Появата на вируса КОВИД 19 в края на 2019 г. и началото на 2020 г. доведе до сериозно нарушаване на научния живот в световен мащаб. Най-тежко на науката като цяло и в частност на историческата, се отрази преустановяването на контактите, между изследователите както в национален, така особено в международен мащаб. Така се стигна до идеята за организиране на онлайн симпозиоми, конференции и др., благодарение на които в научния живот. настъпва известно оживление и връщане към нормален ритъм на дейност.
Една от проявите на подобен онлайн срещи бе украино-българският научен форум (кръгла маса), който се в Харков, организиран от няколко институции в Украйна и България — университетите в Киев и Харков, БАН и други.
Изборът на Харков за място на кръглата маса не бе случаен, тъй като след разпадането на бившия Съветски съюз градът се превърна в център на българистиката. Центърът по българистика в Харков развива интензивен изследователски живот. Той е инициатор за провеждане на известните Дриновски четения, с които се отдава почит и уважение на делото на известния български историк проф. Марин Дринов, прекарал повече от три десетилетия като преподовател в Харковския университет. Друга важна проява на същото научно звено са и ежегодните Кирило-Методиевски четения, които датират от началото на настоящия век.
В изнесените от украинските и българските участници доклади особено място бе отделено на железопътния транспорт и неговото състояние и в двете държави през ХІХ в. Изборът на темата не бе случаен, тъй като появата на железниците в Украйна и България в посочения период допринася най-много за интензификация на техния икономически и обществен живот. По изнесените доклади се проведе оживена дискусия.
Следва да се отбележи, че всички доклади бяха подготвени на основата на богат документален материал, който в по-голямата си част за пръв път се прави публично достояние.
Кръглата маса ще съдейства и за по-нататъшното сближение между украинските и български историци.
Милен Куманов — доцент, доктор по история;
Десислава Костадинова — доктор по история в Института за исторически изследвания при БАН
Източник:
Остави коментар