Александр Пушкин: «Любя Россию, разрушаем стереотипы о ней»
Александър Александрович Пушкин живее в Белгия. Роден е през 1942 г. в Брюксел. Той е „петото поколение на Пушкинския клон и е кръстен на своя прадядо, най-големия син на поета Александър, който цял живот е служил в армията, борил се е за освобождението на България, бил е награден със златна Георгиевска сабя и ордени на Руската империя. Умира в чин генерал-лейтенант, оставяйки петима сина и осем дъщери от два брака.
Един от синовете на генерал Пушкин – Николай (от втория му брак с Мария Павлова) – адвокат, на 40 години пристигнал от Русия в Белгия. Синът му Александър Николаевич се оженил за белгийка – от този брак се ражда Александър Александрович Пушкин, предопределен да завърши мъжката линия на клона Пушкин.
Съпругата му Мария Мадлен Пушкина–Дърново също е свързана с големия поет: нейната прабаба Мария Александровна е дъщеря от първия брак (със София Ланская) на генерал Александър Александрович. Тоест Мари Мадлен е пра-пра-правнучка на поета Пушкин. Освен това тя е роднина и на Гогол. Синът на Елизабет, сестрата на Николай Василиевич Гогол, Николай Биков, се оженил за Мария Александровна. Двамата са трети братовчеди.
Александър Александрович Пушкин е електронен инженер по професия. Той е работил за Alcatel около тридесет години. Със специален указ на президента В. Путин получава руско гражданство.
В интервю за „Международная жизнь“ и кореспондент на ТАСС Алаександър Александрович споделя:
„Ние обичаме Русия, обичаме руския народ и би било хубаво да живеем в нашата страна, защото това е нашата страна. Ние не сме живели и не сме се родили тук, но Русия е нашата страна… От около 30 години посещаваме Русия. Първия път бяхме в Русия през 1994 г. и след това идваме всяка година – два пъти годишно, дори три пъти…”
„Много сме щастливи с Мария Александровна, че родителите ни са ни възпитали в православната вяра. Израснахме в католическа Белгия. Но семейството спазваше всички православни празници и традиции. Бяхме кръстени в Православна църква. Оженихме се в Париж в православен събор.“
По случай 200-годишнината от рождението на Александър Сергеевич Пушкин през 1999г. в Кралство Белгия тe откриват Международната фондация „А.С.Пушкин“. Мария Мадлен Пушкина-Дърново е негов президент, а Александър Александрович е вицепрезидент. През всичките тези години двамата правят всичко възможно, за да популяризират творчеството на Александър Сергеевич Пушкин в Белгия и в Европа. Организират се концерти, театрални представления, детски мероприятия. Поетът Пушкин не е толкова известен в Европа, колкото Достоевски и Толстой.
До 7-годишна възраст Александър Александрович и Мария Мадлен са говорили само на руски в семейството. „Разбира се, израснахме с приказките на А. С. Пушкин, които родителите ни четяха. Още от малки знаехме, че сме потомци на великия руски поет. Много сме благодарни на родителите си, че ни дадоха руския език. Не всички емигранти предават този дар на децата си… „
Когато за първи път присигат в Русия, те разбират какво означава Александър Сергеевич Пушкин за всеки руснак. Те осъзнават отговорността да бъдат негови потомци. Особено са впечатлени от отношението на младите хора и децата към името на Пушкин.
„Създадохме фондация „Пушкин“ за подкрепа на културата и в Белгия започнаха да проявяват известен интерес към Александър Сергеевич Пушкин… Много малко, много малко познават Пушкин на Запад. Но сега, когато е издигнат паметник на Александър Сергеевич – има паметник в Брюксел, там е написано на няколко езика – хората обикалят, гледат. Паметникът е голям, забелязва се. Преди много години, когато казваха „Пушкин“, знаеха само, че Пушкин е „Кафе Пушкин“ от песен на френски певец. Но наскоро при нас дойде специалист по ремонт на телевизори, прост човек, който вече знаеше кой е Пушкин.“
„За рождения ден отиваме при паметника на Пушкин. Всяка година преди пандемията провеждахме някакво мероприятие. Но поради пандемията през последните две години успяхме да поднесем цветя само на паметника в Брюксел…
Когато всичко беше наред, имаше представления, Александър Сергеевич се четеше на три езика: френски, руски и фламандски…“
Източници:
https://interaffairs.ru/news/show/16834