С преразглеждане на резултатите от Втората световна война, преоценка на събитията и пренаписване на съветската история – с това днес активно се занимават западните пропагандисти. Най-лошото е, че за това те намират много поддръжници в Русия. И едните, и другите имат ясни политически цели, защото, както казва Ломоносов: „Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще“. Без да претендираме, че сме последна инстанция, ще поговорим за няколко исторически момента, които днес се опитват да изкривят.
Нападението на СССР срещу Полша през 1920 година
Страниците от историята, свързани със съветско-полската война, не са добре познати на повечето хора. Изглежда, че е имало нещо подобно: освободителната кампания на Червената армия, завършила с поражение край Варшава и загуба на Западна Украйна и Западна Беларус. Но е грешка да се смята, че именно СССР (или по-точно тогавашната РСФСР) е бил агресорът в този конфликт. Въпреки че това изглежда очевидно за повечето. Е, не е ли могла малка Полша да нападне голямата Съветска република? Могла е.
Както разказва Михаил Мелтюхов в книгата „Съветско-полските войни: Военно-политическата конфронтация, 1918−1939“, в началото на 1919 г. германската армия се е оттеглила от териториите на Беларус, Украйна и балтийските държави, някога окупирани от нея. Освободените територии били заети от едната страна от Червената армия, а от другата – от наскоро провъзгласената за независима Полша. В средата на февруари войските се срещнали на линията Кобрин – Пружани. Съветското правителство се готвело за преговори – с цел да определи границите на Полша и новосформираната Литовско-Беларуска ССР. Но поляците пренебрегнали мирната инициатива и започнали настъпление, което спряло едва в края на лятото на изток от Бобруйск.
След сключването на примирието през август 1919 г. започнали преговори. Но границата, предложена от западноевропейските сили (така наречената „линия „Кързън“), не устройвала поляците, тъй като в този случай те трябвало да върнат на Съветите по-голямата част от окупираните територии. Затова през пролетта на 1920 г. полската армия започнала нова офанзива и стигнала до Киев, но триумфът бил краткотраен. Контраофанзивата, започнала през лятото, дала възможност не само да се върнат всички завзети територии, но и да се стигне до Варшава. Това обаче е съвсем друга история. А Полша, както виждаме, само в един кратък конфликт успяла да се прояви два пъти като агресор.
Количеството загинали в ГУЛаг
Разпространен и активно популяризиран мит гласи, че много повече хора са били убити в съветските лагери, отколкото в германските. И че уж фашистите са се научили на зверства от болшевиките. Ако вземем абсолютните данни и си „поиграем“ малко с числата, не е трудно да намерим доказателство за това твърдение. Наистина, например, през 1939 г. 1235 души умират в Дахау и 13 475 в Севвостолаг. Но в последния е имало несравнимо повече хора …
Така че все пак си струва да се работи не с абсолютни, а с относителни числа. И тук данните са съвсем други, дори ако махнем нацистките транзитни лагери и лагерите на смъртта, в които са умирали хиляди военнопленници, и оставим само трудовите лагери. Ако се ръководим от данните, цитирани от историка Ричард Овери в книгата „Диктатори: хитлерова Германия и сталинска Русия“, над 40% от всички затворници са загинали в германските трудови лагери, докато в съветските трудови лагери (според Виктор Земсков) – около 17%. Не твърдим, че това е много, но всичко се научава в сравнение. А ако вземем предвид и нацистките лагери на смъртта? А ако добавим и онези от тях, в които изобщо не е била водена регистрация на починалите затворници? Цифрите ще бъдат страшни.
Унищожаването на командния състав на Червената армия преди войната
Въпросът за сталинистките репресии беше и остава болезнен за руското общество. Особено в светлината на мнението, че именно заради репресиите Червената армия е била фактически обезглавена в навечерието на войната. Този въпрос е разгледан подробно от Генадий Герасимов в неговата работа „Действителното въздействие на репресиите от 1937-1938 върху офицерския корпус на Червената армия“. Ако оперираме с цифри, се оказва, че през най-тежката 1937 г. броят на репресираните в армията възлиза на малко над 11 000 души. Това е много, но само 8% от общия команден състав и по-малко от една трета от действителния команден състав в Червената армия. През следващите години броят на репресираните е значително по-малък.
Тоест, репресиите най-вероятно са повлияли на недостига на военни кадри, но съвсем не решително. Нямало достатъчно командири, тъй като в предвоенните години Червената армия нараснала значително, а нормален институт за обучение на военни кадри в страната още не съществувал. Що се отнася до качеството на репресираните кадри, и тук възникват големи въпроси. Особено в светлината на наскоро разсекретените документи за ученията от 1936 г. (Андрей Смирнов разказва подробно за тях в статията си „Големите маневри“). Направени са неутешителни изводи относно качеството на подготовката на частите на Тухачевски, Блухер, Якир и Уборевич. Така че не е гаранция, че тези хора биха могли да помогнат по някакъв начин на Червената армия през 1941 година.
Това са само няколко примера, всъщност има много повече. Но просто е невъзможно да се разкаже за всички тях в една статия.
Автор: Ярослав Горбунов
Източник: Какие эпизоды советской истории искажают на Западе
© Русская Семерка russian7.ru