Автоматът „Калашников“, чието производство започва през 1947 г., дори и през 21 век си остава едно от най-ефективните оръжия, познати някога на човечеството. Универсалност, надеждност и практичност – това са неговите отличителни черти. Но най-важното е, че устройството е толкова просто, че дори децата могат да се справят с него. И до днес те перфектно демонстрират това в конфликти по целия свят: в Азия, Африка и Латинска Америка.
На първо място е патронът
Решението за създаване на „универсален войник“ в СССР е взето през юли 1943 г. на заседание на Техническия съвет към Народния комисариат на отбраната. Задачата пред съветските конструктори била много конкретна: да се разработи оръжие, което по отношение на ефективността на огъня да бъде сравнимо с автоматите, а по отношение на точността – с пушките. Вярно е, че за това, на първо място, било необходимо да се направи патрон, който е междинен по мощност.
Отправна точка станало проучването на боеприпаси с калибър 7,92х33 за прототипа на бъдещия немски автомат StG-44 и 7,62х33 мм за американската карабина М1, постъпваща по Lend-Lease. След като придобили представа за аналозите, съветските учени, само месец след съвещанието през юли, успели да представят първите образци, а до есента конструкторите Николай Елизаров и Борис Семин – да разработят своя 7,62 милиметров патрон. След това, в резултат на някои модификации, тяхното творение променило калибъра си от 7,62х41 мм на 7,62х39 мм, след което то било взето на въоръжение и получило името „единичен междинен патрон“.
През тръните към производството
През ноември 1943 г. бил обявен конкурс за разработване на оръжие за новия патрон. Първоначално било планирано новите боеприпаси да бъдат използвани в картечен пистолет, лека картечница и самозареждаща се неавтоматична карабина – за облекчаване снабдяването на войските. По-късно обаче съветското ръководство се отказва от подобна концепция в полза на създаването на автоматична карабина, която по-късно е наречена „автомат“.
Условен победител в първата селекция бил AC-44, разработен от Алексей Судаев. Условен – тъй като нито един от образците, участвали в конкурса, не отговарял напълно на изискванията на техническото задание. Но автоматът на Судаев, според резултатите от тестовете, бил признат за най-добрър от всички и поради това бил избран за доработване.
През есента на 1946 г. било решено да се проведе нов кръг от тестове, в който за първи път участвал проектът на Михаил Калашников. Приемната комисията решила, че не е готов, но Калашников не се предал. Коствало му много усилия да получи разрешение за фината настройка на автомата, след което той представил съвсем ново оръжие, съдържащо много заемки: вероятно от автомата Булкин, пушката Холек и същия АС-44. Но военните били готови да си затворят очите за това – само и само да получат най-добрия образец.
За да може бързо и в реални срокове да се оборудва армията със съвременно оръжие, комисията в крайна сметка избрала АК, като било решено да се отложи във времето довеждането на точността му до необходимите стойности. Още през 1949 г., според резултатите от тестовете, съветските войски получили две версии на устройството: под обозначенията „7,62-мм автомат Калашников“ (АК) и „7,62-мм автомат Калашников със сгъваем приклад“ (АКС). А десет години по-късно е приет на въоръжение „7,62 мм автомат Калашников модернизиран“ (АКМ) – подобрена версия, при която конструкторите са взели предвид получените оплаквания за отказ на оръжията в екстремни условия, повишили са точността и са направили възможно закрепването на щик. Освен това, благодарение на новите решения, производството на устройството било опростено, теглото му и, което е важно, стойността му били намалени.
Виетнам ще покаже
Именно тези две вариации – AK и AKM – станали много популярни и все още се използват в съвременните конфликти. Това отчасти се дължи на широкото разпространение в страните от третия свят на междинния патрон 7,62х39 мм, но главно поради техническите възможности на това оръжие.
Автоматът „Калашников“ се отличава с относително ниско тегло – само 4,3 килограма и опростен дизайн, който гарантира неговата надеждност. Това било ясно демонстрирано от войната във Виетнам. „Калаш“ се използвал много от войниците на армията на Северен Виетнам и успешно се справял с влагата, характерна за региона – ако вода попадне в цевта, тя може просто да бъде изтръскана и механизмите на оръжието не стават неизползваеми поради влага.
В същото време на американските войници се препоръчвало да почистват пушките си М-16 3-5 пъти на ден, освен това да правят това на закрито – за да се избегне попадането на прах и мръсотия и загубата на малки части. Тогава се оказало, че наличието на стотици движещи се части, закрепени с десетки болтове, е може би основният недостатък на „американеца“. За сравнение в АК има само около 95 части, 10 от които се смятат за основни.
Категория «100+»
Според някои оценки, преди 10 години броят на автоматите „Калашников“ с различни модификации е достигал от 70 до 100 милиона единици. Това оръжие станало най-масовото на планетата и попаднало в „Книгата на рекордите на Гинес“. Но е напълно възможно тези оценки да са далеч от реалността.
Разпространението на АК е много трудно да се оцени поради факта, че производството му – законно, полузаконно и напълно незаконно – бързо набрало скорост. Само през 50-те години на 20 век СССР дал лицензите за производство на автомата на 18 държави – партньори във Варшавския блок. Много от тях продължават да го произвеждат, въпреки че разрешителните отдавна са изтекли и са отворили клонове и в други страни. Също така, според някои оценки, още около 12 държави са започнали да произвеждат „Калашник“ без разрешение. Появили са се и незаконни фабрики, където са правели оръжието буквално на коленете си.
Автоматът „Калашников“ е копиран, незначително променян и след това отново копиран. И като резултат – днес можете да намерите устройства, произведени в почти всички части на света: Азия, Африка, Европа и дори Америка. Всичко това значително усложнява изчисляването на реалния брой AK.
Цената на популярността
Според различни оценки, поради обстоятелствата, разбира се, делът на автоматите „Калашников“ и техните копия съставлява около 20 процента от всички налични стрелкови оръжия на планетата. Терористите, които воювот в Близкия изток, бунтовниците, борещи се с узурпаторите в африканските страни и дори афроамериканските банди, замесени в трафика на наркотици в САЩ, вероятно имат свой собствен „Калаш“. И е ясно, че такава популярност има своите последствия.
Според изчисленията на Службата на ООН за наркотици и престъпност през 2015 г. са извършени най-малко 327 000 предумишлени убийства. Данните за тази година са най-пълни, но те не включват държави като Ангола, Египет, Централноафриканската република, Уганда и други. ООН просто не може да получи информация от там, така че действителният брой на кръвопролитията може да бъде значително по-голям, особено ако се ориентираме по информацията за други години. В същата Уганда преди са извършвани поне четири хиляди убийства годишно, в други страни – поне хиляда. Така че реалният брой на насилствените смъртни случаи може да достигне 400 – 500 хиляди.
В същото време, според журналиста на The Telegraph Колин Фрийман, годишно с автомат „Калашников“ са убивани до 250 хиляди души. Напълно възможно е това да е поне половината от всички смъртни случаи – като се вземат предвид войните, конфликтите и терористичните атаки.
Може обаче да се направи и друго предположение. Ако приемем хипотезата, че убийствата са разпределени равномерно на единица оръжие и че на АК наистина се пада една пета, тогава в най-добрия случай те представляват „само“ 20 процента – т.е. всяко пето. Което все пак не е малко.
Остава да се надяваме, че такива изчисления винаги ще бъдат приблизителни и че ако някъде се използва автомат „Калашников“ по предназначение, то това ще е само по време на война.
Автор: Иван Рощепий
Источник: Автомат Калашникова: почему он считается оружием №1 в мире
© Русская Семерка russian7.ru