«Той и главата ще пришие». Вярата в хирурга Пирогов била безгранична.
Изключителният руски учен Николай Пирогов е първият руски лекар, който има паметник в Москва, издигнат не от потомци, а от познавалите го лично негови съвременници.
Никой не би могъл да си представи, че това тринадесето поредно дете ще се превърне не само в гордостта на семейството, но и ще прослави страната си по целия свят. Пирогов се интересува от медицина от детството си. Доктор Мухин, който лекува брат му от настинка, направил толкова неизгладимо впечатление на малкия Коля, че на 14-годишна възраст, след като успява да добави две години към тях, той влиза в медицинския факултет на Московския университет. След като завършва на седемнадесет години и половина (!) университета, Пирогов е одобрен за лекар и с най-добрите завършили е изпратен в Берлин и Париж на стаж. На 26-годишна възраст той вече получава титлата професор и дори оглавява хирургичната клиника в университета в Дорпат, Естония. След 5 години е поканен в Императорската медицинска и хирургическа академия, където неговото медицинско умение процъфтява. Там по-специално той се занимава с обучение на военни лекари по нови методи на лечение, които също разработва. И на практика всичко се нуждаеше от подобрение в тази скръбна област …
Николай Пирогов доказал: военният лекар помага не на смъртта, а на ранените
Заслугите на Пирогов, още приживе, били покрити с национална слава. Известен е случай, когато по време на Кримската война тялото на войник с откъсната глава е откарано в болницата. Главата носили отзад. В отговор на недоумяващите въпроси, другарите на починалия войник казали: «Тук оперира доктор Пирогов. Той ще пришие главата на нашия другар. И той отново ще се бие». Сред народа Пирогов е наричан «чудесният доктор».
Пирогов многократно прави пробиви в медицината. По време на войната в Кавказ той е първият, който използва етер в полеви условия по време на операция като анестезия. Преди това, в най-добрия случай, чаша алкохол чакала ранените, която не могла да заглушат болката…
По време на Кримската война Пирогов започва да използва собственото си изобретение – гипсови отливки. Същият гипс, добре познат ни днес. Тази идея му хрумнала в мирно време, когато бил на гости в ателието на своя приятел, скулптора Николай Степанов. «За първи път видях действието на гипсов разтвор върху платно, – пише лекарят. – Предположих, че може да се използва в хирургията и веднага сложих превръзки и ленти от платно, напоени с този разтвор, върху сложна фрактура на подбедрицата. Успехът беше забележителен. Превръзката изсъхна за няколко минути: фрактурата със силно изтичане на кръвта и перфорация на кожата зарасна без нагнояване и без припадъци. Убеден съм, че тази превръзка може да намери голямо приложение във военно-полевата практика.»
Срещу холерата
Пирогов се опитал да реализира всички свои идеи и научни разработки възможно най-бързо на практика. По време на епидемията от холера хирургът доброволно рискува живота си, докато изучава тази смъртоносна болест. Той изследвал повече от 800 тела на убитите от тази заразна болест, за да разбере механизма на нейното действие в тялото. И след като си изяснил, той веднага дал необходимите препоръки при лечението на холера, които работили перфектно.
Пирогов публикува първия анатомичен атлас в Русия. Интересен факт говори за важността на тази работа. Като млад учен той пътува до Франция, за да се запознае с работата на местните хирурзи, които се считали за най-добрите в света. Но това запознанство разочаровало Пирогов. По време на операцията зад гърба на известния хирург стоял анатом, който подсказвал къде се намират съдовете и нервните окончания. Оказало се, че прославеният лекар не познавал в необходимия обем анатомията. Пирогов сметнал това за неприемливо. Той прекарва хиляди часове, разрязвайки трупове, за да зарисува строежа на вътрешните органи. Анатомичният атлас на Пирогов е актуален и днес. Експертите са изумени как без съвременни диагностични инструменти ученият е успял да създаде толкова точна картина на вътрешната структура на човека.
Във Франция, известна като център на хирургията, той посетил известния професор по хирургия и анатомия Велпе и го заварил да чете … неговата статия «Хирургична анатомия на артериалните стволове и фасциите», публикувана наскоро в Дорпат.
През 1841 г. Пирогов е поканен в хирургичния отдел на Медицинската хирургическа академия в Санкт Петербург. Тук ученият работи повече от десет години и създава първата хирургична клиника в Русия. Неговите нововъведения се разпростират дори и върху изобретението на хирургически инструменти.
Когато през 1853г. започнала Кримската война, Николай Иванович се отправя в театъра на военните действия, осъзнавайки, че там, както никъде другаде, се изисква помощта на хирург… Той пристигнал в разгара на битките за Севастопол.
«Ние сме заети и нощем и денем»
В поредното писмо до съпругата си от войната той разказва:
« В превързочния пункт се довеждат, освен войници, жени и деца с откъснати от бомбите крайници … Ние сме заети и нощем и денем … спя и прекарвам целия ден и нощ в превързочния пункт – в Дворянското събрание, чийто паркет е покрит с кора от изсъхнала кръв , стотици ампутирани са в балната зала,… Десет лекари с мен и осем сестри работят усърдно, на смени ден и нощ, оперират и превръзват ранените. Вместо танцова музика в огромната зала на Събранието се чуват стоновете на ранените».
През 1862 г. Пирогов пристига в Италия и успява да спаси от ампутация крака на легендарния Джузепе Гарибалди.
Освен в Кримската война, Пирогов участва в още две войни: Френско-пруската война от 1870 г. и Руско-турската война 1877-1878.
През месеците септември и октомври 1870 г. Н. И. Пирогов е на фронта на Френско-пруската война, по покана на Международния Червен кръст. Посещавайки фронтовите френски и немски болници, Н. И. Пирогов с дълбоко удовлетворение отбелязва, че неговата дългогодишна дейност не е преминала напразно, че тя е дала своето благородно отражение в чужбина.
Участие в Руско-турската освободителна война в България
На 10 октомври 1877 г. 67-годишният Пирогов пристига в България в Горна Студена където е Главната квартира на руската армия. По късно Пирогов заминава за с. Бохот, на 15 км югоизточно от обсадения Плевен, във военновременната болница № 69, която започва да действа дни след началото на боя за село Горни Дъбник. Пирогов не само участва в работата на бохотската военна болница, но и обхожда руски и румънски дивизионни лазарети около Плевен.
Пирогов организира цялостно медицинско осигуряване на сражението за превземането на силно укрепения Горни Дъбник. Съставен е конкретен план за разположението на превързочните пунктове. Създава се нова единица, наречена централен превързочен пункт, който се разполага на 6 км от фронта в село Чирково (днес Садовец). Така се осигурява бързо придвижване на ранените до военновременната болница № 69 в Бохот. Лично той лекува двама от тримата генерали, ранени при Горни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.
При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 г. Н. И. Пирогов е посетил десет от тринайсетте руски военновременни болници, десет дивизионни лазарета и три аптечни склада, разположени в деветнайсет населени пункта, като изминава близо 700 км. Н. И. Пирогов е работил и на трите направления на руската армия: в Източното направление – с главен хирург Кадацки, в Южното направление – с главен хирург професор Склифософски, ученик на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и около Плевен, където е бил най-дълго време от престоя си по време на Руско-турската освободителна война.
Последните години от живота на Н. И. Пирогов
Последните 16 години от живота си великият руски хирург Н. И. Пирогов прекарва в имението си в с. Вишня, до гр. Виница, Украйна. Тук той продължава да помага на хората в нужда. Преглежда болните, оперира. Поддържа контакти със своите приятели.
Ескиз на Репин към картината „Пристигането на Николай Пирогов в Москва за юбилея му по повод 50 години научна дейност“ (1881). Военно-медицински музей, Санкт Петербург, Русия.
Николай Иванович Пирогов почива на 5 декември 1881 г. в дома си в с. Вишня. Тялото на Пирогов е балсамирано от лекуващия му лекар Д. И. Виводцев по метода, който току-що бил разработил. В края на 20-те години криптата в мазолея е била разбита и ограбена. По време на Втората световна война, при отстъплението на съветските войски, саркофагът с тялото на Пирогов е бил скрит в земята, което е довело до увреждане на тялото, което впоследствие е възстановено и повторно балсамирано.
Официалната гробница на Пирогов се нарича „некрополна църква”, тялото е разположено малко под нивото на земята в криптата, в стъклен саркофаг, до който е възможен достъп за желаещите да отдадат почит към паметта на големия учен.
През декември 1951 г. се създава Институтът за бърза медицинска помощ „Пирогов“, на името на великия руски учен и хирург.
Източници:
https://aif.ru/society/people/on_i_golovu_prishet_vera_v_hirurga_pirogova_byla_bezgranichnoy
https://bulgarianhistory.org/pirogov/
https://pirogov.eu/bg/prof-d-r-n-i-pirogov-zhizneniiat-pt-na-edna-legenda_p260.html
offnews.bg/news/Novini_1/Na-25-noemvri-1810-g-e-roden-Nikolaj-Pirogov_28080.html