В научните среди, темата за загиналите по време на войната, в крайбрежните води на България, съветски подводници, е изучена достатъчно подробно, но за неискушения средностатистически читател, тя е относително непозната, а както е добре известно, именно отсъствието на широко-достъпна и обективно достоверна информация, е най-добрата почва за широко разпространение на лъжливи слухове, неверни утвърждения и откровени спекулации. Независимо, че от събитията на Втората Световна война, вече ни делят много десетилетия, тази тема продължава да е актуална, а чувствителността към нея, както от руска, така и от българска страна, остава висока. Противниците на българо-руската дружба и от двете страни, активно използват откровени лъжи, неистини, полуистини и премълчани истини за нея. Поради това, статията се публикува както на български, така и на руски, с минимални разлики, неизбежни при превода. Авторът се надява, че предоставената на читателя информация ще допринесе за сближаването на двата братски народа и ще противодейства на тези, които търсят начини да разделят и насъскват един срещу друг руснаци и българи.
Историята на всички действия на подводния флот на СССР в Черно море, по време на Великата Отечествена война излиза извън рамките на тази статия, така че ще се съсредоточим, преди всичко, върху събитията, свързани именно със съдбата на съветските подводници, загинали край бреговете на България.
Ще започнем с това, че към днешна дата е достоверно известна гибелта на общо пет съветски подводници в крайбрежните води на България в Черно море. Съществува и предположени е, за гибелта на още една, шеста, но няма никакви достоверни данни, които да я подтвърждават и то изглежда, като минимум, доста съмнително. Аргументите, които излагат поддръжниците на версията за шеста, загинала в български води, съветска подводница, са лесно опровержими, на основа съществуващи в архивите документи.
С-34
На 15-ти ноември 1941 г. около десет сутринта, във водата, на морския бряг, близо до българския град Созопол, местни рибари, намират безжизнено тяло, облечено в гумен водолазен костюм. На сутринта на следващия ден, наблизо, жители на града, намират още едно мъртво тяло, също във водолазен костюм. По откритите вещи, е установена фамилията на първия от намерените моряци – Терехов (вторият е опознат по запазени в бългаските архиви снимки през 1968 г.), принадлежността и името на кораба, в чийто екипаж са били намерените моряци – подводница С-34 на Черноморския флот на СССР.
С-34 (Средна-34) е построена в г.Николаев и спусната на вода на 2 септември 1939 година. На 1-и май 1941 г. след нейното дострояване, над борда е издигнато знамето и. В първо бойно плаване С-34 излиза на 15-ти юли, под командването на капитан 3-ти ранг, Яков Хмелницки. По времето му, подводницата патрулира във водите край Крим.
С-34 единствено сохранившаяся фотография.jpg
Единствената запазена снимка на подводницата С-34 на Черноморския флот на СССР. Подводниците, серия ‘С’ („Средна’ или ‘Сталинец’) са строени в СССР от 1936 до 1948 г., по чертежи на немско-холандското КБ ‘IvS’. Водоизмвстимост н/п 820/1070 т, дължина 78 м, скорост н/п 19.5/8.8 възела, въоръжение 4+2 533 мм ТА, 1х100 мм оръдие и 1х45 мм автоматично оръдие. Двигатели: дизелови 2х2000 к.с., електромотори 2х550 к.с.. Екипаж по щат – 46 души. Снимката е от общодостъпни източници.
Във второто си бойно плаване, подводницата потегля през първите дни на септември, и на 7-ми осъществява торпедна атака, макар и безуспешно, на голямо съединение военни кораби на Румъния, с която СССР се намира в състояние на война. Успешно измъквайки се от преследването на румънските миноносци, С-34 продължава патрулирането, а на 21 септември, след получена заповед, се връща в базата си в Севастопол.
От третото си бойно плаване, от 17-ти до 28-и октомври, по време на което подводницата патрулира в район, източно от нос Емине, тя също се връща, без да запише победа, което съвсем не означава, че през всичките му 11 дни, тя е бездействала или се е отклонявала от бойни действия. Просто е нямала късмет да срещне подходяща цел, а да атакува малките лодки на българските рибари, които, според записите в бордовия дневник, няколко пъти е засичала, би било не просто нецелесъобразно, от военна гледна точка, но и проява на абсолютно безчестие.
Във връзка с усложнената обстановка край Севастопол, през първите дни на ноември, подводниците на Черноморския флот са пребазирани в Поти.
В последното си бойно плаване, С-34 излиза на 8-ми ноември, получавайки бойна задача, да патрулира в крайбрежните води на България, в позиция 22, източно от нос Емине, вече познати на екипажа от предишното плаване.
Последната си радиограма до командването, С-34, изпраща в 6:50 по московско време на 12-и ноември 1941 г. След като не се завръща в базата си, на 11-и февруари 1942 година тя е отписна от състава на Черноморския флот с формулировка: ‘Изтекъл срок на автономност, не излиза в ефир, призната за загинала’. Командирът и е награден посмъртно с орден ‘Червено знаме’.
Какво именно се е случило с подводницата С-34, кога и по каква причина тя е загинала? Категоричен отговори на тези въпроси засега не могат да се дадат, тъй като тя все още не е открита. Но може да се построи хипотеза, на база известните факти. Да се върнем в средата на ноември 1941-ва година, когато край Созопол, местните жители откриват телата на съветските моряци. В един от документите, съставени при огледа на намерените тела, се споменава за травми на ръцете и при двамата, а наличието им се забелязва, макар и не съвсем ясно на снимките, които представители на българската власт, правят на място. Друг съществен факт – съгласно медицинския преглед, към момента на откриването на първото тяло, то е престояло във водата, денонощие-две, а второто – съответно две-три. С други думи, най-вероятно, двамата са напуснали подводницата на 13-ти ноември, на следващия ден, след последното излизане в радиоефир на С-34. Отчитайки посоката и скоростта на морските течения в района, това се е случило в български териториални води, някъде източно от нос Емине, където и е трябвало да се намира подводницата по това време.
Терехов и Душин
Боцман С-34 Фрол Терехов и помощникът на капитана Виолет Душин. Снимките са от общодостъпни източници и са обработени от автора.
През 1968-ма, в резултат на съвместна работа с българските архиви, по случая с откритите край Созопол тела на съветски моряци, на сътрудника на Института по история на БКП Николай Белоусов, на служители на съветските военно-морски архиви и ветерани на Черноморския флот, е опознат и вторият, от намерените мъртви моряци. Той е помощникът на капитана, старши лейтенант Виолет Душин. Установено е също, че откритият главен старшина Фрол Терехов е бил боцман на С-34.
В докладите на българските и румънските ВМС няма данни за водени бойни действия срещу подводници в района и предполагаемия отрязък време, на гибелта на С-34, т.е. подводницата е загинала или в резултат на взрив на морска мина или поради сериозна авария, настъпила по друга причина. В заключенията на български морски офицери, участващи в огледа на откритите тела се казва, че и двамата моряци са напуснали подводницата през торпедните апарати, т.е. в подводно положение. В предполагаемия район на гибелта и, приблизително на двадесет морски мили северо-източно от Созопол, (вж. на картата по-горе позиция 22), действително е имало минно заграждение и може да се предположи, че ст.лейтенант Душин и гл.старшина Терехов, оживявайки след натъкване на мина, са напуснали загиващата подводница. Може да се предположи и че те, по стечение на обстоятелствата, са се оказали единствените, преживели взрива и затова, морското течение не е изхвърлило на брега други тела. Но как да се обяснят сериозните травми на ръцете и на двамата моряци? По-вероятен изглежда вариантът, че боцманът и помощник командирът са излезли зад борда, за да отстранят някаква сериозна неизправност и именно отстранявайки я, са наранили замръзналите си и загубили чувствителност към болка ръце. Не можейки да се върнат на борда на неизплувалата подводница, те са загинали или от преохлаждане, или при бързо изплуване на повърхността без декомпресия. При всяко положение, те честно и самоотвержено са изпълнявали дълга си и са загинали, борейки се за спасяване на подводницата и другарите си.
А вероятната неизправност, е било омотаването на минреп (стоманено въже, с което морската мина е привързана към котвата си) около единия или двата винта. Защо С-34 не е изплувала, за да бъде освободен винтът или винтовете в надводно положение? Първо, изплуването би я демаскирало, второ, ако тя се е намирала сред минно заграждение, изплуването носи риск от задействане на мина. Впрочем, напълно е възможно, след неуспеха на излезлите зад борда, двама смели моряци, С-34, да се е опитала да изплува и задействайки мина, да е загинала. При всяко положение, ако това се е случило, помощникът на капитана и боцманът, вече не са били наблизо.
Да подтвърди или опровергае някоя от версиите за гибелта на подводницата, би могло изследване на корпуса и, но останките на първата, според хронологията, загинала, в българските крайбрежни води, съветска подводница, все още не са намерени и С-34 продължава да пази тайната си, оставайки неизвестна гробница на 46-те останали членове на командата си, някъде на дъното на Черно море.
През 2010 г. групата български водолази „Black Sea Technical Diving” откриха останки на подводница, за която първоначално беше предположено, че е С-34, но по-нататъшните изследвания опровегаха това предположение. Оказа се, че намерените останки са на немска подводница, загинала по врем на Първата Световна война.
Паметник Созопол
Паметник, загиналите моряци от подводница С-34 в гр. Созопол. Снимката е от общтодостъпни източници.
През 1969 г. тленните останки на ст.лейтенант Душин и гл.старшина Терехов са препогребани на брега, където, през късната есен на 1941-ва, са били намерени телата им, а на мястото е издигнат паметник.
Щ-211
Строежът на подводницата Щ-211, от X серия на проекта ‘Щ’ – ‘Щука’ започва на 3-и юни 1934-та година в Николаев. Спусната е на вода на 3-ти септември 1936-та, а в строя на Черноморския флот тя постъпва на 5-и май 1938-а. Началото на Великата Отечествена война, тя посреща под командването на капитан-лейтенант Александър Данилович Девятко.
Александър Девятко
Капитан-лейтенант Девятко, 1908-1941, е най-резултативният командир на подводници през 1941-ва, потопявайки два противникови кораба с общо водоизместимост над 11 000 брт. Името му носи една от улиците на Варна. Снимката е от общодостъпни източници.
В първото си бойно плаване, ‘Щ-211’ излиза на 6-ти юли 1941-а година и патрулира в района на нос Емине на българското крайбрежие. В базата си, тя се връща на 25-ти.
На 5-ти август, качвайки на борда 14 български комунисти, емигрирали по-рано в СССР, лодката потегля за второто си бойно плаване. Съгласно плана, групата е трябвало да дебаркира на българския бряг и да вземе участие в организацията на съпротивителното движение. На определеното място, пред устието на р. Камчия, подводницата пристига на 8-ми, но слизането на брега е отложено с три денонощия, заради опасност от демаскиране – нощите са ясни, грее ярка луна. След като стоварва групата, на 15-ти август, Щ-211 торпилира и потапя румънския кораб ‘Пелеш’, натоварен с боеприпаси. На 21-ви август тя се завръща в базата си.
Пелеш
Румънският кораб ‘Пелеш’, 5708 брт. Потоплен с две торпеда, изстреляни от Щ-211 на 15-и август 1941-а година. С потопяването му е открит резултатът на подводния черноморски флот на СССР през Великата отечествена война. Снимката е от общодостъпни източници.
Третото плаване на Щ-211 започнало на 21-и септември, също се оказва успешно. Заемайки позиция в района на нос Емине, на българското крайбрежие, на 29-и, подводницата открива конвой кораби, пътуващи към Босфора и атакува намиращият се в него италиански танкер ‘Суперга’.
Суперга
Танкер ‘Суперга’ – 6154 брт. Снимката е от общодостъпни източници.
Целта е поразена, макар и танкерът да не потъва изцяло. На следващият ден, вечерта, подводницата, завърнала се на мястото на атаката, с две торпеда, окончателно унищожава полупотъналия танкер.
Към момента на потопяването си, с торпеда от Щ-211, корабът е бил натоварен с 1800 т бензин и 2350 т нефт. Снимката е от общодостъпни източници.
На 9-и октомври, Щ-211 се завръща в базата си в Туапсе. За потопяването на два големи противникови кораба, командирът на подводницата, капитан-лейтенант Девятко, е награден с орден Червено Знаме.
Подводница Щ-211 на ЧФ на СССР. Снимката е от общодостъпни източници.
Четвъртото си и последно плаване, подводницата започва на 14-и ноември. Позиция на патрулиране – 21, района на Варна (вж. картата на позициите по-горе).
След изтичане на срока на автономност, със заповед на щаба на Черноморския флот от 17-и декември 1941-а, изчезналата Щ-211 е официално извадена от състава на флота.
Корпусът на подводницата е открит на 30 метрова дълбочина на дъното, на шест мили от нос ‘Св.Атанас’ край гр. Бяла от българските водолази Динко Матеев и Владимир Стефанов, ловуващи рапани.
Место гибели Щ-211. 42°53,65′ с. ш. 28°3,51′ в. д. Общедоступный источник карты Викимедия. Обработано автором.jpg
Място на гибелта на Щ-211. 42°53,65′ с. ш. 28°3,51′ и. д. Общедостъпен източник, карти Викимедия. Обработено от автора.
При последвалото изследване е открито разрушаване на първите два отсека. На повърхостта са вдигнати левият и винт и 45 мм оръдие, което след реставрация е изложено в музея на Черноморския флот в Севастопол.
Носовое орудие Щ-211 музее черноморского флота в Севастололе.jpg
Носовото оръдие на Щ-211 в музея на Черноморския флот в Севастолол. Снимката е от общодостъпни източници.
Подводницата е намерена с отворени люкове. Това означава, че в момента гибелта си, тя е била в надводно положение. Напълно е възможно, разрушаването на носовите отсеци, да е било предизвикано от детонация на собствените и торпеда.
Винтът на Щ-211. Запазеният му сериен номер позволява еднозначно идентифициране на подводницата. Снимката е от общодостъпни източници.
Според една от тиражираните версии, на 14-ти ноември, източно от гр. Бяла, Щ-211 атакува с торпеда румънския минен заградител „Принц Карол’. Първата атака е неуспешна и румънският кораб успява да изпрати радиограма за нападението. С втория торпеден залп „Принц Карол’ е потопен. За издирване на съветската подводница са изпратени хидросамолети, които са я потопили с бомби. Фактът на унищожаването и е, уж зафиксиран в немските донесения. Версията, по всяка вероятност, е недостоверна. Първо, на 14-ти ноември, Щ-211 е нямало как да се намира на посоченото място, тъй като на тази дата е напуснала Туапсе за 4-тото си плаване. Второ, според официални румънски данни, минният заградител ‘Принц Карол’ е потънал, още на 10-ти октомври, натъквайки се на мина, вероятно поставена от съветската подводница Л-4.
Много по-вероятна изглежда версията, че Щ-211 е загинала от взрив на мина, някъде през втората половина на ноември. Невъзможността да се определи по-точната дата на гибелта и, се обуславя и от това, че съгласно бойната заповед, нейното последно плаване е преминавало при условие на пълно радиомълчание. Заедно с подводницата загиват всичките 44 моряци от екипажа и.
На българския бряг, в района на устието на р. Камчия, е издигнат паметник на Щ-211 и слязлата от нея на брега група български комунисти. Снимката е от общодостъпни източници.
Щ-204
На 4-и юни 1983, след като българският риболовен траулер ‘Алка’, ловуващ юго-източно от гр. Обзор, закача спусната мрежа за някакво препятствие на дъното, са извикани водолази. На дълбочина 32 метра те откриват потънала съветска подводница с множестово пробоини на корпуса. Номерът и не е открит и първоначално се предполага, че е открита Щ-211, но след проникването до централния пост, са открити документите на Щ-204. Бордовият часовник в отсека е спрял на 20:45, а последният запис в бордовия навигационен дневник е направен на 6-ти декември 1941 г.
Подводница Щ-204.Подводните кораби серия ‘Щ’ (‘Щука’) от различните серии са строени в СССР от 1930-а година.Водоизместимост н/п 600 / 700 т, дължина 57 м, скорост н/п 14 / 8.5 възела, въоръжение 4+2, 533 мм ТА, 1 оръдие 45 мм и 1 картечница ДШК или 2 оръдия 45 мм. Двигатели: дизелови 2x500 (800) к.с., електромотори 2x400 л.с., екипаж по щат – 41 ч. Снимката е от общодостъпни източници.
Строителството на Щ-204 започва на завод номер 194 в Ленинград на 15-и юни 1934-а година. Достроена е в Николаев, където секциите и са превозени от Ленинград. Спусната е на вода на 31-и декември същата година, а в строя влиза на 9-и януари 1936-а. Войната посреща под командването на капитан-лейтенант Иван Михайлович Гриценко, р. 1903 г.
Гриценко Иван Михайлович
Капитан-лейтенант Гриценко, Иван Михайлович, командир на Щ-204 от 19.03.1939 до гибелта и. Снимката е от общодостъпни източници.
Първото си плаване, през Великата Отечествен война, Щ-204 извършва от 25.06 до 17.07.1941-а година в района на турското крайбрежие. За второто си бойно плаване, подводницата излиза в края на юли, като при него, първи район на патрулиране е северното крайбрежие на България, след което тя е предислоцирана край Босфора. На 4 – 5-и август, тя се премества към южните български брегове. След няколко дни, заради възникнали повреди, подводницата е принудена да се върне предсрочно в базата си за ремонт. В началото на ноември, заедно с другите подводници се пребазира от Севастопол в Поти.
В последното си плаване, тя излиза на 22 ноември от Туапсе, със задача към 25-ти да заеме позиция 22 (района край нос Емине, вж картата по-горе) и намирайки се там до 8-и декември ‘с решителни, смели и дръзки действия, поемайки разумен риск, да унищожава вражески кораби с всички разполагаеми средства’. По неподтвърдени данни, на 30.11 тя осъществява неуспешнна атака срещу българския транспортен кораб ‘Цар Фердинанд’.
На 6-и декември, е запеленгирано нейно радиопредаване и към нея е изпратен немски хидроплан ‘Хенкел He-59′, (по други данни български ‘Ar-196‘), който я атакува с бомби и постига няколко преки попадения, в резултат на нанесените повреди от които, тя потъва, отнасяки със себе си на дъното всичките 42-ма моряци от екипажа си.
Водолазите изследвали потъналата подводница, намират до нея откъснато от взривовете 75 мм експериментално оръдие ‘Ф-35’, което допълнително подтвърждава, че това е именно Щ-204, тъй като тя е била единствената, на която е било монтирано такъв тип оръдие.
Впоследствие то е вдигнато на повърхността и след реставрация е изложено като експонат до сградата на музея на Черноморския флот в Севастопол. На повърхността са вдигнати също и останките на 7 моряци, които са погребани с военни почести в Севастопол.
Появяващата се то тук, то там информация, че Щ-204 е била атакувана с дълбочинни бомби и след като е принудена да изплува е потопена с артилерийски огън от българските катери ‘Черноморец’ и ‘Беломорец; категорично не отговаря на истината. През ноември-декември 1941-ва година и двата катера са били на ремонт в пристанището на Бургас, с разглобени двигатели и очевидно не са могли да излизат в морето.
Характерът на повредите на корпуса на подводницата изклюва и версията за потопяване от взрив на морска мина, която е била обсъждана, преди откриването и изследването и.
Щ-210
Подводница Щ-210 посреща войната под командването на капитан-лейтенант Георгий Афанасьевич Михайлов и в първите си две плавания, осъществени между 08.07 и 16.07 в крайбрежните води на Крим и между 04.08 и 22.08 край българския бряг, източно от нос Шабла, не влиза в контакт с противникови кораби.
Подводница Щ-210.
(https://www.google.ru/imgres?imgurl=http://www.deepstorm.ru/DeepStorm.files/17-45/sh%2520X/Sh-210…)
Построена е в Николаев. Датата на залагането и е 03.06.1934, датата на спускане на вода – 13.06.1936. Встъпва в строя на 31-и декември 1936-а година. Започвайки от есента на 1939-а, до края на 1940-та подводницата попада в редица инциденти, получавайки различни повреди.
На 30-и септември 1941-ва г. за командир на Щ-210 е назначен капитан-инженер Исай Леонтиевич Зелбст.
Комиссар Щ-210 старший политрук Ильин, начальник штаба 2-й бригады ПЛ Ларичев и командир Щ-210 Зельбст.jpg
Комиссарят на Щ-210 старшии политрук Ильин, начальникът на штаба на 2-а бригада подводници Ларичев и командирът на Щ-210 Зелбст. Снимка от сайта ‘Великая Отечественная под водой’ (http://www.sovboat.ru)
По време на третото си плаване (8.10 – 26.10.1941 г.) в близост до нос ‘Колокита’ южно от Созопол, на 18.10 неуспешно атакува немския танкер ‘Le Progress’ (510 брт), торпедото се взривява преди да достигне до целта. Изплувайки, след атаката, на перископна дълбочина и не откривайки атакувания кораб, командата счита, че го е унищожила. Танкерът е потопен след година, на 21.10.1942, с торпедо от съветската подводница М-35, край румънското пристанище Сулина.
За четвъртото си плаване, подводницата излиза на 29-и януари, 1942 година. Патрулирането отново е южно от Созопол. Подводницата издирва оцелели от попаднал в авария съветски транспортен самолет, но не успява да открие никого.
На 12-и март 1942 година започва последното и съдбоносно плаване на Щ-210, при което тя е трябвало, съгласно получената бойна заповед, да действа източно от нос Шабла, в северното крайбрежие на България. Не е излиза в ефир и не се завръща в базата си.
През лятото на 1983, останките и са намерени от български водолази.
Место гибели Щ-210. 43°33’04“ с. ш. 28°43’2“ в. д. Общедоступный источник карты Викимедия. Обработано автором.jpg
Място на гибелта на Щ-210. 43°33’04“ с. ш. 28°43’2“ и. д. Общодостъпен източник карти Викимедия. Обработено от автора.
През последващите години, до потъналата подводница нееднократно се спускат водолази и я обследват. На корпуса и е открита пробоина с диаметър над 3 м. С много висока степен на увереност може да се твърди, че Щ-210 е загинала, натъквайки се на мина. Заедно с нея на дъното намират вечен покой 46-имата членове на екипажа и.
Носовата част на Щ-210. Подводницата се намира на дълбочина около 50 метра под водата. Снимка от общодостъпни източници.
През юни 2007 е организирана подводна експедиция, в рамките на която до подводницата се спускат българските водолази Владимир Явашев, Михаил Саимов и Росен Желязков. Резултатите и могат да бъдат видяни в съответния раздел на сайта https://www.spearfish.org.
До откриването на Щ-210 и нейното идентифициране, са съществували алтернативни версии за гибелта и, като потопяване вследствие на бомбардировка от немски самолети на 13-и март, южно от Крим, които, след като тя е открита и изследвана, нацяло отпадат.
Л-24
На 18 юли 2008 година, група български водолази от „Black Sea Technical Diving” с помощта на специализирано оборудване, на дълбочина 59 м, на 7 мили източно от град Шабла, локализира корпус на потънала подводница.
Место гибели Л-24 43°19,39′ с. ш. 28°42,55′ в. д..jpg
Място на гибелта на Л-24. 43°19,39′ с. ш. 28°42,55′ и д. Общодостъпен източник карти Викимедия. Обработено от автора.
Спускане до него, на следващият ден, осъществяват дайверите Владимир Явашев, Михаил Заимов, Росен Желязков, Желю Бурилков, Антон Ангелов и Кирил Неделчев, а откритият корпус е идентифициран като съветската подводница Л-24 – последната (хронологично) от петте съветски подводници, за които е достоверно известно, че са загинали в крайбрежните води на България, през Великата отечествена война.
Съветската подводница Л-24, тип ‘Ленинец’, серия XIII бис, подводен минен заградител, проект 1938-а е заложена в Николаев на 20-и октомври 1938-а година. Спусната е на вода на 17-и декември 1940-та
Подводница Л-24. Снимка от сайта ‘Великая Отечественная под водой’ (http://www.sovboat.ru)
Заради започналата война, Л-24 е достроявана в Поти. Въведена е в строя на 29-и април 1942-а. Командването и е поверено на капитан 3-ти ранг Апостолов.
Командир Л-24, капитан 3 ранга, кавалер Ордена Красного Знамени, Апостолов Георгий Петрович
Командирът на Л-24, капитан 3 ранг, кавалер на Ордена Червено Знаме, Апостолов Георгий Петрович. Снимка от общодостъпни източници.
През юни и юли 1942 година, подводницата извършва четири плавания до обсадения Севастопол, доставяки на защитниците му боеприпаси, продоволствие и гориво, и евакуира ранени. На 2-и юли, в резултат на въздушно нападение, което немските самолети извършват над пристанището на града, тя получава няколко повреди, След ремонта, през втората половина на август, подводницата патрулира района на Босфора. През октомври, Л-24 отново се намира там, и на 7-и октомври осъществява торпедна атака на италианския танкер ‘Arca’ (2338 брт). В български води, Л-24 се появява за пръв път в средата на ноември 1942-а и на 19-ти поставя 20 мини в района на нос Калиакра.
За второто си плаване в български води, подводницата потегля на 12-и декември. Датата на гибелта и не е известна, но тя повече не се завръща в базата си и е обявена за загинала.
При огледа на корпуса на потъналата подводница, не е открита голяма пробоина, но е напълно вероятно тя да се намира в долната част на корпуса и, която е недостъпна за разглеждане, Около един от винтовете е открит омотан минреп. Напълно е възможно и тя да се е разхерметизирала в резултат на ударната вълна от взрив на мина, станал на някакво разстояние, който, освен разхерметизацията, да е нарушил и работата на нейни жизнено-важни системи. Не е изключено и възникване на пожар на борда и. Заедно с подводницата загива целият и екипаж от 57 моряци и офицери.
Л-24 на дъното на Черно море. Снимка от общодостъпни източници.
Има ли шеста?
Като шеста съветска подводница, която да е била потънала в българските води на Черно море, се спряга М-58, XII серия на проекта ‘Малютка’. Съгласно твърденията, тя е била подложена на бомбардировка от страна на български самолет S.328 ‘Врана’ на 15-и октомври 1941-а година в района на нос ‘Шабла’ в северните води на България.
Самолет S.328 на българските ВВС в разцветка от 1941-а година. Снимка от общодостъпни източници.
Последователите на тази версия, дори споменават за някакви военни донесения за тази атака със зафиксирани в тях дата и имена на авиаторите, които са я извършили срещу съветската подводница. Обаче, справка в архивите на Черноморския флот на СССР, категорично показва, че на 15.10 М-58 се е намирала в базата си и в плаване, към района на румънското пристанище Констанца, е потеглила, едва на 16-и. Истинското място на гибелта на тази подводница е районът на Констанца, а причината е – натъкване на мина. Мястото на гибелта и е известно, корпусът е открит на дъното. По-обстойните му изследвания, окончателно ще опровергаят твърденията за гибелта на тази подводница в български води.
Накратко за спекулаците.
Както беше казано, в началото на статията, действията на съветските подводници в териториалните води на България и гибелта на пет от тях, през годините на Великата отечествена война, често се използват за спекулативно и злостно разпалване на вражда между България и Русия. Лъже-патриоти от (уж) руска страна, обвиняват България за преднамерено и целенасочено унищожаване на съветски подводници и екипажите им и представят гибелта на петте подводници, като доказателство за това, че България е воювала срещу СССР. Припомнят се факти на атаки на кораби на ВМФ на България срещу съветски подводници, като например атаката (макар и неуспешна) на българския торпедоносец ‘Строги’, срещу съветската Щ-211, на 16-и август 1941-а година. Българските им ‘колеги’ обвиняват Съветския съюз в агресивни действия по море, по отношение на невоюващата против него България, изразяваща се в нарушения на морските граници, прехвърлянето на диверсанти, поставяне на мини и торпедни атаки, в т.ч. против български кораби. Цитира се и директива № ЗН/282 от 2 август 1941-а на адмирал Кузнецов, с която се разрешават военни действия на съветските подводници в български териториални води.
Чисто формално, и едните, и другите са прави, обаче нито едните, нито другите отчитат спецификата на времето и обстановката, когато са се случвали тези драматични събития.
През време на Великата отечествена война и особено през първите и две години, Съветският съюз и неговият народ отчаяно се борят не просто срещу нападналите го Германия и нейните съюзници, а за самото си съществуване, Залогът е прекалено голям и практически всички действия, спомагащи за достигането на целта или поне за облекчване на задачата, са били допустими и оправдани, още повече, че българските води, активно са използвани от враговете на СССР за транспортиране на военни товари към театъра на бойните действия. От друга страна, България е защитавала своя суверинитет и в частност морските си граници. Четири от петте съветски подводници в крайбрежните води на България, загиват от сблъсък с мини, които са пасивно оръжие, което не работи избирателно. Още повече, че минните заграждения в българските води са поставяни не толкова против действията на съветските подводници, колкото като противодействие на възможен турски морски десант – известно е, че турското ръководство, през време на войната се е намирало под силен военно-диломатически натиск от страна на Великобритания, за намеса в във войната, преди всичко срещу България. Построената, по време на Втората световна война, система от бункери, по цялото българско крайбрежие, част от които могат да бъдат видяни и днес, прекрасно подтвърждава наличието на тези сериозни опасения в България. Утвърждението, че тяхното предназначение е било за защита от евентуално съветско нахлуване, по време на Великата отечествена война, са очевидно неверни – строителството на бункерите започва през май 1941-ва. Да се оценяват от днешна мирна гледна точка, събития, случващи се по време на най-жестоката, за цялата история на цивилизацията, война, е необективно и недобросъвестно. С други думи използването на факти, относно действията на съветските подводници в териториалните води на България и противодействието от страна на българските ВС, за противопоставяне на България с СССР/Русия, е недобросъвестна спекулация от страна на лица заинтересовани във разпалване на вражда, между двата ни братски народа.
Памет.
За паметниците на съветските моряци-подводничари от С-34 в Созопол и Щ-211 при устието на р. Камчия е написано по-горе. Те са изградени по времето на социализма. Но и след политическите промени, историческата памет в България не е загубена.
През юли 2010-а година, до отреставрирания през 2007 г. паметник на загиналите съветски моряци-подводничари от С-34 в Созопол е издигнат мемориал, където на пет гранитни плочи са изсечени имената на 237-те моряци от екипажите на петте съветски подводници, загинали в крайбрежните води на България.
Мемориал на съветските подводничари от петте подводници.
Източник – http://www.sozopol-life.ru/index.php?news_id=52&language_id=1
Всичките четири локализирани места на гибелта на съветските подводници, са обявени за военно-морски погребения. Преминаващитекрай тях кораби отдават почести на загиналите моряци
Карта с местата на гибелта на съветските подводници в български води. Мястото на гибелта на С-34 е показано условно, тъй като то все още не е точно установено.Снимка от общодостъпни източници.
Вечна слава на падналите в борбата срещу нацизма!
Инж.Александър Томов.