Не знам защо, но българската „демократична“ общност много рядко разсъждава върху това, какво всъщност се променя в поведението на Русия и какви са последиците за света от тази промяна. Капацитет ли няма, не ѝ позволяват ли, или просто не ѝ се вярва, че се случва това, което действително се случва?
Русия не просто „заплашва“ Украйна и не просто търси някакви гаранции за своята сигурност. Тя се стреми към нещо много по-голямо. Русия, след като постигна военен паритет със САЩ, реши, че е настъпил моментът да иска и геополитически паритет. Русия обяви края на налагащия се вече 30 години еднополюсен свят. Русия настоява юридически да бъде признат и закрепен многополюсният свят. И не става дума за двуполюсен, а за многополюсен. „Нова Ялта“ ли ще наречете това искане или по друг начин, същността на исканата геополитическа промяна е факт.
Ама как така? Какво ѝ стана на Русия? Как се осмелява да посегне на аксиомите на колективния Запад?
Русия от 2014 г. и Русия от 2022 г. са две различни държави. Отношенията с „икономика 1“ – Китай, с Иран, Индия, Африка, Арабския свят и Латинска Америка са конструирани по нов начин. За разлика от САЩ, Русия е възприемана като надежден, последователен и предвидим партньор. Русия не само показа модела, алтернативен на Запада, модела на многополюсния свят, но има и волята и ресурсите да гарантира устойчивото му налагане.
И когато отхвърлят претенцията ѝ, Русия ще бъде готова да навреди на всеки, който я възприема като враг. Това ще се случва чрез сферите, в които Русия е сред водещите страни в света. Русия просто ще покаже на света, че да си русофоб ще стане много скъпо „удоволствие“. И това ще се случва бавно и планомерно като в приказката за жабата, която ако я варят на бавен огън, няма да забележи, че вече е полусварена.
Ще попита „демократичната“ общност какво толкова се случи?
След въвеждането на санкциите срещу нея, Русия успя да се мобилизира и не само да укрепи традиционно силните си позиции като енергетика, военна индустрия, дърводобив, присъствие в Космоса и др., но да укрепи и селското си стопанство и преработващата си промишленост. Бяха наложени сериозни експортни мита за суровини и материали, а преработената продукция получи стимули и шанс за безпрепятствен износ. Появи се анекдотичното, но и с дълбок смисъл, руско възклицание: „Дай Боже санкциите да траят колкото се може по-дълго!“ Руската икономика взе да укрепва за сметка на пазарите, които се опитват да я блокират. Русия взе да компенсира вътрешните си дефицити и дори взе да увеличава положителния финансов резултат за бюджета си.
Тази тенденция ще продължи да се задълбочава. Нещо повече, строгият и наказващ Запад, може да получи такива шамари, за каквито в момента никой не говори официално. Знаем ли например, че половината от частите за производство на американския Боинг са с руски титан? Това се отнася и за други редки метали. Чували ли сме, че основният доставчик на суровини в атомната енергетика е Русия и даваме ли си сметка колко и кои държави могат да се окажат с режим на тока?
Разбира се, в предимствата на Русия трябва да включим и глупавата икономико-политическа активност на Запада по отношение на „другите“. Например, санкциите, които бяха наложени и в момента се налагат на Русия във връзка с газа, води до дефицити при купувачите и до огромни печалби за Русия. Всъщност Западът показа как в желанието си да превъзпитава започна да се самонаказва. А това при поведението на Запада няма да бъде моментен кошмар – нека да не забравяме за евтината газ, дървесина и електроенергия на Русия.
Какво ще се случи, ако САЩ и техните подопечни продължат да се държат към Русия като към враг?
Русия просто ще раздели страните на приятелски и неприятелски. Тогава и цените на руските суровини ще станат повече от различни.
Да си русофоб ще стане скъпо занимание. А България, ако иска, нека се нарежда в батальона на менторите. Ако няма собствена глава на раменете си и собствено разбиране за национален интерес.
Автор: Николай Малинов