това дали представлението на Делчев и актьорите от театър „София“ справедливо предизвиква гнева на Каприев, но просто искам да дам сигнал, че в този скандален случай пак пищи един бушон на ДС. Георги Каприев – младеж от Бургас, който смята, че има актьорски талант, но не е допуснат да стане актьор, за сметка на което става… агент на ДС. Може би, за да изпълни поне част от младежката си мечта, след като е станал професор по Средновековие в СУ, да влезе и в театралните среди. Каприев участва в ежегодните награди „Аскеер“, заедно с всички живи български драматурзи, при определяне наградата именно за драматургия /?/. Не знам като какъв го търпят години наред имена на театъра като Стефан Цанев или Недялко Йорданов, но това е факт! А да не би драматурзите да са се оттеглили от тези явно нагласени отличия? За сметка на тях, Каприев е удобен за всякакви поръчки! Театралната му страст се задоволява и с написването на биографичната книга на Татяна Лолова – в смисъл: тя му диктува, а той пише! Твърде „академично“ занимание! В този смисъл Каприев показва, че е менте професор, защото професорите не пишат продиктувани книги! А че е менте театрал – това е ясно! Важното е, че човекът какво ли не прави, за да изпълни детската си мечта! И, разбира се, да стане популярен, влиятелен… Последният му опит да направи театрална кариера е да пише статии и рецензии за спектакли. И така се сблъска с гнева на Недялко Делчев!
Написах всичко това повече за театралите и публиката, за да са наясно, че застават срещу неслучайно явление, което не е безопасно! И, разбира се, това е и моята подкрепа на гнева срещу явлението агенти на ДС да ни ходят по главите, да са ни полиция на духа и фактори в културата ни днес! В публичната сфера – образованието и културата, такива като Каприев трябва да бъдат рязко отстранени! Нека помисли по този въпрос и СУ, където той преподава! Ей, хора, 21-ви век сме! И за какви реформи говорим, като от едни разкрити агенти на Шесто не можем предпазим децата си, изкуството си, публиката?!”.
Автор: проф. Мирослава Кортенска, БЛИЦ