US политолог: Американските медии ловко лъжат за действията на Русия в Сирия

Американската журналистика, следвайки официалната линия на администрацията на президента Барак Обама, представя Башар Асад, Русия и Иран като злодеи. За сметка на това трябва да се подкрепят Саудитска Арабия и Турция, пише журналистът Стивън Кинзер от вестник Boston Globe.Тази позиция съзнателно изкривява какво всъщност става в Сирия и води към затягане на войната и до още по-голям брой жертви сред мирното население.

Според Кинзер осветяването на конфликта в Сирия ще се превърне в една от най-позорните страници в историята на американските медии.

Като пример Кинзер сочи обсадата на сирийския град Алепо. В продължение на три години градът е управляван от екстремисти, установили там най-суров ред – например забрана за децата да посещават училище под смъртна заплаха. Терористите унищожавали фабриките с надежда работниците да постъпят при тях като наемници, а изнесеното оборудване е продадено в Турция.

Този месец, припомня Кинзер, САР с подкрепата на руската авиация започна да изтласква джихадистите от града. При отстъплението си те разрушават и опожаряват напуснатите квартали.

Американските медии разказват, че борбата срещу режима на президента Башар Асад и съюзниците му в лицето на Русия и Иран са благородно дело. Предполага се, че американските граждани трябва да се надяват, че „добродетелната коалиция от американци, турци, саудитци, кюрди и „умерената опозиция“ ще победи“. Това е „усъвършенствана лъжа“, но не бива да се обвиняват обикновените американци, че вярват на това. На практика те нямат достъп до друга информация за страните в конфликта, за техните цели и тактика. Голяма част от вината за това лежи на американските медии, убеден е Кинзер.

Поради финансови затруднения, американските медии значително съкратиха щата на чуждестранните си кореспонденти. Много от важните новини за събитията в света сега пишат журналисти от Вашингтон. Репортерите, отразяващи събитията в Сирия, получават информацията от Пентагона, Държавния департамент, Белия дом и „експертите“. След като журналистите се въртят в подобна въртележка, на тях им се струва, че са отразили въпроса от всичките му страни – именно по този начин се получават „глупостите“, които се поднасят като новини от Сирия. При това кореспондентите, работещи в зоните на военните действия, се опитват да се борят срещу подобно отразяване на събитията, но често пъти гласовете им се губят в информационната какофония, пише политологът.

Така, журналистите от Вашингтон убеждават аудиторията, че групировката „Джебхат ан-Нусра“ се състои от „бунтовници“ или „умерена опозиция“, но не казват, че това е сирийска клетка на „Ал Кайда“. Саудитска Арабия се изобразява като помощник на борците за свободата на Сирия, докато всъщност тя спонсорира „Ислямска държава“ (ИД). Не знаят американските читатели и, че в Турция вече от няколко години са отворени пътища, по които желаещи от други страни да могат да се присъединят към терористите в Сирия. Това, което правят Русия и Иран в Сирия се поднася като дестабилизация, просто защото го правят именно те и защото такава е политическата линия на Вашингтон“, убеден е Стивън Кинзер.

Американските политици не се свенят да изопачават фактите за събитията в Сирия и в предизборната си кампания. Така, бившият държавен секретар Хилари Клинтън неотдавна заяви, че планът на ООН за разрешаване на ситуацията в Сирия е съставен по американска инициатива. В действителност обаче, всичко е точно обратното. През 2012 г. САЩ, Турция, Саудитска Арабия и Израел успешно „убиха“ мирния план на генералния секретар на ООН Кофи Анан, защото той предполагаше да бъде включен Иран в процеса на разрешаване на кризата, както и да се запази властта, поне за време, на Башар Асад, припомня политологът.

На политиците може да бъде простено изкривяването на фактите, тъй като за правителствата е характерно да защитават интересите си. Предполага се обаче, че журналистите трябва „да останат настрана от политическия елит и вроденото им лицемерие“. В случая със Сирия американските медии претърпяха в този план пълен провал, пише Кинзер.