Западните сили чрез Берлинския конгрес са обрекли българите в Македония на продължаване на робството
Важно е за някои хора България да участва в пропагандната хибридна война, която се води против Русия
Неотдавна един български бивш коментатор в американското държавно радио „Свободна Европа“, номиниран за наградата на Хелзинкския комитет „Човек на годината“, публикува за пореден път свои разсъждения за Руско-турската „поробителна“ война: „Трети март е руско събитие, чието превръщане в национален празник на България е най-печалбарският ход в похода на руската пета колона у нас през последните три десетилетия“.
Подобни текстове се нароиха през последните години. Авторите на такива четива твърдят, че Русия играла „театър“ чрез Руско-турската война от 1877-1878 г., „съзнателно измамила тогавашните наивни българи“, „подло измислила начин да ни привърже към себе си“ и „тайно подготвяла Берлинския договор“, който бил „изгоден за нея“. В крайна сметка, чрез Берлинския договор Русия „отнела“ от България половината от българските територии… (интересно от коя България ги е отнела, след като българска държава тогава още изобщо не е съществувала…).
В рамките на настоящата статия е невъзможно да изредя всички важни исторически факти, които авторите на тези четива пропускат. Достатъчно е обаче да посоча, че през трите месеца от март до юни 1878 г. Англия, подкрепена от другите Западни сили, прави всичко възможно за свеждане до минимум на резултатите от руската победа във войната с Османската империя и за обезсмисляне на Санстефанския договор. А виенското правителство още на 15 януари 1878 г., под председателството на император Франц Йосиф, започва да обсъжда предложението на своя външен министър за военна намеса на Австро-Унгария срещу Русия.
Както Англия, така и Австро-Унгария прилагат шантаж, действайки от позиция на силата и възползвайки се от затрудненото положение, в което се намира Русия след изтощителната война с Турция. Веднага след подписването на Санстефанския договор австрийското правителство известява другите Велики сили, че трябва да бъде свикан конгрес за неговото ревизиране. Всички западноевропейски сили се съгласяват с това предложение, а Англия настоява (и получава тяхната подкрепа), на Берлинския конгрес да бъде преразгледан целият договор, а не само текстът на членовете, засягащи т. нар. „европейски интереси“.
Изискванията, отправени към Русия, са бъдещата българска държава да бъде васална спрямо Турция и да граничи на юг със Стара планина (познато искане: 67 години по-късно, след Втората световна война, Чърчил и Рузвелт също настояват България да граничи на юг със Стара планина, но съветското ръководство категорично отказва и не позволява да бъде осъществен този англо-американски план).
На 10 март 1878 г. кралица Виктория пише до своя външен министър лорд Дарби: „Сега ние трябва да видим нашите права осигурени, така както и тези на нашата вярна Турция, която ние изоставихме на един агресивен и жесток враг – Русия…. Страданията и мизерията на горките турци заставят сърцето да кърви и карат човек да се черви, като се замисли как сме допуснали това“.
На 27 март министър-председателят Дизраели предприел поредната войнствена демонстрация, целяща да сплаши Русия: мобилизация на резервите на английската армия и полиция. На 1 април двете камари на парламента били уведомени за това решение чрез специално послание на кралица Виктория. По същото време новият външен министър на правителството в Лондон лорд Солсбъри известил Великите сили, че Англия ще отстоява своите интереси и претенции с военни действия спрямо Санстефанския договор и няма да позволи създаването на силна славянска държава в този район – фактически ултиматум, отправен към Русия.
На 2 май правителството одобрило решението да бъде сключен военен съюз с Турция, гарантиращ „многократното повишаване на силата на кралството в района на Източното Средиземноморие и неимоверното укрепване на Индийската империя на кралицата“. Няколко дни по-късно Дизраели заявил на руския посланик в Лондон, че Англия няма да спре подготовката си за война и че Русия трябва да приеме английските условия и най-вече да се откаже от „голяма България“. Английското правителство придружило тези заплахи с прехвърляне на индийски бойни части в Средиземноморието, а от своя страна Австро-Унгария придвижила свои войски на юг – също акт, насочен към саботиране на решенията на Санстефанския договор.
Русия се изправила пред опасността от война срещу вероятна коалиция от три или четири големи западни държави, пасивно подкрепяни от „неутралната“ Германия, както и срещу Турция. Една нова война обаче е щяла да бъде разгром за Русия и тя в никакъв случай не е била в състояние да я води, защото след Руско-турската Освободителна война Русия е била обезкървена и обезпаричена.
Русия губи не по-малко от 202 хиляди души. Само изразходените за бойните операции по време на войната средства от бюджета на Русия надхвърлят 1 милиард и 100 милиона златни рубли (това е сума, равна на държавния бюджет на цялата Руска империя за 1878 г., умножен по две).
В крайна сметка, на Берлинския конгрес и съпътстващите го преговори Русия е била принудена да отстъпи и да приеме анулирането на Санстефанския договор и наложените u от Запада клаузи.
На 13 юли 1878 г. Берлинският конгрес разделя Санстефанска България.
По повод на публичните твърдения на днешните наши национални продажници, че „истински загрижените за съдбата на България“ са били Бисмарк, Британия и изобщо Западът, а не „измамницата“ Русия, ще добавя още няколко исторически факта.
Германският канцлер Ото фон Бисмарк – първият западен държавник, отхвърлил Санстефанския договор, на името на когото българските властници се канят да кръстят площад в София, пише следното за създадената от Русия след пет века на робство българска държава: „Когато решихме да свикаме конгреса в Берлин през 1878 г., ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси, на Германия“.
На обявилия създаването на Българско княжество за заплаха за английските интереси британски министър-председател Дизраели пък принадлежат думите (относно закланите от башибозука и аскера българи през Априлското въстание): „Какво са 12 хиляди избити българи пред нашите чудесни отношения с Османската империя!?“.
Да не би тия исторически факти да не се знаят от нашите национални безчестници – автори на усърдно разпространяваните от някои медии пропагандни антируски четива, систематично промиващи мозъците на днешните остатъци от българския народ?
Бога ми, те със сигурност ги знаят! При някои хора обаче подлостта няма граници. А подлостта е „качеството“, което най-много ненавиждам. И безброй са българските общественици и интелектуалци, които са заявявали: „Върхът на подлостта и вероломството е българин да мрази Русия!!!“.
„Важното е“ България да участва в пропагандната хибридна война, която се води против Русия. И тя участва, и то активно и старателно. А що се отнася до народа, все по-шашардисан от наглостта на ежедневно леещата се медийна пропаганда, за него е в пълна сила сентенцията на безскрупулния Бисмарк: „Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва“.
И той все повече вярва. Неотдавна, като разказах на една моя позната, авторка на много хубави стихосбирки, за публичното изявление на Соломон Паси, че в България трябва да бъдат разположени американски ядрени ракети, насочени против Русия, тя ми отговори дълбокомислено: „Ами да, Русия всеки момент може да ни нападне!“…
Казах u, че Господ не обича предателите и България не може да не бъде наказана заради членството си в НАТО и изграждането у нас на натовски военни командни центрове. Напомних u, че на Русия дължим всичко: и освобождението ни от турско робство, и създаването на държавата ни, и учредяването на институциите ни, и организирането на армията ни, и изграждането на здравеопазването и образованието ни, и поемането (от Русия) на огромния, непосилен за страната ни, български държавен дълг.
Ще се върна към темата за Берлинския договор. Тази тема, представяна през последните години чрез брутално и нагло изопачаване и премълчаване на историческите факти, е твърде болезнена за мене, защото въпросният наложен от Запада договор е станал причина за смъртта на немалко личности от моя род (един от тях – прадядо ми Никола, е бил дори обезглавен от турците).
Запомнил съм един завет, оставен от моя прадядо Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония. Този завет е предаван от поколение на поколение и е бил всеобщ за дейците на Македонската революционна организация: вечно да обичаме Русия и люто да мразим и проклинаме притворството и безскрупулността на Западните сили, които чрез Берлинския конгрес са обрекли българите в Македония на продължаване на робството и на произтичащи от това адски мъки и страдания – опожарени села и градове, десетки хиляди избити мъже и изнасилени жени, безправие и поругано човешко достойнство.
Надявам се, че въпреки провежданата мощна дезинформационна и манипулативна медийна кампания, включваща дори публикуването на някои определено тенденциозни текстове в „Уикипедия“, българският народ все пак няма да позволи да бъде заличена неговата историческа памет.
Автор: Явор Чучков
Източник: