Дея Йорданова, изд. Гласове
– Кога бяхте за последен път в Сирия и колко време прекарахте там през последните две години?
– Бях през април-май, в това число и когато САЩ нанесоха удар с крилати ракети по сирийската авиобаза «Шайрат». За последните две години сигурно съм прекарал в Сирия около 5 месеца. Но в тази страна аз работя като военен кореспондент и преди началото на сирийската операция, още от 2012 г.
– Как работят зоните за деескалация на напрежението? По какви правила тече животът там?
– На контролно-пропусквателните пунктове дежурят бойци на руската военна полиция. Вътре животът си тече както си е текъл през последните години. А да се каже какво се случва вътре е трудно, тъй като на практика тук е невъзможно да попадне руски журналист – заради риск от фатален инцидент. Но главното е, че в тези зони действа режим за прекратяване на огъня и обикновените хора най-после могат да се върнат към нормалния начин на живот. Благодарение на Руския център за примирие, страните в тези райони са задължени да допускат доставки на хуманитарни помощи, което съвсем не е маловажно.
– В последно време Русия показа скандални доказателства за това, че САЩ откровено защитават и даже поддържат отрядите на Джабхат ан-Нусра, които продължават да оказват съпротива на правителствените сили. Възможно ли е да се стигне до сблъсък между САЩ и Русия на сирийска територия, ако има нови провокации?
– Това би била лоша идея. На практика обстрели на правителствените сили на Сирия, сред които има руски офицери, от страна на съюзниците на САЩ има и в момента. При това положение руснаците се подлагат на смъртна опасност. Министерството на отбраната на Русия неведнъж е заявявало, че ще бъде принудено да отговаря на тези обстрели, които по никакъв начин не са насочени срещу „Ислямска държава“. Надявам се до пряко военно противопоставяне между САЩ и Русия да не се стигне. Това не би било много полезно за урегулиране на конфликта в Сирия.
– Какви цели преследва Русия в Сирия?
– Тези цели бяха обозначени от Владимир Путин още в самото начало на руската операция там – да се съхрани държавността в Сирия и да бъде унищожена „Ислямска държава“. Както виждаме, тези цели почти са постигнати. Сирия не се разпадна на няколко парчета като Сомалия или Либия. Тук вече е възможно политическо урегулиране на нещата. Макар че това ще е дълъг и труден процес.
„Ислямска държава“, която до преди две години заемаше почти 90% от територията на Сирия, днес е сведена до малко петънце на картата. А и неговата ликвидация е въпрос само на време.
Освен това, Москва цели да не допусне връщането на бойци на „Ислямска държава“ на територията на Русия. Не е тайна, че в редиците на ИД са се влели стотици руски граждани. Затова е по-добре да се борим с тероризма на подстъпите, отколкото във вътрешността на страната. С тази задача руските Военно-космически сили се справиха отлично.
Вече не говорим за имиджови успехи. Русия си върна влиянието в Близкия изток и показа края на еднополюсния свят. Обзаведе се и с безплатна и безсрочна военна база на Средиземно море – това е безценно.
– Асад призова Съединените щати и техните съюзници да напуснат Сирия, тъй като нямат разрешение от сирийското правителство да присъстват там и на практика са окупатори. Какво ще стане, ако Вашингтон не изпълни призива на сирийските власти?
– Той не ги изпълнява. Асад говори това, което е длъжен да каже, но едва ли ще тръгне на пряка конфронтация с Вашингтон. В края на краищата присъствието на американците на тяхна територия може да се окаже и взаимноизгодно.
– С кого си взаимодейства турската армия в Сирия или действа сама срещу кюрдите?
– Трудно ми е да кажа, защото аз съм преди всичко репортер и мога да говоря за това, което съм видял. Аз съм се обръщал към турците с молба да ми съдействат да осветя тяхното участие в тази война. Но не получих отговор.
Скоро на Турция ще бъде възложена отговорността да контролира спазването на режима за прекратяване на огъня в зоната за деескалация в Идлиб. Но в тази зона присъстват отряди на ан-Нусра. Те контролират големи участъци по границата с Турция. Въпросът е дали Анкара ще избере да се конфронтира с тях.
– Поддържа ли Русия резултата от референдума в Кюрдистан? Възможно ли е да се формира кюрдска държава с участието на сирийските кюрди?
– Руското външно министерство заяви буквално следното: „Изхождаме от това, че всички спорни въпроси, съществуващи между федералните власти в Ирак и ръководството на Кюрдския автономен регион, могат и трябва да се решават по пътя на конструктивния диалог, чрез който да се постигне взаимно приемлива формула за съществуване в рамките на единна иракска държава“. Що се отнася до единна държава със сирийските кюрди, то на мен ми се струва, че това е малко вероятна перспектива. Когато през декември бях в Ербил и се срещнах с лидерите на управляващата партия на Кюрдистан, те отхвърлиха такава възможност.
– За тези години, в качеството Ви на военен кореспондент, кое е най-забележителното събитие, на което сте присъствал?
– Аз работя като военен кореспондент от 1999 г. Затова за мен е трудно нещо да ме удиви. Но все пак, безусловно това е освобождаването на Палмира. Влязох с първите отряди в този древен град, ходих сам из древните развалини, разбирайки, че стоя сред хилядолетна история.
Александър Коц в Палмира
Същото почувствах и в християнския град-светиня Маалюля. Работата е там, че през 2013 г. бях жив свидетел на превземането на града, в който все още живеят хора, говорещи на арамейски език. На този език е проповядвал Христос. Тогава, заедно с колегите останахме в града между отстъпващата армия и превземащата града Маалилюля групировка ан-Нусра. Спасихме се по чудо. Няколко години по-късно ми беше приятно да мина по вече мирните улици града, да погледам възстановяващите се храмове, манастира на Света Текла… Все пак, най-силното впечатление, което съм запечатал е как стоя на пистата за излитане в Хмеймим и гледам как в небето излитат един след друг руските бомбардировачи. Това е усещане за участие в нещо велико и гордост от собствената ти държава.
– На международни форуми Съединените щати не веднъж са заявявали, че Русия е нужна на международната общност в борбата с „Ислямска държава“. Има ли някакво реално измерение това твърдение, наистина ли си сътрудничат Русия и САЩ в борбата с ИД?
– Има канал за връзка, по който макар и бедно, върви обмен на информация. Има меморандум за недопускане на ексцесии в небето. Но ако съдим по последните изявления на руското Министерство на отбраната, САЩ днес повече пречат, отколкото да помагат.
– От картите, публикувани наскоро в „Комсомолска правда“, където Вие работите, се вижда как буквално за последните 3-4 месеца сирийската армия си върна големи територии. Какво се промени през тези месеци във войната в Сирия, за да е възможно да се случи това?
– Не бих казал, че темпото се вдигна само през последните 3-4 месеца. Трябва все пак да вземем под внимание факта, че това, което виждаме на картите е само графика. На практика големи парчета от територии се освобождават като се вземат доминиращи височини или чрез рязане на жизненоважни маршрути. Така, че това, което наблюдаваме през последните месеци е превземането на пустинни територии, в които няма големи населени места. Ако за превземането на голям град са нужни седмици, то за обезпечаването на контрола върху големи части от пустинята е нужно само да се отрежат каналите за доставка.
Карта, публикувана от „Комсомолска правда“, където с червено са обозначени териториите под контрола на сирийските правителствени сили, а със сиво – територии, които все още са под контрола на „Ислямска държава“. Зелено – умерена сирийска опозиция, жълто – кюрди, синьо – турска армия.
Трябва също така да отчитаме и процеса на примирие, който се осъществява със съдействието на Русия. Благодарение на това, че в зоните за деескалация на напрежението има режим за прекратяване на огъня, правителствените войски на Сирия бяха освободени от грижата да се сражават на много фронтове едновременно и бяха хвърлени в едно единствено направление, най-важната част от боевете в Източна Сирия.
Просто през първата година армията на Асад трябваше да воюва на няколко фронта, а за шест години война армията беше обезкръвена. Затова и придвижването беше бавно.
– Интересен е факта, че за двете години война, в които Русия подкрепя Сирия, териториите, които заема умерената сирийска опозиция също са се увеличили. Защо става така – участват ли и те в активни бойни действия срещу джихадистите, познавате ли ги, били ли сте при тях?
– Пак става въпрос за малки населени места. Ако говорим за провинциите, които са напълно под контрола на опозицията, само провинция Идлиб е такава. В останалите части на Сирия те държат малки населени пунктове или части от пустинята. Опозицията изгуби големите територия на юг. Най-знаковият за опозицията град – Алепо – вече е под контрола на правителството. Опозицията на практика напусна Хомс. Около Дамаск останаха малки „джобове“ и град Дума. В същото време се появи цял анклав по границата с Йордания, създаден само благодарение на наличието на американска база там.
Освен това ареала си разшири и Съюза на демократичните сили, с който Дамаск е готов да преговаря, тъй като тези отряди се състоят основно от кюрди. Но в техните редици има и подразделения на Сирийската свободна армия. Трябва да кажем, че те наистина направиха много в борбата с „Ислямска държава“ в Северна Сирия. Те се намират под влиянието на САЩ, които им доставят оръжие, боеприпаси и техника. В бойните редици на СДС действат американските специални части. Вашингтон се опитва да не допусне правителствените сили на Сирия в богатите на нефт райони около Дейр ез-Зор. Всъщност, борбата за контрол върху основните петролни полета на източния бряг на Ефрат се разгръща. Тази надпревара за нефт може да доведе до въоръжени сблъсъци между силите на Асад и СДС. Надявам се, че руските военни съветници, които са там на първа линия, да не попаднат под огъня на тези борби. Като отчитаме факта, че от тази страна на реката има американски военни, пряк конфликт между Русия и САЩ в този район би била лоша идея.
Между другото, бойците на фронта на ан-Нусра през последните седмици също водят ожесточени боеве с ИД, за да разширят сферите си на влияние. Просто едната терористична организация усети близкия край на другата терористична организация и се опитва да се възползва от това.
– Светът близо ли до края на войната в Сирия?
– Би било наивно да се предполага, че с унищожаването на ИД, войната в Сирия ще свърши. Разбира се, че не е така. Още не е решен въпроса с терористичните организации, които не се присъединиха към режима за прекратяване на огъня и процеса на примирие. Най-многочислената от тях е ан-Нусра, както тя самата вече не се обозначава. Затова след разгрома на «Ислямска държава» правителствените сили ще преминат към решаването на следващата сложна задача. И тук е важно, че именно на почвата на борбата с Нусра, официален Дамаск може да намери допирни точки с умерената опозиция, която също воюва против терористите. А това е хубава предпоставка за бъдещо политиечско урегулиране.
Всяка война завършва с мир. Днес бежанците постепенно се завръщат в домовете си, които преди бяха практически на фронтовата линия. Като цяло, мирът в Сирия се вижда на хоризонта, но е още далече.