Есенин е роден в село Константиново в Рязанска област. От прозореца на дома му се виждала църква и хълмистия бряг на Ока – всичко това той често ще споменава в стиховете си.
Той започва да пише още в детството си, а веднага след като завършва училище, заминава да покорява литературния свят на Москва, където съвсем скоро публикува първите си стихотворения. Скоро, в търсене на слава, той се премества в Санкт Петербург, където обикаля по редакции и литературни салони, облечен в руско традиционно облекло, обут в лапти и валенки, завил листовете със стихове в селска забрадка. Този самостоятелен PR, както бихме го нарекли днес, свършва работа, и „селският“ самоук поет с гъстите руси къдрици става невероятно популярен. През 1916 година той получава възможност да се представи пред семейството на император Николай II.
„Провървя ми с лоша слава, че скандален съм бил хулиган“
Есенин си спечелил и славата на хулиган. Активно участвайки в литературния живот, той често дразнел другите поети. Най-известни са литературните му дуели с друг знаменит поет – Владимир Маяковски. Есенин, с цялата си любов към родните простори, не приемал революционно-индустриалната лирика на колегата си. Той пък призовавал да не се хаби талант за описване на природата, а да бъде даден в името на болшевизма. На една от публичните поетични вечери Есенин казва на Маяковски, че няма да му даде своята Русия: „Русия е моя! А ти си американец!“ На което Маяковски му отговаря иронично: „Вземи я, моля! Яж я с хляб!“
„Мен жени ме обичаха много, пък и аз съм ги сменял през ден“
Любовната лирика е втората главна тема в творчеството на поета-красавец и донжуан. От многобройните си любовни романи Есенин има четири деца.
Първата му (неофициална) жена Ана ражда син Юрий през 1914 година, но Есенин заминава от семейството си в Петербург и рядко навестява сина си. През 1917 година той се жени за красивата актриса Зинаида Райх, която му ражда дъщеря Татяна и син Константин. След две години те се разделят, а скоро след това Райх се омъжва за знаменития режисьор Всеволод Мейерхолд и става една от най-известните московски актриси.
Втора официална жена на поета става американската танцьорка Айседора Дънкан. Тя била с 18 години по-възрастна от него и не говорела руски, а Есенин не знаел английски. Техният брак бил изпълнен с безкрайни скандали и продължил около 2 години. Поетът съпровождал Дънкан на гастроли в Европа и Америка, където паралелно участвал в литературни мероприятия.
Снимка: Lori / Legion-Media
София, третата жена на Есенин, била внучка на Лев Толстой. Поетът се жени за нея няколко месеца преди смъртта си. Този брак също бил нещастен. „Всичко тук е прекалено запълнено с „великия старец“, това ме задушава“, оплаква се Есенин, докато живее в дома на София. Именно тя прави много, за да се запази наследството на поета и оставя спомени за него.
Мое сърце, не унивай!
Поетът посреща Революцията през 1917 година въодушевено, с надеждата за преобразяване на Русия. Но скоро вижда глада, разрухата и терора и започва да описва апокалиптични картини за Русия: „градина на черепите“ и „бясно сияние на трупове“. В поемата за знаменития бунтар и самозванец, започнал през 18 век масовото селско въстание срещу императрица Екатерина II, „Пугачов“ Есенин се обръща към темата за противопоставянето на властта и народа. Тази тема ще бъде продължена в поемата „Страната на негодниците“. През 1924-та, година преди смъртта си, в стихотворението „Завръщане в родината“ той рисува бедняшко, разорено село, бедни къщи, където вместо икона, виси календарен портрет на Ленин.
Виждайки в него идеологична и духовна опасност, властта започва преследване, завежда наказателни дела, заплашващи по всяко време да прераснат в политически. През 1925 година нервните сривове, пристрастяването към алкохола, натискът на властите довеждат Есенин до психиатрично-неврологична болница. След месец той е намерен обесен на тръба в ленинградския хотел „Англетер“. Своето последно стихотворение – „Сбогом, приятелю, сбогом…“, съчинено малко преди това, Есенин написал с кръв. Като официална причина за смъртта на поета е посочено самоубийство, но в последните десетилетия се появяват много алтернативни версии. Най-разпространената от тях е версията за убийството на поета от съветските власти.