Георгиевската лента е един от основните атрибути на „Деня на Победата” във Великата Отечествена война (Втората световна война).
На 26 ноември (7 декември) 1769 г. Императрица Екатерина II учредява награда за офицери от руската армия, връчвана за лична храброст, проявена на бойните полета – орден „Свети Георги“, който е трябвало да се носи върху копринена лента с три черни и две жълти ивици, на която впоследствие й е присвоено името „Георгиевска лента”.
Едни от първите носители на ордена „Свети Георги“ са участниците в морската битка в Чесменския залив, състояла се през юни 1770 г. В тази битка руската ескадра, под командването на граф А.Г. Орлов, победила превъзхождащия я по численост турски флот. За това сражение граф Орлов е бил награден с орден „Свети Георги“ първа степен и получил почетен префикс към фамилното си име „Чесменски“.
Медали с „Георгиевска лента“ са били връчени през август 1787 г., когато малък отряд под командването на Суворов отблъснал атаката на превъзхождащия по численост турски десант, стремил се да завземе крепостта Кинбърн. Суворов, който бил в първите редове на сражаващите се, вдъхновявайки ги с личен пример, бил ранен два пъти в тази битка и благодарение на мъжеството на руските войници турският десант бил разгромен.
За първи път в руската история медал не бил присъден на всички участвали в битката, той бил връчен само на онези, които показали най-голяма лична смелост и героизъм. По-достойни за награждаване били войниците, взели пряко участие във военните действия.
Сред двадесетте наградени за тази битка бил гренадирът на Шлиселбургския полк Степан Новиков, който лично спасил Суворов от нападналите го яничари. В тази война медали с черно – оранжевите ленти били връчени на участниците в героичния щурм на Очаков, отличили се по време на превземането на Измаил.
Георгиевската лента върху колективни награди
Лентата на ордена „Свети Георги“ започнала да заема особено място при колективните награди на различните военни части на Руската Армия. Към тях се отнасят така наречените „Георгиевски тръби“, въведени през 1805 г.
През 1807 г. император Александър I учредил специална награда за по-ниските чинове на Руската армия за лична храброст в боя. Кръстът се носел с лента, цветовете на която съответствали на цветовете на ордена „Свети Георги“. Именно от тогава популярността на Георгиевската лента става всенародна, тъй като обикновеният руски народ виждал подобни награди много по-често от златните ордени на офицерите на Руската Армия. Този знак по-късно получил името „Войнишки Георгиевски Кръст“ или „Войнишки Георгий (Егорий)“, както го наричал народът.
След 1855 г. офицерите са награждавани със златно оръжие „За храброст“ с Георгиевска лента. През същата 1855 г. е създаден медалът „За защита на Севастопол“. За първи път в историята на Руската империя медалът се присъждал не за героична победа, а за отбраната на руския град. Този медал бил сребърен, предназначен както за военни чинове, така и за цивилни, които участвали в отбраната на Севастопол. На генералите, офицерите, войниците и моряците на Севастополския гарнизон, които са служили там от септември 1854 до август 1855 г., медалът се връчвал с Георгиевска лента.
След края на Руско-Турската война (1877-1878), Император Александър II заповядал на главнокомадващите на Дунавската и Кавказката армии да подготвят списъци за награждаване на най-отличилите се части и подразделения. Сведенията от командирите за подвизите, извършени от техните части, били внесени за разглеждане от кавалерската Дума на Ордена „Свети Георги“. В доклада на Думата се казвало, че най-блестящите подвизи във войната са проявили Нижегородският и Северският драгунски полкове, които вече са удостоени с всички установени награди. Тогава с указ от 11 април 1878 г. Александър ІІ създава нова военна награда – „Георгиевската лента“, която се поставя на знамето на полка и не се сваля при никакви обстоятелства.
За периода на съществуването на черно-оранжевата Георгиевска лента, от 1769 г. до 1917 г., тя е задължителен атрибут на различни награди на Руската империя, връчвани за воинска храброст.
По време на Великата Отечествена война, продължавайки бойните традиции на Руската Армия, на 8 ноември 1943 г. е бил учреден Орден на Славата, състоящ се от три класа. Неговият статут, както и жълто-черният цвят на лентата, напомняли за „Георгиевския кръст“. След това Георгиевската лента, потвърждаваща традиционните цветове на руската воинска доблест, украсява много войнишки и съвременни руски медали и знаци за отличие.
На 2 март 1992 г., с Указ на Президиума на Върховния съвет на Русия „За държавните награди на Руската федерация“, е решено да се възстанови руският орден „Свети Георги“ и знакът за отличие „Георгиевски кръст“.
През пролетта на 2005 г. за първи път по улиците на руските градове се появява Георгиевската лента. Тази акция се ражда спонтанно, от интернет проекта „Нашата Победа“, основната цел на която е да се публикуват истории и снимки от времето на Великата Отечествена война. Георгиевската лента се превръща в своеобразен атрибут на тържествени събития, традиционни срещи с ветерани и др.
Кодекс на акцията „Георгиевска лента“
Акцията „Георгиевска лента“ не е нито търговска, нито политическа. Нейната цел е създаване на символ на празника „Ден на Победата“. Този символ е израз на уважение към ветераните, почит към паметта на падналите в боя, благодарност към хората, дали всичко за фронта.
Какво означават черният и оранжевият цвят?
В Русия те са били имперски, държавни цветове, които са съответствали на черния двуглав орел и жълтото поле на държавния герб. Очевидно към тази символика се е придържала Императрица Екатерина II, утвърждавайки цветовете на лентата. Но тъй като орденът е бил наречен в чест на Свети Георги Победоносец, цветовете на лентата може би символизират самия Свети Георги и обозначават мъченическата му смърт – три черни ивици и чудотворното възкресение – две оранжеви ивици.
Освен това новата награда се връчвала изключително за воински подвизи. А цветовете на войната са цветът на пламъка – оранжевият и на дима – черният.
Как е правилно да се носи Георгиевската лента ?
Няма официални правила за носене на Георгиевската лента. Трябва обаче да се разбира, че това не е моден аксесоар, а знак за памет, уважение, скръб и благодарност към участниците във Великата Отечествена война. Ето защо трябва да се отнасяме към лентата с внимание и уважение.
Георгиевската лента е прието да се носи на гърдите отляво като знак, че подвигът на съветските войници завинаги ще остане в сърцата на потомците. Не трябва да се носи лентата на главата, под кръста, на чанта, на каросерията на автомобил (включително на антената на кола). Освен това е недопустимо носенето на Георгиевска лента с лош вид. След приключване на Празника „Ден на Победата“, Георгиевската лента не бива да се изхвърля.
Източници:
http://itam.irk.ru/index.php?option=com_content&view=article&id=333:44&catid=33&Itemid=590
