На 16 юли 1877 г. Севлиево получава така жадуваната Свобода. Тя идва на щиковете на руските воини от полусотните на есаул Иван Филаретович Антонов и поручик Александър Василевич Верешчагин
В началото на месец юли 1877 г. частите на Предния отряд на ген. Гурко освобождават Търново. Там пристига и щабът на главнокомандващия Дунавската армия – великия княз Николай Николаевич. Изпратени са разузнавателни части в различни посоки и на 8 юли край Севлиево се появява отрядът на корнет Тулешко. Той прекъсва телеграфната връзка на града и превзема конака без да срещне съпротива от изплашените заптии. До старата часовникова кула населението устройва тържествено посрещане на казаците, но след тяхното оттегляне към Търново цяла седмица в града не се появяват руски войски. Това възвръща самочувствието на турските управници, които отправят закани към българското население. От запад към Севлиево настъпва около двехилядна орда от башибозуци. Надвисналата смъртна опасност принуждава българите да търсят помощ от руските войски в Търново. Изпратените вестоносци уведомяват отседналия с полусотнята си в с. Балван есаул Антонов за критичното положение в Севлиево, а след това в Търново и лично княз Николай Николаевич, който изпраща на помощ полусотнята на поручик Верешчагин.
В ранни зори на 16 юли петдесетината казаци на есаул Антонов вече водят ожесточено сражение в западните покрайнини на Севлиево срещу многочисления противник. Не след дълго от Търново на помощ пристига в галоп и полусотнята на Верешчагин, към която се присъединяват и много севлиевски доброволци. След няколко часово сражение в горещия юлски ден казаците предприемат фронтална атака, разбиват башибозука и го прогонват далече на запад. Освободен е още един български град – Севлиево, а площадът кънти от тропота на победоносно дефилиращите казаци. Цялото българско население, опиянено от първата глътка на свободата, се събира да им изкаже горещата си благодарност. Казаците и конете им са окичени с венци и цветя. Все още се чернеят забрадките на майките, сестрите и вдовиците на загиналите във въстанието, а в очите блестят сълзи, но това вече са сълзи на радост и утеха, че мечтата за свобода се е сбъднала.
В следващите седмици и месеци Севлиево се явява важен стратегически център за дислокацията на руски войски, участващи в освобождението на Ловеч, превземането на Плевен и отбраната на Шипченския проход. Над 200 души от Севлиевския край участват в Освободителната война като опълченци, а някои от тях геройски загиват в сраженията при Стара Загора и Шипка. Цивилното население активно се включва в помощ на руската армия – събират се храни, мобилизира се впрегатен добитък, Хаджистояновото училище временно се преустройва в лазарет за ранените.
След Освобождението, по инициатива на Севлиевското опълченско дружество “Лев”, през 1894 г. на площада е издигнат и осветен в памет на загиналите априлци и опълченци Паметникът на свободата, превърнал се през годините в един от символите на града.
И тази година севлиевци отново се събраха на площад “Свобода” – символ на героизма и саможертвата на свидни чеда от нашия край, за да се поклонят пред паметта на героите, обесени на същия този площад след кървавото потушаване на Априлското въстание.
Венци и цветя в знак на признателност поднесоха: кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов, председателят на Общински съвет Здравка Лалева, зам.-кметове, общински съветници, представители на бизнеса, на културните институти в общината, на училищата, неправителствени организации, децата от Детски комплекс “Йовко Йовков” и клуб “Занимания за знания”, много жители и гости на града.
Патриотични песни в прослава на героите изпълниха Радослав Стоянов и Стефани Петкова. Директорът на Историческия музей Ивета Миленова произнесе слово по повод паметната дата, а под музикалния съпровод на Духов оркестър “Севлиево” бяха прочетени имената на героите, загинали за Освобождението на България и севлиевския край.
И тази година от името на ОД „Русофили”, новосформирания Руски клуб „Ромашка” и Гражданско движение „За Севлиево” цветя бяха поднесени на двете руски гробници и паметник в двора на църквата „Св.Троица”. Тук намират вечен покой, далече от род и Родина, трима воини от 30-ти Донски казашки полк, поручик Митрофан Марков и войници от 35-ти Брянски пехотен полк, загинали за Освобождението на Ловеч. Дълбок поклон пред саможертвата на руските воини!
Наташа Колева