Неотдавнашното изплуване на руската атомна подводница „Омск“ по проект 949А край бреговете на Аляска предизвика голям резонанс в света. Американците едва ли бяха доволни от неканения гост. С какво ги изплаши тя толкова?
Планови учения
Руската подводница се появи на повърхността в неутрални води и затова Вашингтон не предяви никакви претенции. Нещо повече, американската армия дори се поинтересува дали е необходима помощ. Защото подводниците могат да излизат на повърхността, ако на борда възникне извънредна ситуация. Руските военни увериха американските си колеги, че всичко върви по план. Подводницата, заедно с други кораби на руския флот, участва в тактическите маневри „Океански щит-2020“, които се провеждат в международни води.
По-специално, по време на учението, „Омск“ успешно изстрелял под вода противокорабна ракета „Гранит“ по цел на разстояние 320 км. Капитан 1-ви ранг от резерва Владимир Гундаров, коментирайки събитието, отбеляза, че изплуването най-вероятно е било необходимо, за да може подводницата да заеме точното положение и това се е виждало от другите кораби, участващи в учението. Подобно изплуване е вид необходимо презастраховане в интерес на сигурността, то често се използва при тактически маневри със стрелба, каза военният.
Какво представлява подводницата, която толкова разтревожи американските военни? К-186 „Омск“ – многофункционалният атомен подводен крайцер е бил още през далечната 1989 г. в корабостроителниците на „Севмаш“ и шест месеца по-късно се е присъединил към списъка с корабите на ВМС на СССР. През лятото на 1994 г. „Омск“ под командването на капитан 1-ви ранг Александър Астапов е направил безпрецедентен 15-дневен преход от Баренцово море до полуостров Камчатка, чиято дължина била около 4000 морски мили. Значителна част от този маршрут била под леда и в плитки води – райони, които са изключително опасни от гледна точка на корабоплаването.
K-186 продължил да се показва от най-добрата си страна. Така през 2013 г. той спечелил състезанието между многоцелеви атомни подводници за откриване и унищожаване с торпедно оръжие на вражески подводници. През 2015 г., поради повишените изисквания към техническите и бойни характеристики на корабите с ядрено задвижване, „Омск“ е изпратен за цялостна модернизация в далекоизточната корабостроителница „Звезда“. След приключване на модернизацията през 2019 г., К-186 „Омск“, след като изпълнил редица тестови задачи в Японско море, беше включен в състава на руския Тихоокеански флот.
Тихоокеанската граница
Още през 2013 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу, по време на посещението си на Камчатка, заяви, че международното напрежение нараства в Азиатско-Тихоокеанския регион, главно поради действията на НАТО, което е ускорило програмата си за разполагане на ПРО. В контекста на засилените военни заплахи, според Шойгу, Москва възнамерява да засили своите ядрени сили в Далечния изток, базирани на море. На първо място, ставаше дума за атомни подводници, разположени близо до Вилючинск.
Тази база (в НАТО я нарекоха „Гнездо на оси“), отбеляза министърът на отбраната, е уникално място: осигурява свободното разполагане на подводници в тихоокеанската зона и позволява решаването на бойни задачи с всякаква сложност и при всякакви условия. Както отбеляза командирът на военноморската база в Новоросийск контраадмирал Виктор Кочемазов, най-добрите екипажи на руските подводници служат именно във Вилючинск.
От гледна точка на командването на руския флот, атомната подводница „Омск“ е едно от най-ефективните звена на руския подводен флот. След плановата модернизация, продължила 4 години, крайцерът получи ново въоръжение. Сега подводницата разполага с най-новите противокорабни ракети „Оникс“, „Циркон“ и „Калибър“, които за предназначени за противопоставяне на вражески самолетоносачи в радиус до 1000 км. Ракетите могат да стрелят и по наземни цели с обсег до 2600 км.
„Циркон“ се отличава със своята маневреност и скорост (до 10 хиляди км / ч): практически е невъзможно да се прихване такава бойна глава. Това ще представлява заплаха не само за корабите, но и за командните центрове на противника. Готовността за бързо изстрелване, гъвкавите траектории на полета и трудността при прихващане ѝ са характерни за „Оникс“. „Калибър-М“, която в момента е в етап на доработване, се различава от предишните две с увеличения си обхват на полета. При неядреното оборудване ракетата покрива разстояние до 4,5 хиляди км, при ядреното оборудване тези цифри са много по-високи. Всички тези ракети са компактни, взаимозаменяеми и универсални.
Според някои оценки модернизираният „Омск“ може да побере 3 ракети за различни цели във всяка клетка на ракетната система „Гранит“ (която беше в Омск“ преди модернизацията). Като се има предвид, че има 24 такива клетки, то пълното бойно оборудване на подводницата е 72 единици. Военните уверяват, че този запас ще бъде достатъчен за извършване на бойна операция с всякаква сложност и продължителността ѝ ще бъде значително намалена. Възможно е на подводницата да бъдат поставени и по-голям брой крилати ракети.
Подводници от този клас могат да се използват за локални конфликти, вероятността от които се увеличава с всяка година. Руските атомни подводници, разположени на достатъчно разстояние от целите, ще могат да постигнат много по-добри резултати от вражеските подводници от същия клас. Според военни експерти дори един „Омск“, намиращ се на безопасно разстояние, е способен да унищожи една авионосна ударна група на противника.
К-186 „Омск“ е само първата лястовица. Атомните подводници „Иркутск“, „Челябинск“ и „Твер“ ще бъдат изпратени за цялостна модернизация. Първите две вече са прехвърлени в корабостроителница и според някои сведения работата по тяхното преоборудване е в разгара си. След като всички подводници излязат на бойно дежурство, руският флот ще получи значително подкрепление. В крайна сметка повече от двеста високо прецизни високо маневрени крилати ракети с голям обсег могат да се превърнат в сериозен аргумент в геополитическата конфронтация между водещите морски държави.
Автор: Тарас Репин
Източник: АПЛ «Омск»: чем опасна российская подлодка
© Русская Семерка russian7.ru