Пепе Ескобар
Това е история за двама поклонници, които вървят по път, който наистина е важен в младия 21-ви век; единият от НАТОстан, а другият от БРИКС.
Да започнем с Le Petit Roi /Малкия крал/, Емануел Макрон. Представете си го с пластична усмивка на лицето, крачещ до Си Дзинпин в Гуанджоу. Следвайки дългия и нежен звук на класическата мелодия „Висока планина и течаща вода“, те влизат в зала Байюн, за да я слушат, изпълнена на 1000-годишния Гуцин (красив инструмент). Те вкусват аромата на 1000-годишен чай и размишляват върху възхода и падението на великите сили през новото хилядолетие.
И какво казва Си на Le Petit Roi? Той обяснява, че когато чуете тази вечна музика, изсвирена на този вечен инструмент, очаквате да сте в компанията на близък приятел; вие сте в синхрон подобно на високата планина и течащата вода. Това е дълбокият смисъл на древната легенда за музикантите Ю Бойа и Жонг Зики, живели преди 25 века в Кралство Чу: близко приятелство. Само най-близки приятели могат да разберат музиката, изсвирена от другия от тях.
И заедно с това, както обясняват китайските експерти, Си е изложил концепцията за Джийин. След смъртта на Жонг Зики, Ю Бойа счупил своя Гуцин: смятал, че никой друг не може да разбере музиката му. В тяхната история е запечатано понятието „Жийин“: някой, който разбира музиката, с добавеното значение на близки приятели, които могат да се разбират напълно.
Всички залагания се правят върху това дали нарцистична марионетка като Макрон някога ще бъде достатъчно културна, за да разбере сложното, изтънчено послание на Си: тези, които го разбират, са истински сродни души. Освен това, Макрон не беше изпратен в Пекин и Гуанджоу от своите господари за да печели сродни души, а за да се опита да насочи Си към НАТО заради Русия/Украйна.
Езикът на тялото му е красноречив – заедно със скръстените ръце демонстрира отегчение. В началото той може да не е възприемал идеята, че истинското приятелство изисква взаимно разбиране и признателност. Но тогава се случва нещо изключително. Посланието на Си може да е докоснало ключово място в измъчените вътрешни дълбини на нарциса Le Petit Roi. Ами ако в международните отношения взаимното разбирателство и признателност са ключът за нациите към намирането на общ език за съвместна работа и постигане на общи цели?
Каква революционна идея: „международен ред, основан на правила“, който не е наложен от Хегемона.
Вие истински суверен ли сте?
Като покани Le Petit Roi в Китай и лично прекара не по-малко от 6 часа с госта си, Си демонстрира в най-добрия вид хилядолетна дипломация. Той припомни на госта бурната история между Франция и англосаксонските сили; и той говореше за суверенитет.
Ключовият тънък подсюжет: Европа по-добре внимателно да помисли дали да бъде подчинена на Хегемона и максимално да минимизира огромната икономическа турбуленция, когато настъпи Денят на конфронтация със САЩ. Подразбира се, че приоритетът на Пекин е да ограничи нарастващите опити на САЩ да обкръжат Китай.
По този начин, Си третира Франция като потенциален истински суверен дори в рамките на ЕС; или в известна степен откъсващ се от догмата на ЕС.
Разбира се, тази конфуцианска покана за епистемологичен растеж има друго ключово послание. За тези, които не желаят да бъдат приятели с Китай поради сложни геополитически слоеве, никога няма да е твърде късно за Пекин да покаже по-малко „приятелската“ страна на китайската държава – ако възникне такава ситуация.
Превод: Ако Западът приеме Тоталния Макиавели, Китай ще приложи Тоталното Сун Дзъ. Въпреки че Пекин би предпочел да се ориентира към международните отношения под егидата на Красотата, Добротата и Истината, отколкото „ако не сте с нас, сте против нас“, войната на терора и санкционното слабоумие.
И така, имаше ли Petit Roi момент „път към Дамаск“? Присъдата е открита. Той буквално изплаши Хегемона с изблика си, че Европа трябва да устои на натиска да стане „последователка на Америка“. Това до голяма степен е в съответствие с 51 точки, договорени от Пекин и Париж, с акцент върху „основателни опасения за сигурността на всички страни“.
Американците се уплашиха още повече, когато Макрон обяви, че Европа трябва да стане независима „трета суперсила“. Le Petit Roi дори направи няколко малки стъпки към де-доларизация (разбира се, под надзора на своите финансови господари), вместо Вечни Войни.
Така че американците, в паника трябваше да изпратят немската 5-та колона Аналена „360 градуса“ Бербок набързо в Пекин, за да се опита да анулира изблиците на Le Petit Roi – и да потвърди диктувания от Вашингтон официален брюкселски сценарий. Никой никъде не обърна на това и най-малко внимание.
Това достигна върха на най-яркия подсюжет в цялата история: как Пекин третира г-жа Урсула фон дер Лайен от Европейската комисия като нещо много по-лошо от незначително. Китайски експерт я описва язвително като „просто рупор на кучешка организация без зъби. Дори лаят й звучи като скимтене на неизлечимо болно куче, което предстои да бъде евтаназирано.“
„Неизлечимото болното куче“ трябваше да мине през паспортен контрол и митница („Нещо за деклариране“?) Без дипломатически статут. Няма официална покана. Без суверенитет. И не, не можете да вземете специалния високоскоростен влак заедно с Макрон, за да отидете до Гуанджоу.
И така, ето още едно послание, този път доста описателно: не се забърквайте с духа на Средното царство, което е на 3000 години.
Лула и Жийин
Водещи китайски експерти бяха абсолютно пленени от прилагането от Си на дипломатически уловки, които са били изключително полезни преди 25 века, сега възпроизведени по пътя към мултиполярността на глобалната сцена.
Някои призовават за нови „Стратегии за воюващите държави“, пренаписани за 21 век.
Огромната кръгла маса, подредена по китайски протокол с „джунглата“ в средата и Макрон и фон дер Лайен, позиционирани като за интервю за работа, стана чудовищен хит в Weibo и We Chat. Това доведе до безкрайни дискусии за това как Китай най-накрая може да „вбие клин сред варварите“.
В сравнение с цялата тази суматоха, историята с посещението на бразилския президент Лула в Шанхай и Пекин се чете като нагледна илюстрация на Джийин.
Лула се противопостави още от самото начало, по време на инаугурацията на бившия президент Дилма Русеф като нов президент на НБР на БРИКС. На прост, директен език, който всеки от Сахара до Сибир може да разбере, Лула каза: „Всяка вечер се питам защо трябва всяка страна да бъде обвързана с долара за търговия? Защо не можем да търгуваме с нашите собствени валути? И защо не сме ангажирани с иновации?“
Изрично се подразбира, че разширяващата се БРИКС+ трябва да развие и популяризира своя собствена валута (дългият, сложен процес вече е започнал), освен че позволява търговията с национални валути.
Силното послание на Лула беше адресирано до целия глобален Юг. Като Бразилски пример служи създаването на китайска клирингова къща ICBC в Бразилия, която осигурява директен обмен на юан-реал.
Не е изненадващо, че официалният вестник на ЦРУ, Washington Post, с пяна на устата, незабавно издаде присъдата на Deep State /Дълбоката държава/: Лула не се подчинява на диктата на „международния ред, основан на правила“.
Това означава, че Дълбоката държава ще преследва Лула и неговото правителство – отново и отново, и няма да се спре, за да го дестабилизира. Защото казаното от Лула е точно това, което Саддам Хюсеин и полковник Кадафи казаха и се опитаха да приложат на практика в миналото.
Така че, Лула ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Да припомним отново «Жийин».
Ето как Си приветства официално Лула в Пекин. Много малко хора по света, които не са китайци разбират, че когато някой от ранга на Си ти каже точно пред теб, че си „стар приятел на Китай“, това е така.
Всички врати са отворени. Те ви се доверяват, прегръщат ви, защитават ви, изслушват ви, помагат ви в моменти на нужда и винаги ще правят всичко по силите си, за да запазят приятелството близо до сърцата си.
Това е краят на нашия разказ за „близките приятели“, които се отправят към Пекин. Приятелят от БРИКС безусловно е разбрал всичко, което трябва да знае. Що се отнася до Малкия крал от НАТОстан, който мечтае да стане истински суверенен лидер, моментът на истината вече чука на вратата му.
Пепе Ескобар, геополитически анализатор, писател и журналист; Международно движение на русофилите
Източник: https://strategic-culture.org/news/2023/04/15/all-roads-lead-to-beijing/
https://strategic-culture.org/news/2023/04/15/all-roads-lead-to-beijing/