Александър Михайлович Лермонтов е роден на 27 февруари 1838г. Произхожда от стария руски дворянски род Лермонтови. Родът в продължение на 3 – 4 века е дал много видни и граждански дейци на Русия. Един от тях е великият поет Михаил Юриевич Лермонтов.
В историята на Русия няма нито една война, в която да не са участвали представители на този прославен род. Като че ли в съдбата на тези хора се отразява цялата сложна руска съдба. Едни от най-прославените представители, военни, от Острожниковското разклонение на Лермонтовия род, са роднините на освободителя на Бургас – Александър Михайлович Лермонтов.
Това може да се твърди за двамата му братя – Михаил и Константин, взели участие в Руско-турската война от 1877-1878 г. Тримата следват стъпките и бойната слава на баща си, Михаил Лермонтов, който едва на 16 години получава първия си военен орден „Св. Георги“. За участието му във войната с Наполеон и сражението при Бородино е отличен отново с орден – „Св. Ана“. Във войната с Турция от 1828-1829 г. се включва в обсадата на Варна в състава на Черноморския флот. При Варна воюва заедно с брат си Дмитрий, който приключва кариерата си като генерал-майор от Адмиралтейството.
Александър Михайлович е възпитаник на Пажския корпус, випуск 1856г. През 1872г. е произведен в чин полковник и става командир на 13 Драгунски полк. Начело на този полк участва в Руско-турската война и се отличава в много сражения срещу турците. Полкът е бил в състава на 13-та кавалерийска дивизия. В същата дивизия, като командир на 13-ти Нарвски хусарски полк, е синът на великия поет Александър Сергеевич Пушкин, тогава все още полковник, Александър Александрович Пушкин.
И двамата са се отличили при освобождението на България от турско иго и българите свято почитат паметта им.
„ Елена,…На 26 ноември (8 декември) на предните постове на левия фланг стана малко сражение. Ние нямахме там санитари и аз бях принуден да нося ранени. Войничетата не напуснаха позициите си. Двама пленени турци съобщиха, че утре ще настъпят с всички сили. При нас пристигнаха подкрепления и на 28 ноември (10 декември) ние имахме вече 16 батальона, без да смятам подкрепленията, които бяха получили драгуните: 3 ескадрона хусари, под началството на полковник Пушкин, три 9-фунтови батареи, две 4-фунтови батареи и един взвод планински оръдия…
…Изкачихме се на височината. Елена гори. Това така подейства на драгуните, че те в галоп се понесоха напред. Драгуните познаваха всяка улица в града. Но да се премине през него не беше така лесно: тесните улици и горящите къщи, много от които можеха всеки момент да се съборят. Височината вдясно зад Елена беше определена за сборен пункт. Като се изкачих на нея, видях няколко трупа. Питам дали са турци. „Не! – отговаря един драгун – на своите те ушите не режат.“ Пристигна полковник Лермонтов с два ескадрона драгуни и хусари и макар че конете на всички бяха в пяна, те полетяха напред, като изпратиха по фланговете подсилени патрули. Така стигнахме до Марян, като водехме около 60 пленници. Марян гореше…“
М. Хлудов, Елена, Новое время, бр.665, 4 (16) I 1878., Репортажи за Освободителната война 1877-1878
Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища, било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България. По този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия. По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече нямало официални представители на турския султан.
Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Цариград. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия активирало безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. В очерка си „Черкези” писателят Петко Росен предава разказа на баща си Георги от село Ковчаз, Източна Тракия, който бил два пъти бесен с главата надолу: „Черкезите бяха същински вълци…На големи тайфи кръстосваха вредом по селата и плячкосваха всичко…”
„Княже Николае, нашето селце беше като гнездо на турци и черкези, които често дохождаха и нищо не ни оставиха: ни дрехи, ни цървули, ни мед, ни жива стока...” (из жалбата на жителите на с. Велика, Източна Тракия до Главнокомандващия Руската армия в Одрин княз Николай Николаевич)
За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус установил колко е наложително да бъдат превзети селищата по черноморското крайбрежие.
С решение от 22.01.1878 генерал-лейтенанат Едуард .К. Делингсхаузен заповядал да бъде сформиран специален летящ отряд под командването на полковник Лермонтов.
Съставът на отряда бил от 7 пехотни роти, два ескадрона кавалерия и две конни оръдия.Задачата му била да превземе Айтос, Бургас, Анхиало и Месемврия, да установи и по-трайни връзки с войските на ген. Цимерман в Североизточна България и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници.
На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.
На 6 февруари по айтоското шосе в Бургас пристигнал малък разузнавателен взвод от 30 кавалеристи, предвождани от капитан Кукс, който съобщил на случайно срещнатите граждани, че «следобед ще пристигне руската войска».
Макар че денят бил студен и снежен, малцината, видяли руските кавалеристи, бързо пръснали из града радостната новина, че най-после освободителите пристигат. Летописецът на това събитие – учителят Стоян Шивачев, си спомня, че:
«Начело на посрещачите бяха свещеникът Максим Фратев, дядо Никола Русалиев, видни първенци и трима чужди консули (австрийския, италианския и гръцкия* / в действителност – френския)». Към 3 /15 ч./ часа цялото население вече се е събрало в края на града където развълнувано посреща отряда на полк. Лермонтов, състоящ се от 4 пехотни роти и един взвод от 3 ескадрон на ХIII Драгунски полк. В своето донесение полковникът пише: «Представителите на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен».
Самият Лермонтов приветства посрещачите с думите:
«С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!»
Същата вечер /6 февруари/ под звуците на църковните камбани пред храма „Св.Хач”са посрещнати и останалите 2 000 руски войни от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане в града на полк. Лермонтов, той получил съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант. Опасността бързо била предотвратена. На 7 февруари бил изпратен полуескадрон за освобождаване на Поморие и Несебър.
В доклада на руското командване Лермонтов отбелязва: „В 4 ч. след обяд след идването на отряда в Анхиало е видян броненосец, отплавал след това в морето…Утре изпращам полуескадрон в Анхиало, който на 27 януари да бъде в Месемврия, а на 28 януари да се върне в Бургас” /СбМРТВ-75/1911: 50,101,162/.
Отседналият в дома на Димитър Харамбос (днес №15 на улица „Лермонтов“) полковник Ал. М. Лермонтов бил посетен на другия ден от десетина бургазлии, които му изказали благодарността на града за освобождението от турците. Под негово ръководство още след обяд са сформирани местната администрация и милиция, а изборите за кметска управа били проведени през март. Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас – полковник Лермонтов ключовете от турските складове на пристанището където се съхранявали храни и въглища, които по-късно били разпределени от новата управа за изхранване на населението.
По време на турското робство християнските църковни градежи в Несебър се превръщат в руини както се виждат графики от 1872 г. от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц, изобразяващ града с единствената джамия, която просъществувала до 60-те години на ХХ век.
Единствената дъщеря на полк. Лермонтов – Александра, напуска удобния и богат живот в Санкт Петербург през 1877 г. и постъпва като доброволка – медицинска сестра в руската армия.
Военната съдба свързва аристократката с лазарета на легендарния командир на 4-ти армейски корпус – белия генерал Михаил Дмитриевич Скобелев. Виждайки стотици мъртви и осакатени руси, българи и финландци, тя осъзнава жестоката реалност на войната и високата цена на победата при Плевен, Шипка и Шейново.
През Ямбол и Елхово сестра Александра достига до Сан Стефано. Там се среща със своя баща А. М. Лермонтов. През май 1879 г. заедно с 4-ти армейски корпус на ген. Скобелев тя идва в Бургас. Тук подпомага обучението на медицински кадри, създаването на болница, закупува със собствени средства болничен инвентар и инструментариум и участва в прощалния прием на белия генерал.
Александра Лермонтова умира през 1903 г. в Санкт Петербург.
Александър Михайлович Лермонтов след края на войната е назначен за командир последователно на лейбгвардейския Кирасирски полк на Нейно Величество, началник на 12-та Кавалерийска дивизия. През 1885 г. Лермонтов е назначен за командир на 1-ва дивизия на гвардейската кавалерия и е произведен в чин генерал-лейтенант, а през 1896 г. е назначен за командир на кавалерийския корпус. Повишен в чин генерал от кавалерията, той става член на военния съвет на Империята. В жилището на А.М. Лермонтов в Санкт Петербург (ул. Сергиевская, 17) имало огромна библиотека, която той завещава на Генералния щаб. Тази библиотека съдържа над 6000 тома, главно по военна история и военно дело.
За изключителните си бойни заслуги генерал Лермонтов е награждаван с почти всички отличия в царска Русия: ордените „Св. Ана“ – трите степени, „Св. Станислав“ – трите степени, „Св. Владимир“ – трите степени, „Белият орел“, орден „Ал. Невски“ с брилянтен знак.
Александър Михайлович Лермонтов умира на 26 декември 1906г., като оставя потомци – син и двама внуци.
Погребан е в Новодевическото гробище в Санкт Петербург.
Източник:
https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/aleksandur-mihaylovich-lermontov-48
https://bgportret.com/aleksandar-lermontov/
https://sunny-press.com/2022/01/25/144-godini-ot-osvobozhdenieto-na-mesemvriya/