За историята военният гений на Суворов не подлежи дори на сянка от съмнение – от 60 ключови битки той не губи нито една.
„Този дребен човек с невзрачен вид умееше да накара войниците да го боготворят. Той беше мечът на Русия, бичът на турците, ужасът на поляците. Той можеше невъзмутимо да гледа реки от кръв, пожарищата на разгромените градове, опустошението на нивите. Той беше копие на Атила.“ Така френският крал Луи ХVIII описва Александър Суворов. 60 сражения – 60 победи, и нито едно поражение. Това е бойната равносметка на непобедения велик руски пълководец.
Суворов посвещава на войната целия си съзнателен живот и служи 58 години в руската армия. Успява да изиграе ключова роля в почти всички важни събития на своето време – печели решителни победи срещу турците, разбива поляците. В края на живота си успешно оглавява усилията на Европа да възпре Наполеон.
За много от съвременниците си военачалникът е най-необикновеният човек на ХVIII в. За руснаците той е един от най-светлите национални герои и най-великият военен стратег. За историята военният гений на Суворов не подлежи дори на сянка от съмнение – от 60 ключови битки той не губи нито една. Печели почти всички сражения при числено превъзходство на противника.
Най-голямо влияние върху съдбата на гениалния пълководец оказва прадядото на Пушкин – Абрам Ханибал, чернокожият генерал на Петър Велики. Ханибал убеждава ген. Василий Суворов, бащата на хилавичкото момченце, да му позволи да се отдаде на страстта си към военното дело. Ханибал бил впечатлен от интереса на младия Суворов към всичко военно и от усилия му да се закали, за да стане годен за войник.
Суворов е роден на 13 ноември 1729 г. в Москва и започва военната си служба едва на 13 години в Семьоновския гвардейски полк. Като се записвал, излъгал, че е на 15 г. Посещава и занятия в кадетския корпус, където научава френски, немски, полски и италиански, чете произведенията на великите стратези.
Дошли сме да се бием, не да броим!
В първата си война – с прусаците, влиза на 27 г., а на 29 през 1759 г. вече е с чин майор и командва разузнавателен отряд от 100 казаци. От това време са първата му победа и първата му крилата фраза. Преди атаката на гарнизон пруски хусари един от младшите му офицери предлага: „Почакайте поне да разберем колкото са.“ Суворов отговаря: „Дошли сме да се бием, не да броим“, и без да изчака и минута, хвърля казаците в атака и превзема позицията.
Едва на 33 години през 1762 г. Суворов е произведен в чин полковник. По това време пише и първото си военно теоретично произведение „Полковото учреждение“, което става основа на труда на неговия живот – методиката му за възпитание и бойна подготовка на войниците и тактически действия, известна като „Науката да се побеждава“.
 |
|
| „Походът на Суворов през Алпите“, картина на В. Суриков
|
Победителите не ги съдят!
През 1769 г. е назначен за командир на бригада от три полка и е изпратен в Полша. Този поход демонстрира резултатите от обучението на войниците по суворовски: за 30 дни бригадата изминава над 900 км, като се разболяват само 6 войници. Руснаците непрекъснато обръщат в бягство обединените сили на поляци и французи, въпреки че в някои от битките войниците на Суворов са превъзхождани петкратно в жива сила от противника. Заради успехите си Суворов, едва навършил 40 г. през 1770 г., получава генералско звание.
Ключова роля в кариерата на военачалника изиграва участието му в руско-турската война от 1768-1774 г. Той е назначен в Първа армия на фелдмаршал Румянцев през април 1773 г. Още на 10 май, без да съгласува действията си с командването, превзема по собствена инициатива ключовата турска крепост на Дунав Тутракан. Заради самоволните му действия Румянцев го предава на военен съд, който го осъжда на смърт.
Императрица Екатерина Велика, която винаги се е възхищавала на Суворов, отхвърля присъдата със знаменитата резолюция: „Победителите не ги съдят!“ Само месец по-късно Суворов превзема Тутракан повторно, този път по заповед на командването. На следващата година, вече с чин генерал-лейтенант, Суворов изиграва ключовата роля в решителната битка на войната до варненското село Козлуджа (днес Суворово).
На 9 юни 2014г. в гр. Суворово тържествено се отбеляза 240-годишнината от историческото сражение край Козлуджа. Градът е общински център на 34 км северозападно от Варна.
Край него на 9 юни 1774 г. руските части под командването на генерал Суворов разгромяват 40-хилядна турска армия под ръководството на Хаджи Абдур Резак. Битката, в която участват като доброволци и много българи от придунавските селища и Добруджа, определя изхода на руско-турската война от 1768-1774 г. Месец след нея, на 10 юли, е подписан Кючук-Кайнарджанският мирен договор.
Сражението започва при настъпление на руските войски към Шумен. Дивизия от 10 850 души под командването на Михаил Каменски влиза в бой на 2 юни, а на 8 юни на 7 км от него се включва командван от Суворов корпус от 14 000 души.
На следващия ден срещу турците на изхода на Делиорманския лес край Козлуджа е изпратена руска кавалерия. Казашките отряди в авангарда настъпват в гората, но са атакувани от турски части от другия й край и са принудени да отстъпят.
На помощ им идват ескадрон копиеносци и два ескадрона хусари заедно с пехота и излизат успешно от леса. Суворов започва да преследва турците, отблъсква ги от височините и подлага на артилерийски обстрел долината, където са укрепленията им. Към 20 ч. на 9 юни турските части изоставят лагера си край Козлуджа. Равносметката от сражението сочи 500 убити и 100 пленени османци срещу 74 убити и 134 ранени войници от руската армия.
 |
||||
Разгром на турците
В следващата война с Османската империя, избухнала през 1787 г., Суворов печели една от най-големите си победи при р. Римник в Румъния. Начело на 25 000 руснаци той изминава 100 км за 2,5 денонощия, в движение форсира реката и атакува турците на 22 септември 1789 г. Сражението продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия, която дава 20 000 убити. Загубите на съюзниците възлизат на 600 души.
За победата Суворов получава титлата граф Римникски и орден „Свети Георги“ I степен. „Ето какъв е твоят татко. Едва не умрях от радост!“, пише той на дъщеря си. В семейният си живот обаче великият военачалник не е особено успешен – отношенията със съпругата му княгина Варвара Ивановна винаги са обтегнати, а само след 5 години спира да се вижда с нея. Има дъщеря Наталия и син Аркадий, който също става генерал.
Година след Римник Суворов превзема Измаил, най-добре укрепената крепост на турците на левия бряг на Дунав. Седмица преди атаката той кара войските си по няколко пъти на ден да щурмуват точно копие на измаилските укрепления. След края на тази война през 1794 г. Суворов е пратен отново в Полша, за да потуши въстание. След капитулацията на Варшава Суворов праща на Екатерина Велика лаконичен доклад: „Ура! Варшава е наша!“ А императрицата му връща наградата под формата на повишение в звание също толкова лаконичното: „Ура! Фелдмаршал Суворов!“
В немилост
След смъртта на Екатерина през 1796 г. Суворов изпада в немилост пред новия император Павел I. Младият владетел е поклонник на прусашката система на военна дисциплина и въвежда реформи не по вкуса на най-опитния му военачалник, който не иска да се откаже от своите изпитани методи. Павел заточва Суворов на село, но след по-малко от 2 години по настояване на Англия и европейските си съюзници е принуден да му възложи командването на съюзническите сили в Европа за спирането на победния ход на Наполеон в Европа. След блестящи победи в Италия и героичен преход през Алпите Павел не може да откаже и най-високото военно звание.
Генералисимус на руските сухопътни и военноморски сили, фелдмаршал на австрийската и сардинската армия, княз на Италия, граф на Руската империя, граф на Свещената римска империя, кавалер на всички руски ордени на своето време. Удостоен с тези почести, великият руски пълководец в края на живота си (умира през 1800 г.) казва на адютанта си: „И защо са тези дълги титли? Завещавам ти волята си. На гроба ми да напишете само три думи: „Тук лежи Суворов“.
Преминава Алпите като Ханибал
След като разбива всички Наполеонови генерали и изгонва французите от Северна Италия през 1798 г., Суворов предлага поход срещу Париж. Европейските сили обаче се стряскат от засиленото влияние на Русия в Средиземно море. През 1799 г. коалицията срещу Наполеон се разпада, а австрийските съюзници изоставят руснаците.
Начело на 20-хилядна армия, която почти няма обоз, Суворов успява да премине Алпите през Швейцария в героичен преход, сравним само с легендарния подвиг на Ханибал. Руснаците през цялото време са преследвани от 15-хилядна френска армия. За две седмици руските войници минават заедно с артилерията си през заснежени проходи и тесни пътеки, като непрекъснато водят боеве. Суворов губи една четвърт от войниците си, като повечето от тях загиват при падания или от изтощение, и нанася поне двойни загуби на французите. При все това успява да плени, изхрани и отведе живи в Австрия 2778 френски войници и офицери.
„Побеждавайки навсякъде и през целия си живот враговете на отечеството, не ви достигаше само една слава – да преодолеете самата природа, но вие и над нея удържахте връх“, пише император Павел I в указа, с който присъжда на Суворов званието генералисимус.
МЪДРОСТТА НА ГЕНИЯ