— Тези дни в Турция се провеждат мероприятия, посветени на годишнината от преврата на 15 юли 2016 година. Как оценявате вие Турция след пуча и политиката на президента Ердоган през последната година?
— Ердоган направи своите изводи след неуспешния държавен преврат. Той прекрасно разбира, че зад сектата на Гюлен, която е отговорна за този пуч, стоят САЩ, и в това няма ни най-малки съмнения. Съответно през тази година Ердоган много внимателно пренастройваше своята политика в страната в посока укрепване на суверенитета на Турция, но в нови условия.
Работата е там, че Турция е член на НАТО именно, за да укрепва независимостта си – и като такава се оказва твърде тясно свързана със САЩ.
След Втората световна война съществуваше опасност Сталин да нахлуе в Турция. За да запази суверенитета си пред лицето на възможна съветска интервенция, Турция влезе в НАТО. Тоест членството на Турция в алианса и отношенията ѝ със Запада изначално целят стабилизирането на независимостта на тази страна.
Когато СССР престана да съществува, когато стана ясно, че Русия повече не е геополитически противник на Турция и в необозримо бъдеще не може, и не иска да представлява заплаха за териториалната цялост на Турция, започна постепенен преход на Анкара към нови модели на обезпечаване на суверенитета на държавата.
Това бе продължителен процес, свързан с нахлуването на американците в Ирак, когато кюрдите получиха в зародиш своя държава на север от Ирак, което според турците е директна заплаха за териториалната цялост на Турция.
Така силата, осигурила ѝ териториална цялост, се превърна в главна заплаха за държавата, а Ердоган, извършвайки редица стратегически грешки, разбра, че сближаването със Запада ще отведе страната му в задънена улица и е заплаха за суверенитета ѝ, започна да води по-независима политика. На това Западът отговори с опита за държавен преврат. Бомбардирането на парламента и други много сериозни произшествия през годината, която отбелязваме…
Ердоган разбра, че осигуряването на териториална цялост и независимост на Турция е възможно чрез отдръпване от западната политики и сближаване с Русия. Защото от Русия не идва заплаха за териториалната сигурност на Турция и даже в определена степен днес тя е гарант за запазването на териториалната цялост на Турция. А САЩ се превръщат в основна заплаха.
За разлика от Тръмп, който се отнася негативно към Турция и Ердоган, Путин, напротив, има по-топло отношение към него. Освен това сега взаимните връзки между Турция и САЩ не са най-добрите. Ердоган направи своите изводи от ситуацията и постепенно, не така бързо както би ни се искало, започна да се движи в посока към Евразийския съюз. Смятам, че по този въпрос той е съвършено прав, защото при настоящите условия суверенитетът на Турция зависи пряко от Русия.
— Много експерти в Турция и Русия отбелязаха вашата роля в предупреждаването на турското ръководство за възможен пуч. Разкажете как се случи това.
— Всъщност в този период между Русия и Турция отношенията бяха много хладни. Те произтичаха от следните геополитически събития.
Когато Путин и Ердоган започнаха да се договарят за Сирия и президентът на Русия тръгна на определени отстъпки, проявявайки разбиране към турската политика към северна Сирия, САЩ се опитаха да прекъснат този процес като свалиха руски самолет, дезинформирайки Ердоган. Реакцията на Русия бе много твърда и радикална по отношение на Ердоган, тъй като Путин прие това като предателство. Та той току-що се бе споразумял с Ердоган и изведнъж – такава реакция, обявяване на война…
На Ердоган му трябваше половин година, за да си даде сметка, че се готви държавен преврат. Силите, които свалиха самолета, дезинформирайки турския президент за реалното положение на нещата, искаха първо да прекъснат отношенията между Русия и Турция – възможно е, дори да инициират руско-турска война – а после да изоставят самия Ердоган. В Анкара не прозряха този замисъл веднага, но някъде към пролетта на 2016 година, ситуацията им се изясни.
В онзи момент Русия и Турция изобщо нямаха никакви контакти. Нито на икономическо, нито на дипломатическо ниво, а още по-малко на равнище „спецслужби на двете страни“; оставаше само тънката линия, свързана с евразийските организации.
Както публичната дипломация и евразийското движение, така и аз лично, и моите колеги в политическия истаблишмънт на Турция, подкрепящи евразийското движение и руско-турското стратегическо партньорство, а в частност и партията „Ватан“ на Догу Перинчек и движението на евразийците на Хасан Дженгиз, останахме единственият канал за връзка между Русия и Турция.
Всички останали структури бяха блокирани и ние се опитвахме да се ориентираме в цялата ситуация. Така получихме информация, че самолетът е бил свален не от силите, подготвящи пуча срещу Ердоган и той няма вина за това, а е жертва на заговор.
Тази информация, получена през пролетта, донякъде промени хода на историята.
Путин твърдо беше забранил турският бизнес да работи в Русия, заявявайки, че не търгува с интересите на страната си. Информацията, че виновен не е самият Ердоган, а неговите противници, промени ситуацията в отношенията.
Последва публично извинение от Ердоган. Аз пристигнах в Анкара и направих изявление, че тава е мъжествена крачка от страна на турския президент, а не слабост. Ситуацията се отлепи от мъртвата точка и страните започнаха да възобновяват отношенията си. Именно тогава се случи опитът за преврат.
Буквално часове преди него дадох интервю пред ТРТ за необходимостта от сближаване между Русия и Турция и за заговора срещу Ердоган. Сградата на телевизията в която говорих, бе превзета от превратаджиите.
Това е моята история и тук имаше значение не толкова оперативната информация, колкото изясняването на геополитическия контекст и сложните политически процеси и за Москва, и за Анкара. Затова в такива сложни ситуации действащите лица и сили трябва взаимно да се разбират правилно.
Всичко това внесе своя принос турската страна да бъде предупредена за възможен преврат както и да добие правилна представа за обективната роля на Русия, която не представлява опасност за териториалната цялост на Турция.
Това е принципен закон за териториалната цялост и суверенитета, който аз изработих по отношение на постсъветските държави, но както виждаме в историята с Турция, фактически той действа и зад пределите на постсъветското пространство – Турция можа да се убеди в това, независимо че страните бяха на ръба на войната.
Америка стоеше зад пуча. Тя е тази, която подкрепя кюрдския сепаратизъм в Турция. В това отношение Русия заема по-балансирана позиция – въпреки че дружим с кюрдите, ние сме категорично против това да се променят границите в Близкия Изток и Сирия в това число.
Именно от съвкупността на изложените факти бе изградена тази моя роля и в евразийското движение. Най-главното в подобни ситуации е трезвият поглед върху нещата. Считам, че той е значително по-важен от каквато и да е стратегическа информация. Ако имаме правилна парадигма, ще можем да подредим правилно информацията и да я разберем. Ако парадигмата ни е неправилна, дори да знаем информация от разузнавателните структури, няма успеем да предприемем правилния подход. Затова най-важното са парадигмалното политическо знание и подходът, с които аз се занимавам цял живот, и които преди година сработиха в Турция в пълна степен.
Разказаните събития обаче, бяха предшествани от десетилетен контакт с Турция, преводите на множество книги, създаването в Турция на евразийско движене при моето участие – постигна се конкретна политика и евразийството изигра своята роля във вземането на оперативни решения. Но за това беше необходимо много време.
Този пуч се оказа успешен както за Ердоган така и за Русия, защото не се състоя, защото онези натовски сили бяха насочени не само срещу Турция и Ердоган, но и срещу Русия.
— Сега експертната общност в Турция, в Русия и дори в Азербайджан, се разделя на два лагера. Първият се състои от хора, които смятат, че след преврата Турция е станала по-силна. Вторият – от считащи, че страната е отслабнала във връзка с големите кадрови промени, уволненията във всички държавни структури, а в частност и в армията. Как оценявате вие ситуацията? По-силна или по-слаба е Турция след държавния преврат?
— Разбира се, фактът че тя се запази, сам по себе си говори, че е станала по-силна. Защото ако пучът се бе състоял, в Турция би започнала гражданска война; кюрдите вече бяха готови да се вдигнат на въстание, защото бяха предупредени от американските си куратори преди това.
В Турция всички сили за противодействие бяха задействани; Русия също бе принудена да се намеси в тези процеси и затова Турция бе спасена. В резултат на факта, че превратът се провали, днес Турция съществува. Тези, които смятат, че това не е вярно, са врагове на Турция, Русия и Азербайджан.
Така че, ако пучът беше успял, просто Турция нямаше да я има и единственият сценарий би бил същата кървава история, каквато наблюдаваме в Либия или в Ирак.
Втори момент. Правилно ли постъпи Ердоган, като през последната година – от 15 юли 2016-та досега – изгражда политиката си по по-различен начин от предишните години? Изключително правилно. В това отношение той се поучи много от собствения си опит и започна да действа в правилната посока – поради което заслужи критиката на държавите, подкрепящи пряко или косвено преврата; а те имаха интерес Турция да бъде вкарана в кървава баня подобно на Афганистан, Сирия, Либия, Ирак.
Подкрепящите пуча са атлантици, глобалисти; хора, които сами наричат себе си експерти. Това е „петата колона“, с която реално не можем да се справим, въпреки че Турция започна чистка в лицето на гюленистите. И даже независимо от всички арести, разчистен е само върхът на айсберга. Атлантиците и привържениците на Гюлен в Турция и днес са на свобода.
Атлантиците представляват мрежа, която опасва и Русия, и Азербайджан; мрежа, която Ердоган все още не е разплел. Основите на айсберга остават.
Ердоган направи правилен ход, съсредоточавайки в свои ръце пълната власт. Още повече, с отмяната на предишния модел, според който властта бе разпределена между различни държавни органи. За да се спаси една страна, това ограничаване на свободите може би е правилна. Тук обаче, има две гледни точки, които аз преценявам като легитимни.
Част от патриотите смятат, че Ердоган е постъпил правилно – укрепвайки позициите си, провеждайки референдум. Други патриоти критикуваха Ердоган задето променя политическата система в посока на авторитаризъм, а не на широка патриотна коалиция. Може да се предположи, че и това мнение е оправдано.
От друга страна обаче, тезата за отслабването на армията е неправилна. По-рано гюленистите, залагайки на Ердоган, обвиняваха армията в предателство и ги осъждаха. Сега според тях справедливостта е възтържествувала и онези, които са оклеветили армията, са на подсъдимите скамейки.
Днес един от най-важните моменти е, че Ердоган се нуждае от нов идеологически модел, защото всички идеологии, на които се е опирал, вече не работят. Не работят нито кемализмът, нито западнячеството, нито ислямизмът. Не дава резултати и гюлениският умерен ислям. Но пък видяхме, че този ислям далеч не е умерен. Всичките тези идеологии в настоящия момент са непригодни за Туция. Не могат да бъдат полезни за съвременна Турция.
Ердоган получи административната власт, политическата власт. Идеологическата власт още не е получил. Затова трябва да формулира новата турска идея. Ако я намери, ще бъде легитимен. Ако се опре само на механизма на вертикалата на властта, това може да бъде много опасно. Защото турското общество е така устроено, че ако нещо му отнемат, трябва да му върнат нещо в замяна.
Ердоган правилно казва, че в замяна Турция получава силна държава, но това не е достатъчно и затова е необходима нова идеологическа парадигма. Необходимо е за неговото легитимиране и за стария модел на Турция, от който може да се вземе нещичко, но миналото в онзи му вид днес е недостатъчно. Новата турска идея е нужна на Ердоган, за да получи своята легитимност днес и сега. На новия етап, в който се намира Турция
Превод от руски за Гласове: Елена Дюлгерова
Източник:
http://yenicag.ru/